В XXI век се отрича идентичността на македонския великан Гоце Делчев. В отношенията и преговорите с България правителството ще отстоява онова, което представлява „нашият корен, линията на македонската идентичност“.

Това заяви северномакедонският премиер Християн Мицкоски след панихида по повод 123-ата годишнина от гибелта на Гоце Делчев, предаде БГНЕС.

По думите му това е червена линия, от която няма да се отстъпи „нито милиметър“. Той не очаква промяна в „наратива от българска страна“, въпреки очакванията за формиране на стабилно правителство, докато „в страната (Северна Македония) има политически и обществени структури, готови да коленичат пред българските власти.“

„В XXI век се отрича идентичността на македонския великан Гоце Делчев. В XXI век македонският народ все още се сблъсква с предизвикателства, с които не би трябвало да се сблъсква. За съжаление, вместо да се борим за общо бъдеще, за по-добро бъдеще, ние все още отваряме въпроси от миналото и, за съжаление, някои от тези въпроси имат корените си в Средновековието“, каза Мицкоски и допълни:

„Ако ме питате за лично мнение, изобщо не очаквам атмосферата да се промени. Напротив, очаквам тя да се нажежи, защото у нас все още има структури, както политически, така и обществени, които са готови да коленичат пред българските власти и да бъдат меката тъкан на македонската външна политика. Докато има такива структури и сили, не очаквам промяна в отношението на нашия източен съсед.“

„Ние като правителство винаги сме готови за двустранни разговори, да изправим нашите аргументи срещу техните и, разбира се, онези аргументи, които надделеят, сме готови да ги приемем, както очакваме и отсрещната страна да ги приеме“, заяви още той.

***

Георги (Гоце) Делчев е един от най-значимите български революционери, водач и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Той е роден в град Кукуш, Егейска Македония на 4 февруари 1872 г. Гоце Делчев завършва Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, където създава таен революционен кръжок заедно с Даме Груев, Гьорче Петров и Борис Сарафов.

През 1891 г. постъпва във Военното училище в София, но заради участието си в социалистически кръжок е изключен и от 1894 г. е учител в Щип, където учителства Дамян Груев, един от основателите на организацията Български македоно-одрински революционни комитети, прекръстена впоследствие на Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Гоце Делчев е привлечен в организацията от Даме Груев и по-късно се превръща в неин фактически ръководител. Гибелта му се възприема от съвременниците и от историците като една от най-тежките загуби за ВМОРО.

В публикация от 7 май 1903 г. вестник „Ню Йорк Таймс“ отразява така гибелта на героя:

„Съобщава се, че при село Баница е имало сражение между турски войски и българска чета. Шестдесет българи, включително техният водач Делчев, са били убити, докато турците са дали четирима убити и трима ранени. Тридесет къщи в Баница са били опожарени.“

На 11 май 1903 г. „Ню Йорк Таймс“ пише:

„Виенският кореспондент на „Таймс“ съобщава, че смъртта на българския революционен водач Делчев се смята за тежка загуба за въстаническото движение. Твърди се, че той е бил истинският ръководител на известната организация. Делчев е организирал отвличането на американската мисионерка мис Стоун, вероятно за да осигури средства за организацията.“

В същото време доклади на ЦРУ от 1948 г. подробно описват насилственото преброяване в Пиринска Македония след 1946 г. В книгата си „Who are the Macedonians?“ известният британски изследовател Хю Пултън пише, че след 1944 г. режимът на югославския диктатор Тито „насърчава активно налагането на македонска идентичност и в Пиринска Македония“. Авторът подчертава, че „съпротивата сред населението остава изключително силна“.

Според архивите на Държавния департамент на САЩ, в докладите на американските дипломати след 1944-1945 г. се обръща специално внимание на „съгласувана политика между Белград и комунистическата власт в България с цел създаване на македонско национално съзнание в Пиринския регион“, както и на сведения за образователна и административна кампания за промяна на самоопределението. | БГНЕС