България е запазила през вековете своите манастири – изключително богатство, което е сред огромните постижения на българския народ, устоял на всякакви набези в хилядолетната си история, предаде БГНЕС.

Най-известните манастири у нас са поне 20 на брой и събират хора от всички краища на страната, както и много чужденци.

Започваме с перлата ни: Рилският манастир.

Основан през първата половина на Х в. от небесния закрилник на българския народ преподобни Йоан Рилски, манастирът и до днес е люлка, стожер и хранилище на българския дух, и народност. От ХІ в. до днес в манастирското книгохранилище се пазят книжовни паметници, като глаголическия препис на прочутото „Наставление” на св. Ефрем Сирин, които свидетелстват за непрекъсната книжовна дейност. През 1334 – 1335 г. Струмишкият протосеваст Хрельо, щедър дарител на Хилендарския манастир, изгражда защитна кула, монашески килии и храм, който бил на мястото на днешния, построен през 1834 г. По време на турското робство (ХV – ХІХ в.) Рилския манастир става център на духовно, културно и книжовно самосъхранение и възраждане на българския дух и народност. След като била опожарена Търновската книжовна школа се премества в обителта. Рилската библиотека бива възобновена и обогатена с нови ръкописи.

През Възраждането (ХVІІІ – ХІХ в.) в Рилската обител се откриват школи и училища. Изтъкнатият книжовник и игумен на манастира (от 1860 до 1864 г.) йеромонах Неофит Рилски – Патриарх на българската педагогика, подготвя учители и духовници за цялата страна.

След Освобождението на България от турско робство духовният живот в обителта продължава своя разцвет, а нетленните мощи на св. Йоан Рилски и до днес са извор на утеха, чудеса и небесна помощ за пристъпващите към тях с вяра.

Бачковски манастир "Успение Богородично"

Бачковският манастир е вторият по големина и значимост български манастир. Разположен е на неголяма тераса, вдясно от поречието на Чепеларската река, до с. Бачково, на 10 км от Асеновград и 30 км от Пловдив. Манастирският комплекс заема площ от близа 8000кв.м и е разположен на 440м н.в. Включва два двора и четири църкви. Манастирът има и 13 параклиса, 8 в Асеновград и околностите му и 5 край манастира и пътя за Асеновград. В непосредствено съседство е биосферният резерват  Червената стена, обитаван от редки за фауната ни животни. Манастирът е обявен за национален паметник на културата.

Троянски манастир „Успение Богородично“

Троянският манастир "Успение Богородично" е не само най-големият старопланински манастир, но и трето по големина духовно средище в България. Още през 1830 г. той е обявен за ставропигиален т.е. за подчинен пряко на Патриаршията, а не на местния владика, като запазва статута си и до днес.

Манастирският комплекс е разположен на живописния бряг на река Черни Осъм до с. Орешак, на 10 км от град Троян.

Манастирската летопис на Троянската света обител свидетелства, че е построен през 1600 г. Още със създаването на манастира се построява и малка дървена църква “Рождество Пресветая Богородици”. Около 1780 година тази църква е преустроена в каменна, а при игумена Паисий (1785- 1817) отново е разширена. През 1835 година се издига нов храм в манастира – църквата “Успение Пресветая Богородици”.

Троянският манастир е бил огнище на българска просвета и книжнина. Тук през 1765 г. е открито първото монашеско училище, а през 1869 г. то прераства в светско, в което са се учили децата от близките села. През 1871 г. Васил Левски основава в манастира първия в страната монашески революционен комитет.

Днес в манастирската църква, се намира гробът на един от българските патриарси Максим (1914-2012). По изрично негово желание, той е погребан в любимата си Троянската обител - мястото, в което е прекарал послушническите си години.

Дряновски манастир "Св. Архангел Михаил"

Манастирът "Св. Архангел Михаил" е основан през Втората българска държава - началото на XII век в местността Църквището - в непосредствена близост до лятната резиденция на българските царе от Асеновата династия. По време на турското робство манастирът на два пъти е разрушаван и ограбван  (ХІV и ХVІІ в.), но и бързо възстановяван, за да остане здрава твърдина на българския дух. На сегашното си място е възобновен през 1845 година, когато е построена е малката, вкопана в земята църква "Св. Архангел Михаил". Тя е каменна и безкуполна с осмостенна камбанария. Еднокорабната църква "Успение Пресветая Богородица" е от 1861 г., а иконостасът й е изработен през 1876 г. от Н. Йонков.

Манастирът е бил крепост и убежище на българските будители и революционери. По време на Национално-освободителните борби е посещаван на няколко пъти от отец Матей Преображенски (Миткалото), а през 1871 г. - и от Васил Левски. През 1876 г., по време на Априлското въстание, тук се укрива четата на поп Харитон и с участието на Бачо Киро. След деветдневни сражения с многохилядна турска войска четата е разгромена, а манастирът е опожарен и разрушен до основи. Възобновен е през 1880 г., а през 1897 г. на мястото на построената през 1861 г. църква "Успение Богородично" е издигнат паметник-костница на загиналите въстаници. Манастирът е действащ, мъжки. Днес той е една от най-почитаните светини на България, национален исторически паметник и предпочитан туристически обект.

Черепишки манастир

Манастирът е построен по времето на цар Иван Шишман според документ от 1392 година, съхраняван в Софийския църковен исторически и археологически музей. Според местната легенда, името на манастира идва от белеещите се кости на загиналите воини при паметна битка на войските на цар Иван Шишман с турските нашественици в района.

В годините на Османската империя, Светата обител няколко пъти е опожарявана и опустошавана, напускана от монасите и наново изграждана. В края на 16-ти век е реконструирана от известният живописец и книжовник Св. Пимен Софийски, който остава в него до смъртта си през 1610 г., както пише в житието му и в „История славянобългарска“. Св. Пимен устроил обителта по образец на манастира „Зограф“ в Атон. Стенописи на прочутия иконописец могат да бъдат видени в най-старата постройка – църквата „Свето Успение Богородично“, построена през 14 век. Стените на църквата са дебели около метър, вследствие на неколкократно укрепване в годините на турското владичество. Тук се съхраняват и мощите на светите братя безсребърници Дамян и Козма, за които се вярва, че са надарени със силата да лекуват.

През Възраждането манастирът се превръща в просветно средище със своето килийно училище, в което са били преписвани и писани книги, жития и евангелия. Тук са създадени и някои от най-ценните български средновековни литературни творби – Черепишкото евангелие, Данаиловото евангелие, Апостол на книжовника Яков, сборника с поучения на поп Тодор – „Маргарит“. През 1797-1798 г. в манастира се приютил прогоненият от кърджалийските набези Софроний Врачански. Манастирските легенди разказват, че в продължение на 24 дни великият Йерарх на българската църква намира убежище в една от многото пещери край манастира, наречена днес „Софрониева“ (Врачанска 1936). Под костницата е и „Вазовата тераса“ – любимо място на патриарха на българската литература Иван Вазов. Манастирът е любимо място и на Алеко Константинов, който написва тук популярния си пътепис „Българска Швейцария“.

Преображенски манастир "Преображение Господне" – Велико Търново

Разположен е на 7 км от Велико Търново в гористия пролом Дервента, под пещерите на скалния венец на Беляковското плато. Основан е през 11 в. като метох на Ватопедския манастир в Атон, а получава автономност около 1360г., когато царица Теодора-Сара и синът й цар Иван Шишман дават много пари за неговата реконструкция и ремонт, за това се нарича още „Сарин“ или „Шишманов“ манастир. На сегашното си място той е издигнат и обновен през 1825 г. от рилския монах отец Зотик. Сградите му са разположени в правоъгълник около застлан с калдъръм двор, засенчен от стари асми. Главната църква „Преображение Господне“ е започната през 1834 г. от участника във Велчовата завера (1835 г.) майстор Димитър Софиянлията, а след обесването му е довършена от Уста Колю Фичето, който продължава строителството на манастира. Стенописите в главната църква „Преображение Господне“ са рисувани през 1849-1851 г. от възрожденския самоковски майстор Захарий Зограф. Големите икони от иконостаса са от същия майстор. В десния долен ъгъл на храмовата икона „Преображение“ той е оставил подписа си, а в северозападния ъгъл на женското отделение е изписал и своя автопортрет, непосредствено до славянските просве­тители Кирил и Методий. Иконостасът е от тревненски майстори. Особено красива е ажурната резба на царските врати.

Соколски манастир "Успение Богородично" – Габрово

Манастирът е основан през 1833 г. от Архимандрит Йосиф, известен по-късно в борбата за църковна автономия като униатски архиепископ Йосиф Соколски*. Той дошъл тук от Троянския  манастир заедно с йеромонах Агапий през 1833 година. До входа на близката пещера построили малка дървена църквица, а следващата година я съборили и на същото място, със средства и помощ на селяните от близките села Етъра и Нова махала, изградили днешният голям храм. Представлява красива еднокорабна, едноапсидна, еднокуполна сграда с две конхи и открит притвор - забележителен паметник на българската възрожденска архитектура. През 1862 поп Павел Зограф и синът му Никола от с. Шипка, Казанлъшко украсяват със стенописи наосът на църквата и обширната й нартика. Изографисването продължило през 1935 г., а през 1836 г. в манастира е открито килийно училище, а по-късно се превръща в образователен център, където учителства Неофит Бозвели.

Соколовският манастир взема активно участие и в  националноосвободителните борби. На 31 юли 1856 г. в него се установява четата на Капитан дядо Никола, с намерение да го превърне в център на въстанието, а по време на Априлското въстание, на 1 май 1876 г., тук е сформирана четата на воеводата Цанко Дюстабанов. Васил Левски също е намерил подслон тук. В параклиса на манастира са запазени иконите на Св. Богородица и Иисус Христос, рисувани от Захарий Зограф (1810-1853).

Роженски манастир "Свето Рождество Богородично"

Роженският манастир „Свето Рождество Богородично“ се намира на около 1 км източно от селцето Рожен и на 8 км в същата посока от най-малкият град в България – Мелник. Разположен е сред югозападните склонове на Пирин планина, в близост до живописните Мелнишки пирамиди.

Роженският манастир е най-големият манастир в Пиринския край и е един от малкото добре запазени средновековни български обители.

Сведения за основаването на манастира и за неговата най-ранна история почти липсват. Според някои гръцки изследователи, той е създаден още в далечния XII в. В българската историческа наука е приета тезата, че Роженският манастир е основан в началото на XIII век. По всяка вероятност Роженският манастир е бил действащ още в началото на XIII в., когато Мелнишката покрайнина, заедно с цялата днешна Югозападна България, е била управлявана от племенника на българския цар Калоян - деспот Алексий Слав.

Каква е била съдбата на Роженския манастир при завладяването на Мелник от османските завоеватели в края на XIV в. и през първия век на османското робство, това остава неизвестно. Най-ранното сведение от периода на османското владичество за манастира е писмо на Цариградския патриарх Йеремия I (1522-1546 г.), в което патриархът потвърждава правата на обителта върху две мелнишки църкви – „Св. Богородица Кехаритомени” и „Св. Архангел”. Трябва да се знае, че през този период Роженският манастир се намира в диоцеза на Цариградската патриаршия.

Друго  сведение за съществуването на манастира през тези тъмни времена, където за първи път е споменат със сегашното си наименование - „Богородица Розинотиса“ (Роженски), представлява един гръцки ръкопис - Октоих от 1551 г., преписан от тогавашния игумен на манастира йеромонах Козма. След силен пожар през втората половина на XVII век, в който изгаря част от манастирския комплекс и вероятно библиотеката, манастирът изпада в тежко положение. Това се случва след архиерейството на Мелнишкият митрополит Силвестър (1661-1667г.) Обителта е възстановена в началото на XVIII в. с финансовата помощ на богати българи от цялата страна.

През първата половина на XVIII век Роженският манастир бил вече укрепнал икономически и получил възможност да предприеме по-големи обновления. Манастирският комплекс се състои от съборна църква с параклис, параклис – костница , стопански и жилищни сгради.

В сегашния си вид манастирът е изграден през периода XVI-XVIII век. Жилищните сгради, подредени в неправилна шестоъгълна форма, обграждат красивия двор, в средата на който е разположена манастирската църква.

Арбанашки манастир "Св. Успение Богородично"

Арбанашкият манастир „Св. Николай Чудотворец " е разположен в дол в югозападния край на Арбанаси.

Основаването му се свързва с църковното строителство по време на царуването на Асеновци, през ХIII в. Манастирът е бил ограбван и опожаряван многократно след падането на България под турско робство. През 1717, 1729г. и 1744г манастира запустял след чумна епидемия. Манастирът отново бива опожарен през 1798г. от кърджалийските банди, а след две години възстановен от местното население.

В 1833 г. по инициатива на енергичния отец Зотик - игумен на Преображенския манастир, и със средства събрани от населението на В. Търново, Г. Оряховица, Лясковец, Арбанаси и околните селища, се извършва ново обновление на обителта. Дядо Зотик е възобновител и на Преображенския манастир, той е бил духовен наставник на сестринството в Арбанашкия манастир "Св. Никола" и умира по време на чумна епидемия. Схимонах Зотик е един от малкото монаси, които се осмеляват да извършват богослужение, не на гръцки, а на църковно славянски език, който не се ползвал в православните български църкви и манастири векове след поробването на България.

През 60–те години на ХIХ в. в манастира живеят около 40 монахини, които се занимават с тъкане на шаяци и черги , с плетене на чорапи и др. По време на Априлското въстание по препоръка на Матей Преображенски и йеромонах Харитон монахините тъкат шаяк и изработват дрехи за въстаниците от Първи революционен окръг. След Освобождението манастирът е отново обновен и разширен, а църквата му става първата и единствена с купол в Арбанаси.

В манастира са отсядали цар Фердинанд и цар Борис III, а помещенията обитавани по време на техния престой са запазени и до днес в почти автентичния си вид и са превърнати в музей.

Драгалевски манастир "Св. Богородица"

Драгалевският манастир “Света Богородица ” е разположен на 3 км. южно от с. Драгалевци  в полите на Витоша.

Манастирът е един от немалкото подобни, които образували венец около София-т. нар. Витошка /Софийска/ Света гора. Ползвал се с голяма популярност и бил водещ сред побратимите си.

Най-стари летописи сочат, че манастирът е основан от цар Иван Александър (1331-1371) през 1345 г.По-късно той получил много привилегии от сина му цар Иван Шишман  (1371-1393). От това време е споменат като "Витошка пречиста Св. Богородица". Манастирът е бил подчинен направо на търновския патриарх. Той се оформя като обширна манастирска обител и е наричан "Царски манастир". След завладяването на София от османските турци през 1382 г. е запустял, опожарен и по-късно възобновил дейността си като важен книжовен център, а през втората половина на XV в. възстановен.

През 1476 г. софийският първенец Радослав Мавър направил дарение и църквата "Св. Богородица" е възстановена, обновена и изографисана. За това говори надписът над входната врата - Мавър, жена му Вида и синовете му Никола и Страхил се споменават там.

През XV-XVI в. манастирът се обособява като важен книжовен център. В сегашния си вид Драгалевския девически манастир представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради. От стария манастирски комплекс е запазена само църквата, която представлява еднокорабна, едноапсидна сграда.По тип и градеж тя се включва в групата сходни църкви в София и Софийско, възникнали през XV в., като църквите на Кремиковския и Карлуковския манастир, софийската църква "Св. Петка Самарджийска", църквата "Св. Петка" в с. Балша и други по-късни в поречието на Струма.

Гложенски манастир "Св. Георги Победоносец"

Един от най-интересните старопланински манастири е Гложенският, разположен на около 10 км от село Гложене в Тетевенския Балкан. За разлика от останалите той не е закътан в пазвите на планинските вериги, а е разположен на висока каменна тераса, отделена от околната среда със стръмни и отвесни скали.

Манастирът е строен през XIII и подновен през XV-XVI. Привличал посетители от Букурещ, Фокшан и Крайова в Румъния. Според писмено непотвърдено сказание е основан от Киевския княз Георги Глож, който преследван от татарите се преселва по тия места с разрешение на Иван Асен II. През османското владичество запада, но пред XIX век отново се превръща в културно-просветно средище. Първоначалната манастирска църква пострадала значително по време на двата силни земетръса през 1904 и 1913 година. Сегашният храм е построен през 1931 г. на мястото на разрушената при земетресението през 1913 г. стара черква. Прочутата чудотворна икона на Св. Георги (ХІІІ в.), донесена от княз Глож от Киевско-Печорската Лавра в манастира, сега се съхранява в Ловчанската митрополия, а в черквата има нейно копие.

Манастирът е бил посещаван от Васил Левски, който основава революционен комитет в с. Гложене. Тук заслужилият духовен, политически и културен деец е държан при изключително тежки условия в продължение на девет месеца през 1893-94 г. Сега килията му е превърната в музей. Скривалището на Левски е също запазено.

Шипченски манастир "Рождество Христово"

Шипченският манастир "Рождество Христово" се намира в южното подножие на Шипченската планина (дял от Стара планина), в северозападните покрайнини на гр. Шипка, на 12 километра северозападно от гр. Казанлък.

Манастирът е издигнат в памет на загиналите руски войни и български опълченци в Освободителната за България Руско-турска война (1877-1878 г.). За построявенето на храма, по инициативата на граф Игнатиев и Олга Скобелева, майка на прославения руски генерал-майор Михаил Скобелев, още през 1879 г. бил основан помощен комитет. Инициаторите отправят апел към руския народ за дарения и само за една година са събрани 700 000 златни рубли, като в кампанията се включват и много българи. С постановление на Министерския съвет номер 33 от 1970 г., манастирът е обявен за исторически паметник на културата от национално значение и по-късно влиза в историко-архитектурния резерват "Шипка- Бузлуджа".

Гигински манастир "Св. Св. Козма и Дамян"

Mанастирът се намира на 60 километра западно от София, над с. Гигинци, западно от гр. Перник. Разположен е в подножието на черногорския връх Китка (1118 м надморска височина). По време на турското робство обителта на два пъти е била разрушавана, а в началото на ХІХ век манастирът е възстановен от светогорски монаси от Хилендарския манастир на сегашното си място, близо до аязмо с лековита вода. Те основали в обителта килийно училище, в което децата от околните села се учели на вяра, четмо и писмо. С помощта на местното население били построени килиите, стопанските постройки и сегашната църква. Най-ценната сграда в манастира е църквата, построена през 1814 г.

Руенският манастир "Св. Йоан Рилски" – Скрино

Руенският манастир “Св. Йоан Рилски” се намира на около 2 км югозападно от с. Скрино. Скътан е в красива местност сред северните склонове на Руен планина. Руенският манастир е един от малкото новопостроени в България. Красивата и приветлива обител е разположена сред букова гора и вековни дървета от един изключителни рядък растителен вид – Царския лешник. От незапомнени времена местността, в която се намира манастирът и била известна под името Цръквеник/Цръковнико. До започването на новия строеж върху руините на стара средновековна черква е имало малко параклисче - „Свети Йоан“, при което местното население палило свещи и се събирало на Очовден (19 октомври, нов стил) – денят на Св. Иван Рилски. Понастоящем Руенският манастир е постоянно действащ и се обитава от двама монаси. Отворен е за посещение всеки ден.

Сред останалите манастири може да наредим и Обидимски манастир "Свети Пантелеймон" – Обидим, Манастир "Рождество на Пресвета Богородица" – Кабиле, Скален манастир "Св. Димитрий Басарбовски" – Басарбово, Аладжа манастир, Осмарски скални манастири. | БГНЕС