Днес Лионел Меси е най-великата фигура в историята на аржентинския футбол. Малцина обаче си спомнят, че кариерата му можеше да поеме в съвсем различна посока – към националния отбор на Испания.

Предпоставките за това бяха повече от сериозни. Меси израства във футболната школа на Барселона, испанската федерация настойчиво го убеждава да облече екипа на „Ла Фурия“, а в Аржентина дълго време почти не обръщат внимание на едно от най-големите таланти в света. Едва когато осъзнават, че могат да го загубят, в Аржентинската футболна асоциация предприемат спешни действия. Организират лагер, изпращат официален факс до Барселона… но дори в документа успяват да сгрешат името му, записвайки го като Лео МеЧи вместо Лео Меси.

На 17 септември 2000 година 13-годишният Лионел пристига в Барселона заедно с баща си. Още като дете той впечатлява с изявите си в школата на „Нюелс Олд Бойс“, но развитието му е възпрепятствано от дефицит на растежен хормон. Лечението е изключително скъпо, а никой не може да гарантира, че момчето ще стане професионален футболист. Каталунският клуб приема Меси в академията си, помага на семейството му да се установи в Испания и поема всички разходи по лечението. За Лео всичко започва отначало – нова държава, различна футболна школа, непозната култура и живот далеч от родния Росарио.

Първоначално цялото семейство остава заедно в Испания, но по-късно майка му и братята и сестра му се връщат в Аржентина. Лионел остава в Барселона само с баща си. Меси преминава през всички възрастови формации на клуба, дебютира за първия отбор в контрола на 16 години, година по-късно записва първия си мач в Ла Лига, а впоследствие се превръща в най-великия футболист в историята на Барселона. За 17 сезона той отбелязва 672 гола и печели десетки трофеи.

През септември 2005 година получава испанско гражданство, което позволява на Барселона да го регистрира като футболист от Европейския съюз. Но дотогава изборът на национален отбор вече е направен. Бившият координатор на испанските юношески национални отбори Хинес Мелендес разказва, че федерацията започва да работи по случая още малко след пристигането му в Каталуния. Един от треньорите в школата на Барселона – Алекс Гарсия, постоянно убеждавал испанските ръководители, че трябва да направят всичко възможно, за да привлекат младия аржентинец. Мелендес си спомня как лично разговарял с 14-годишния Меси по време на юношески турнир в Албасете. В убеждаването се включили и двама негови съотборници от Барселона – Сеск Фабрегас и Жерар Пике, които вече били част от испанските национални гарнитури.

„Пике и Сеск непрекъснато му се обаждаха. Уговаряха го да дойде при нас. Но той не искаше“, разказва Мелендес. По-късно самият Меси признава, че подобна възможност действително е съществувала, но никога не е искал да представлява друга държава освен Аржентина. Парадоксално е, че докато Испания прави всичко възможно да го привлече, Аржентина почти не проявява интерес към него. В началото на новия век Аржентинската футболна асоциация няма изградена система за наблюдение на талантите, които напускат страната още като деца. Юношеските национални отбори се съставят почти изцяло от футболисти, играещи в местните клубове. Така 15-годишният талант на Барселона остава практически незабелязан. За да привлече вниманието към сина си, баща му Хорхе Меси започва сам да търси контакт с федерацията. През есента на 2002 година той се обажда в Аржентинската футболна асоциация. Администраторът Омар Соуто му казва, че селекционерът Марсело Биелса и помощникът му Клаудио Вивас са в Барселона, и му подсказва в кой хотел са отседнали.

Хорхе се появява във фоайето с видеокасета, съдържаща 12-минутна компилация с най-добрите изяви на Лионел. Вивас я изглежда, но остава предпазлив. „Такива клипове могат да се направят за почти всеки талантлив футболист“, казва той и иска пет пълни мача без монтаж. Само два дни по-късно Хорхе се връща с исканите записи. Тогава той предупреждава и за най-голямата опасност – Испания вече работи активно по документите на Меси. След като изглежда всички срещи, Вивас е категоричен, че момчето е феномен, и обещава да предаде материалите на юношеските селекционери.

Но покана така и не идва. След завръщането си в Аржентина Вивас предава записите на Уго Токали, който подготвя националния отбор за Световното първенство до 20 години. Той настоява Меси незабавно да бъде повикан. Токали обаче отказва. Аргументът му е, че вече две години работи с определена група футболисти и не иска да променя състава. Дори препоръките на бившия национален селекционер Хосе Пекерман не променят решението му. Пекерман лично гледа Меси в мач на юношите на Барселона край Мадрид, остава възхитен от играта му и веднага се свързва с Токали. Отговорът отново е отрицателен.

Испания продължава да настоява. Техен треньор дори пътува до Барселона, за да разговаря лично с Хорхе Меси. Едва тогава в Аржентинската футболна асоциация осъзнават, че могат да изгубят бъдещата си звезда. През март 2004 година Токали информира президента на федерацията Хулио Грондона за опасността.

Тъй като няма предстоящ официален турнир, ръководството решава просто да организира приятелски мачове, за да може Меси да бъде повикан. През април в офиса на Барселона пристига първият официален факс от Аржентина.

След година и половина телефонни разговори, видеокасети, препоръки и откази федерацията най-сетне кани Лионел на лагер в Есейса. Само че в документа има една комична подробност. Името му е написано грешно  - Лионел Мечи.
Първите контролни срещи срещу Парагвай и Уругвай не слагат край на историята. Окончателният избор идва през януари 2005 година, когато 17-годишният Меси играе на Южноамериканското първенство за младежи в Колумбия. Там Аржентина си осигурява място на Световното първенство до 20 години в Нидерландия. Именно този турнир превръща Меси в световна звезда. След загубата от САЩ в първия мач, когато започва като резерва, той става неизменен титуляр. Бележи срещу Египет и Колумбия, но най-емоционалният двубой идва на четвъртфиналите срещу... Испания. Испанците пристигат като европейски шампиони до 19 години и са големият фаворит. В състава им личат имената на Сеск Фабрегас, Давид Силва, Фернандо Йоренте, Раул Албиол, Хуанфран и Алберто Сапатер. Аржентина печели с 3:1, а Меси участва и в двата решаващи момента.

Първо подава на Густаво Оберман за втория гол, а само две минути по-късно сам оформя крайния резултат с типичен пробив и удар с левия крак. Следват гол срещу Бразилия на полуфинала и два реализирани наказателни удара във финала срещу Нигерия. Аржентина става световен шампион, а Меси завършва турнира с шест попадения.

Освен световната титла той печели и двете най-престижни индивидуални отличия – „Златната обувка“ за голмайстор и „Златната топка“ за най-добър футболист на първенството. Днес, повече от две десетилетия по-късно, Лионел Меси отново ще се изправи срещу Испания. Но този път залогът е най-големият възможен – световната титла.|БГНЕС