Приключи първият етап от световното първенство в САЩ, Канада и Мексико и вече могат да се направят няколко сериозна извода. На първо място новата формула от 48 отбора. Смятам, че тя е полезна за футбола като цяло и не разбирам критиките в това отношение. От една страна, феновете са много доволни - повече отбори, повече мачове, повече забавления, съответно и повече пари влизат във футбола. От друга, футболното пространство се разширява. Сега разбрахме, че в държави, за които смятахме, че нямат много общо с футбола, показват стойностна игра и класа. Кой допреди няколко месеца можеше да каже, че Кабо Верде или Кюрасао имат добри футболисти и играят приятен за гледане футбол. С увеличението на отборите се вдига и конкуренцията, водещите тимове трябва да се съобразяват и с по-малките, въпреки разликата в класите.

Вторият извод е, че футболът в Африка е дръпнал много напред. 9 от 10 отбора се класираха за следващата фаза, което е голям успех. Причината за това се крие най-вече във факта, че почти всички футболисти от националните отбори на Африка играят във водещите европейски първенства. Нищо не може да замени мачовете от най-силните първенства на Стария континент - конкуренция, силни съперници, качествени треньори. Това дава отражение и върху класата на националните тимове. 

Водещите футболни нации в света взеха своето в тази първа фаза. Факт е, че нямаше големи изненади, нямаше мачове, в които предварително сочен за аутсайде да победи кандидат за титлата. Може би ако изключим победата на Еквадор над Германия. Но тимът от Южна Америка далеч не е аутсайдер - има една от най-добрите отбранителни линии в света. Факт е, че отбори като Бразилия, Германия, Испания и Франция идват на този турнир с целта да спечелят и са подготвени много добре, независимо от тежкия сезон и умората сред футболистите. Вижте Франция - Килиан Мбапе може в един мач да не играе на висота, веднага се появява Дембеле и класата на отбора не се променя с нищо.

За мен ще е много интересно коя от двете футболни философии ще спечели това световно. Условно ги разделям на южна и северна. На юг са държави като Бразилия, Аржентина и африканските тимове. На север са Германия, Франция, Нидерландия, скандинавските отбори. Раозликата между тях е в отношението към футбола. Южните разчитат на техника, на импровизация, на радост от играта. Северните отбори залагат на физиката, борбата, пресата, контрола върху топката. Мисля, че "южняците" имат по-голям шанс, защото са свикнали с климатичните условия - жегата, голямата влага. Аз съм играл мачове по тези региони и да ви кажа, че е имало моменти, в които не можеш да дишаш нормално. Това е все едно да се качиш на Черни връх и да играеш мач.

Безспорната звезда на турнира е Лео Меси. Дори бих казал, че не гледаме световно първенство, а първенство на Лео Меси срещу останалите. Той е от друга планета, кара всички срещу него да му застават мирно. Светът е в краката му. На тази възраст прави невероятни неща. Разбира се, има и други големи фигури - Кристияно Роналдо, Мбапе, Кевин де Бройне. Роналдо понесе много критики, но все още показва, че е сред най-великите в тази игра. Проблемът му е, че е много зависим от останалите си съотборници, а често е егоист. Той показва, че футболът е проста игра - взимаш топката, тичаш с нея, подаваш я или вкарваш гол. Неговата работоспособност, отговорност са забележителни. 

Много се говори за възрастта на футболистите. Лео Меси на 39 години, Роналдо на 41, Модрич на 40. Тук само едно може са каже - който може, си го може. Световното първенство е последно за тези играчи. Нормално е тяхната цел е да си тръгнат от футбола през парадния вход.

Ангел Станков, специално за БГНЕС