Алманахът е издаден от Македонската патриотична организация (МПО) в САЩ и Канада през 1940 година. Създателят на Алманаха, Петър Ацев, е роден в Скопие през 1903 г. в семейството на Георги Ацев, служител в митрополията на Българската екзархия. През 1933 г. той отива в Индианаполис, в САЩ, където става секретар в МПО.

Червеният том с черно заглавие и картина отразява максимално добре не само визуално въжделенията на македонските българи от МПО по онова време. Още на първите страници в географския преглед е представена карта на цялата област Македония, виждана като Родина – бъдеща самостоятелна държава. Основната част от нейното население са българите, следвани от гърците, албанците, турците, арумънците, евреите и други народности. Впрочем това не е само написано, но и визуално картографирано с помощта на известната карта на Васил Кънчов, препечатана от доклада на Карнегиевата комисия от 1914 г. Тази визия е продължение на идеята на ръководителите на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) – Тодор Александров и Иван Михайлов – за автономна или независима Македония, съставена от различни народи, сред които преобладава българският елемент.

В първата част на „Македонски алманах“ П. Ацев отделя място на отпечатани публикации на известни учени, журналисти и освободителни дейци, които очертават българския национален облик на Македония. Текстовете дават обобщаваща картина за живота в областта – изтъкнати са нейните географски особености и природни дадености, посочено е надмощието на българския етнос чрез карти и етнодемографски статистики, включително и от многобройни чуждестранни източници, поместени са данни за църковно-просветни центрове, стопанския живот, показани са традиционни български носии, популярни народни песни, народни умотворения и не на последно място са представени преломни исторически събития.

Важен акцент са изявите на националноосвободителното движение на македонските българи в неговите легални и революционни проявления, както и на отделни личности – книжовници, духовници, учени, революционери, общественици – носители и/или инициатори за съхраняване на българското име, език и култура. Като в македонски пантеон на безсмъртието са вписани имената на десетки загинали ратници за свободата на Македония.

За разлика от софийския алманах, Петър Г. Ацев може да си позволи да публикува по-обширна информация за ВМРО от най-новия междувоенен период с акцент върху „скъпите жертви, паднали в борба против сръбско-гръцката тирания“, като Мара Бунева, Владо Черноземски, Илия Кушев и Любомир Весов, и върху „великите покойници“ Симеон Евтимов, Йордан Гюрков и Димитър Михайлов, загинали заради братоубийствените борби, подклаждани от югославските тайни служби. За авторите няма дилема, че именно Иван Михайлов в онези условия е „достойният вожд на борческа Македония“.

В Алманаха е поместена своеобразна патриотична антология с творби от популярни автори сред македонската емиграция – Константин Миладинов, Христо Ботев, Иван Вазов, Пейо Яворов, Елисавета Багряна, Любомир Весов, Живко Гелев. В труда е включена и карикатура от Александър Божинов, чрез която именитият художник разобличава чуждоземния гнет над българите в Добруджа, Западните покрайнини, Македония и Тракия. Отдадена е заслужената дан и на македонските книжовници и учени: крупните възрожденски фигури на братя Миладинови, Йордан Хаджиконстантинов – Джинот, Григор Пърличев и Кузман Шапкарев са последвани от учените Трайко Китанчев, Димитър Матов, Никола Милев и най-вече проф. Любомир Милетич, асоцииран с неговото безсмъртно дело – Македонския научен институт.

Особено достойнство на изданието е неговото отлично полиграфическо оформление. Включените многобройни илюстрации, които онагледяват текстовете, са запазили качествата си и до днес. Те помагат на читателите да се потопят в атмосферата на отминали събития на два континента със свързващо звено – Македония.

Алманахът на МПО днес е неизчерпаем извор за историята на македонската емиграция в Северна Америка, за духа и представите на македонските българи в навечерието и първите месеци на Втората световна война за свободна и независима Македония. Той е своеобразна илюстрована енциклопедия, от която получаваме данни не само за основните черти от географията и миналото на целокупна Македония, но и конкретно за македонските политически организации в САЩ и Канада и техните отделни дружества в различни американски и канадски градове, за македоно-българските църкви там, както и за отделните изявени фамилии и личности на емиграцията. | БГНЕС