Горещи новини 
Конституционният съд на Босна и Херцеговина два пъти обяви този така наречен (гнусен) празник за противоконституционен, но това не спира празнуващите. Като се има предвид какво всъщност празнуват, не е чудно, че конституцията и законите не ги ограничават; Република Сръбска е създадена като отрицание на всеки опит за регулиране на обществото с правни правила и етични норми.
Провокациите на Милорад Додик и други лидери на „Сръбски свят“ стават все по-безсрамни от година на година. Честването се проведе на две места: в Баня Лука се проведе тържествена академия, а в Източно Сараево полицейските сили маршируваха в парад. Изстрелването на почетен артилерийски и снайперски залп не беше предвидено в програмата, въпреки че би се вписало идеално в концепцията за възхвала на престъпното минало.
Сръбският режим безкористно помага на прекодринските братя в разпадането на Босна и Херцеговина, както и в подхранването на наследството от геноцида. На тържеството присъства патриарх Порфирий, духовният глава на „Сръбски свят“ („Велика Сърбия“), а светското крило на Великата сила беше представено от различни приближени на Вучич: министърът на външните работи Ивица Дачич, председателят на Събранието Владимир Орлич, депутати, министри и синът на Вучич, Данило, вероятно в качеството му на престолонаследник.
Президентът на Сърбия не да дойде; пропусна възможността да си спомни младостта си, когато като служител на Сръбската радикална партия посещаваше снайперистите, строени около Сараево, и ги насърчаваше да упорстват в справедливата борба срещу цивилните в опашките за хляб и вода. Младостта си спомни Дачич, който по време на обсадата, етническото прочистване и геноцида беше говорител на Социалистическата партия на Сърбия на Милошевич — център за планиране на масови престъпления в Босна и Херцеговина. Говорител на смъртта и престъпленията, правилният човек на правилното място.
Подготовката и обявяването на празничното събитие в Източно Сараево отнеха много време. На Ратко Младич, на сградата на общината, в помещенията на ветеранската асоциация. До нея е Културният център, където се проведе прожекция на Борис Малагурски, който фалшифицира историята и отрича геноцида, поради което излъчването му е забранено в редица европейски градове.
Честването на Деня на Република Сръбска с парад на униформени лица близо до града, който Армията на Република Сръбска държеше под обсада четири години, означава да се празнува обсадата на Сараево, да се празнува убийството на невинни цивилни, да се възхищаваме на онези, които са стреляли момчета и момичета в главите със снайперски пушки. А празнуването на Деня на Република Сръбска, независимо къде, означава да се празнуват военни престъпления, геноцид, масови прогонвания, концентрационни лагери, колективни изнасилвания, мъчения, малтретиране, грабежи, разрушения, опожаряване, престъпления срещу човечеството.
Никакви гримове, релативизации, фалшификации не помагат. Република Сръбска е основана върху престъпления и геноцид; никой и никога не може да промени този факт. В края на краищата, дори създателите на Република Сръбска не са крили плановете си, така че няма смисъл наследниците на техните престъпления да се преструват на луди. На заседанието на Народното събрание на Република Сръбска, проведено на 12 май 1992 г., е прието „Решението за стратегическите цели на сръбския народ в Босна и Херцеговина“.
В този документ са определени приоритетите на сръбския народ: „Държавно разграничаване с другите две национални общности; коридор (свързване на територията) между Семберия и Краина; установяване на коридор в долината на река Дрина, премахване на Дрина като граница между сръбските държави; установяване на граници по реките Уна и Неретва; разделяне на град Сараево на сръбска и мюсюлманска част и установяване на ефективна държавна власт във всяка от частите; излизане на Република Сръбска на море.“ Следователно приоритетите са били етническо прочистване, масови изгонвания, кланета, масови убийства, унищожаване на не-сърби, предимно босненци и хървати. С други думи, това са били средствата за осъществяване на това, което Караджич и депутатите от Скупщината на РС са виждали като известен интерес на сръбския народ.
Когато чу какви са стратегическите цели на РС, началникът на Главния щаб на Армията на Република Сръбска, Ратко Младич, веднага разбра накъде води това. „Не можем да чистим, нито можем да имаме сито, което да пресява само така, че сърбите да останат или сърбите да загинат, а останалите да си тръгнат. Е, това е, това няма да стане, не знам как г-н Краишник и г-н Караджич ще обяснят на света. Това, хора, е геноцид“, каза Младич. Прилагането на геноцидната политика започва малко по-рано, през април 1992 г., когато сръбските сили, с подкрепата на югоармията (ЮНА) и паравоенни формирования от Сърбия, започват етническото прочистване на Източна Босна, убивайки цивилни в Зворник, Вишеград, Братунац, Биелина и много други градове и села. През април започва обсадата на Сараево, която ще продължи дълги 44 месеца.
И целият престъпен великосръбски проект в Босна и Херцеговина беше пуснат в действие на 9 януари, когато конспиративна група, наричаща себе си Събрание на сръбския народ, направи декларация, с която обяви т. нар. Република на сръбския народ на Босна и Херцеговина за независима територия в рамките на конституционна Босна и Херцеговина. Тази дата сега се отбелязва от наследниците на идеолозите и практикуващите геноцида. Република Сръбска беше създадена, за да извърши етническо прочистване на не-сърби, предимно бошняци, за да създаде чиста, хомогенна сръбска територия чрез престъпления и геноцид, като част от зараждащата се Велика Сърбия. Престъпленията и геноцидът са целта на съществуването на Република Сръбска, нейната основа и единственият смисъл на съществуване.
Десетки офицери и членове на Армията на Република Сръбска бяха осъдени за военни престъпления, нечовешко отношение, преследване, престъпления срещу човечеството и геноцид. На доживотен затвор бяха осъдени босненските сръбски военни лидери: Радован Караджич, първият президент на Република Сръбска, и Ратко Младич, главнокомандващ на Армията на Република Сръбска. На 9 януари в Баня Лука и Източно Сараево ще бъде отдадена почит на геноцидния дует, но и на всички останали военнопрестъпници, осъдени и неосъдени, които вградиха десетки хиляди кости на невинни хора в основите на Република Сръбска, убити само защото имената им са малко по-различни, не съвсем сръбски.
Честването на Деня на Република Сръбска е почит към фашистите, които отбелязаха босненските къщи с бели панделки в Приедор. На 9 януари се честват концентрационните лагери за изтезания и убийства на босненци — Омарско, Кератерм, Трнополе, Манджача, Лука и много други. Чества се хотел „Вилина влас“, който Милан Лукич и неговите палачи превърнаха в лагер за изнасилвания. Чества се убийството на босненски цивилни на моста във Вишеград, водено от същия Лукич. Чества се клането на Коричанске стени, кланетата в Козарац и Рогатица, чества се обсадата на Сараево, чества се елитицидът и културоцидът, чества се геноцидът в Сребреница, честват се масови гробове — първични, вторични и третични. Няма по-чудовищен празник в света от Деня на Република Сръбска.
И че и такъв най-зловещ, най-неморален, най-демоничен празник на планетата се провежда с участието и благословията на патриарха на поне номинално християнска организация — Сръбската православна църква. Така, освен политическото и идеологическо оправдание, Република Сръбска получава и религиозно и метафизично оправдание; така кървавите основи на Република Сръбска се измиват със светена вода. А изпълнението на Порфирий на честването на Деня на РС не е ексцесия, нито изненада, а част от приемствеността.
Неговият предшественик, патриарх Ириней, също участва в прославянето на злото и проповядва, че „Република Сръбска е дело на Божието провидение и воля“, което означава, че масовите военни престъпления и геноцид са извършени в съответствие с Божията воля, че това е небесен, божествен план, а не дело на човешки ръце. Когато човек ампутира съвестта си и хвърли всичките си скрупули на боклука, тогава не му е трудно да мобилизира дори Бог и да го назначи за ръководител на Централното отечествено управление или някаква подобна радикално-социалистическо-престъпна организация. И всички те заедно — патриархът, епископите, политиците, военнопрестъпниците, архитектите на сръбския свят, избраните творци и разни други високопоставени лица — ще дефилират тържествено в празничното шествие, под знамето на сръбския бог Марс, под знамето на смъртта и разрушението. I БГНЕС
---
Анализ на известния сръбски публицист и граждански активист Томислав Маркович
