Определена група моралисти в интернет едва не изгубиха ума си, когато Сабрина Карпентър излезе на сцената със съблазнителни пози по време на турнето Short N Sweet, съобщи The Standard. Но мисли и молитви за тях — и за родителите на тийнейджъри, които ще трябва да обясняват „птичките и пчеличките“, както и детайли за женската сексуалност, след като Man’s Best Friend започне да звучи по училищните дворове.

В седмия си студиен албум Карпентър напълно отхвърля образа на „звезда от Disney Channel“ и залага на пиперливото си чувство за хумор и умението да борави с двусмислици. Резултатът е колекция от дръзки и остроумни песни, които едновременно се подиграват на мъжките слабости и преливат от ретро енергия.

В Tears, второто парче от албума, певицата превръща сглобяването на мебели от Ikea в диско химн за еротичното удоволствие от отговорността. „Пускам сълзи по бедрата си“, пее тя, а видеото е иронична почит към Rocky Horror Show, в която Колман Доминго влиза в ролята на Франк-н-Фъртър, докато Карпентър танцува на пилон в царевична нива.

Двусмислиците й са толкова изкусни, че сякаш заслужават научно изследване. В House Tour на пръв поглед става дума за кукленска къща, но текстовете бързо придобиват еротичен подтекст: „Искам да влезеш вътре, но никога през задната врата“. Албумът съчетава диско, кънтри и дори R&B в When Did You Get Hot, напомнящо за 90-те и Миси Елиът. В Goodbye Карпентър звучи като АББА с многoезичен финал, а A-ha’s an all е откровен омаж към 80-те.

Карпентър далеч не пее за „мъжкия поглед“, а напротив — умело пародира женското разочарование от хетеро срещите. „Момиче, което разбира от алкохол, е момиче, което е било зарязано“, шегува се тя в Go Go Juice, където иронизира пиянските телефонни обаждания към известен бивш. Кънтри поп парчета като Go Go Juice и Sugar Talking носят очевидна почит към Доли Партън — от кънтри-тоналността до дрезгавите вокали. Това е по-скоро признание, отколкото подражание, особено след като самата Партън наскоро записа с Карпентър песента Please, Please, Please.

Албумът е пропит от ретро естетика, която Карпентър умело превръща в игриво шоу. Въпреки това Man’s Best Friend вероятно няма да достигне културното влияние на Short N Sweet с хитове като Espresso и Taste. Но остава забавна и дръзка спирка в артистичното й развитие. |БГНЕС