Според статистиката на Клиниката по онкология ракът на простатата вече е вторият по честота рак в страната, веднага след рака на гърдата. През 2023 г. са диагностицирани 933 нови случая, а в момента се лекуват общо над 10 000 пациенти. В Северна Македония има около сто лекари, специализирани в областта на урологията. На теория това би трябвало да е достатъчно. Въпреки това записването за преглед се оказва трудно - времето за чакане понякога надхвърля три месеца.

Според д-р Оливер Станков, който е и председател на Балканската асоциация на уролозите, е жизненоважно мъжете да се преглеждат редовно след 45-годишна възраст, за да може заболяването да се открие рано. Въпреки това много македонци все още не желаят да се консултират с уролог. Борис, млад мъж на 30 години, потвърждава това: „Бях принуден да го направя по здравословни причини, но няма да го направя отново по собствена воля, въпреки че съм наясно с рисковете“. Мнение, което споделят и неговите приятели. „Нека си признаем, живеем на Балканите и, така или иначе, мъжествеността е нещо изключително лично. Никой от моите роднини не е променил мнението си за урологичния преглед, въпреки ноемврийските кампании“, казва той пред РСЕ.

Кампанията за повишаване на осведомеността, наречена Моември, се фокусира върху скрининга за рак на простатата и тестисите. Въпреки че тези заболявания се увеличават, ситуацията не е толкова тревожна, колкото за психичното здраве на мъжете, ако се вярва на проучване на Института за обществено здраве (IPH). От 2019 г. насам броят на мъжете, страдащи от психоза, се увеличава в македонските болници. За този период в страната са се самоубили три пъти повече мъже, отколкото жени.

Според психотерапевта Станислав Петковски причината се крие в предразсъдъците, свързани с лечението на психичните заболявания. „Ако един мъж отиде при адвокат, той е мъдър, но ако отиде при психолог, той е слаб. На жените е позволено да плачат и да са депресирани, но на мъжете - не“, казва практикът, който в практиката си приема три пъти повече жени, отколкото мъже.

Малко мъже се осмеляват да потърсят психологическа помощ в днешна Северна Македония. Мартин, на 29 г., и Стефан, на 36 г., казват, че в даден момент са имали нужда от консултация с психотерапевт, но не са казали на никого около себе си. „Докато някой не заговори за това пръв, никога няма да повдигна темата“, казва Мартин.

За Станислав Петковски проблемът е обществен и се предава от поколение на поколение. „Много мъже не са ориентирани към интроспекция, която им позволява да почувстват и евакуират това, което е дълбоко в тях. Това е и отражение на консервативното традиционно възпитание“, отбелязва той. Според него крещенето, например на футболен мач, позволява на феновете да освободят част от агресията и натрупаното напрежение, но това не е достатъчно, особено когато са болни.

На много македонски мъже все още им е трудно да говорят за мрачните си мисли, да не говорим за депресия или други психологически разстройства. Такъв е особено случаят със семейните проблеми. „Жените ще поговорят за това със съседката, братовчедката, сестрата или майката и ще направят крачка назад, докато мъжете ще го запазят за себе си и ще предпочетат да изберат "жолта и шопска“, обяснява терапевтът.

Макар че кампанията Моември, която се провежда вече повече от 20 години, е приветствана от здравните специалисти, те все пак изразяват съжаление за липсата на последващи действия. „Здравето на мъжете трябва да се взема под внимание редовно, а не само като част от 15-дневна кампания“, подчертава Станислав Петковски. Според него може би е твърде амбициозно да се надяваме на пълномащабна информационна кампания. За да се постигне това, е важно да има нова информация, а за да бъде приета психотерапията, тя трябва да бъде и правилно представена. I БГНЕС