На днешната дата е родена народната певица Любка Рондова. Тя е автор и изпълнител на множество народни песни, които през голяма част от живота си издирва и записва.

През кариерата си има над 1300 участия в България и по света. Удостоена е с най-високото отличие на България – орден „Стара планина“, заради своята дейност.

Любка Василева Рондова е родена на 24 август 1936 година в българското село Шестеово, Костурско, тогавашна Гърция. Дядо и е участник в Илинденско-Преображенското въстание. По време на Гръцката гражданска война бяга от Гърция и временно живее в Полша и Чехия. В Прага учи и завършва славянска филология в Карловия университет, владее няколко езика. Идва в България през 1960 година, където работи на различни места като редактор, екскурзовод и преводач.

Когато Рондова се премества в София, започва пътят и като народна певица. Тя се включва в най-стария ансамбъл в България – „Гоце Делчев“, в който е солистка и лице на ансамбъла до смъртта си. Първите си записи прави в БНР, след това в Българската национална телевизия, Радио Благоевград и други. Записите и са издадени на множество аудио и видеоалбуми, както и на грамофонни плочи.

Любка Рондова съживява множество забравени български народни песни, като изследва българския фолклор и изпълнява стари песни. Тя е и автор на песни. Нейни по-известни изпълнения са „Беломорие“, „Биляна платно белеше“, „Кальо Калино девойко“, „Три коня лудо тераше“, „Църна чума в Македония“, „На гости ти дойдох“, „Кито моме“, „Болен ми лежи“, „Айде слушай, калеш бре Ангьо“, „Велико дульбер бугарко“, „Будинска Яна“ и много други. Автор е и на немалко албуми.

Любка Рондова умира на 79-годишна възраст на 15 март 2016 година, като нейните песни продължават да се слушат и до днес. Тя е носител на много отличия, грамоти и награди. Наградена е с медал „100 години Илинденско-Преображенско въстание“, орден „Кирил и Методий“ II степен, златен медал „Петко Войвода“, удостоена е с орден „Стара планина“ и много други. | БГНЕС