В Комисията за защита на конкуренцията бяха представени предприетите мерки и специално установения ред на КЗК за работа с поверителна информация, която представлява производствена или търговска тайна, предаде репортер на БГНЕС.

Председателят на КЗК Росен Карадимов отбеляза, че темата е изключително значима. Той изтъкна, че в рамките на ограничения бюджет на комисията са успели да отделят бюджет за нещо изключително важно.  

Карадимов отбеляза, че най-могъщият регулатор разполага с бюджет от 7,7 млн. лева, като за този проект са отделени 25 хил. лева. 

Той даде пример с останалите регулатори в България, чиито бюджети надхвърлят в пъти този на КЗК. 

На въпроса на БГНЕС трябва ли бюджетът на КЗК да бъде увеличен, Карадимов отговори, че в пъти трябва да бъде увеличен. 

„Ако искаме една институция да бъде уважавана. Тук не става въпрос за самоцелни разходи, които се правят. Основното перо са техника и софтуер – не можеш да влезеш на проверка, да изземеш съответната информация, каквато КЗК има правомощия да направи и да не можеш да разкодираш файлове или да възстановиш пощи примерно за 6 месеца назад. Това го правят със затворени очи в Европа, това са елементарни неща, защото освен всичко друго КЗК има и тези функции – да прави проверки на място, да вземе информацията“, допълни той.

Карадимов обясни, че едно забранено споразумение няма как да се докаже на базата на писмени документи, които страните са направили. „Никой няма да се подпише под едно споразумение ние уеднаквяваме цените от утре. Това става с телефонни разговори, със срещи, със случайно изпуснати имейли, с индиректни неща, които се установяват на базата на добра техника, с която трябва да разполагаш“, каза още той. 

По думите му бюджетът на КЗК е комичен и сравненията показват, че той е между 30 и 33% от средния бюджет на сродни комисии в страни членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). 

Подателят на информация има право да посочи коя от тази информация счита за поверителна или търговска тайна.

„Документацията се подава в два варианта – явен и засекретен“, уточни Карадимов и подчерта, че КЗК няма право на преценка и не прави такава относно това дали информацията трябва да попада в тази категория. 

Мария Петров, главен секретар на КЗК, разясни повече относно проекта.

„Един ключов елемент на тези правила е именно сигурността на информацията, която получаваме, особено в контекста на трите секторни анализа, които са доста обемни и значими. Важно е бизнесът и нашите респонденти, към които отправяме въпросниците, да се чувстват сигурни, че информацията, която те са обозначили като поверителна такава, представляваща търговска или производствена тяхна тайна, ще бъде опазена по надежден начин, затова изградихме една допълнителна система за защита на тази информация, с която въведохме няколко различни режима“, заяви тя. 

За целта са обособени специални зони, които са с ограничен достъп и под постоянно видеонаблюдение, което се провежда на специализирани сървъри с двойна защита на съхраняване на информацията.

„Самата работа с информацията се осъществява под видеонаблюдение“, отбеляза главният секретар на КЗК и добави, че за работа с тази информация имат достъп само работните екипи по секторните анализи. 

По отношение на режима на движение на информацията, Петрова обясни, че от момента на постъпването ѝ в деловодството на КЗК, тя незабавно се разделя. 

„Информацията, когато бъде прибрана в залата, се съхранява в защитени шкафове, ключовете от тях също се защитават и се отварят, само когато работният екип борави с информация. Информацията, която пристига при нас на електронен носител, може да бъде качена в сървърните устройства само и единствено от три лица на ръководни длъжностни от специализираната администрация в комисията“, уточни още тя. 

Изграден е самостоятелен сървър, който е отделен от сървъра, който ползва КЗК и няма достъпност до него, освен вътре в самите оборудвани зони. Работи се изцяло в офлайн среда, каза още главният секретар на КЗК и увери, че от гледна точка на киберсигурност са пресечени всякакви възможности за достъпване на тази информация отвън, използвайки мрежите или интернет връзка. Служителите не могат по никакъв начин да променят файловете и да изнасят информацията, нямат право да влизат и с лични мобилни устройства. „Ограничен е всякакъв достъп до външната среда“, категорична е Петрова. 

Видеозаписите ще се съхраняват 6 месеца. По време на пресконференцията стана ясно и че комисията е „разчитала на лични, вътрешни ресурси“ за изготвянето на информационна система. | БГНЕС