Кучето ви накланя глава, когато плачете, крачи наоколо, когато сте стресирани, и по някакъв начин се появява до вас в най-тежките ви моменти. Съвпадение? Ни най-малко.

Хиляди години съвместна еволюция са дали на кучетата специални начини да се настройват към нашите гласове, лица и дори мозъчна химия. От областите на мозъка, посветени на обработката на речта ни, до „хормона на любовта“ или окситоцина, който се излива, когато се погледнем в очите, умът на вашето куче е програмиран да улавя това, което чувствате.

Доказателството за тази необикновена емоционална интелигентност започва в самия мозък. Мозъкът на кучетата има специални области, които са чувствителни към гласа, подобно на тези при хората. В проучване с мозъчно изображение изследователите открили, че кучетата притежават области за обработка на гласа в темпоралния кортекс, които се активират в отговор на гласови звуци.

Кучетата реагират не само на всеки звук, но и на емоционалния тон на гласа ви. Сканирането на мозъка показва, че емоционално заредените звуци – смях, плач, гневен вик – активират слуховата кора и амигдалата на кучетата – част от мозъка, участваща в обработката на емоциите.

Кучетата също са опитни в четенето на лица. Когато им се показват изображения на човешки лица, кучетата проявяват повишена мозъчна активност. Едно изследване установи, че виждането на познато човешко лице активира центровете за награда и емоционалните центрове на кучето. Това означава, че мозъкът на вашето куче обработва вашите изражения, може би не с думи, а с чувства.

Кучетата не само наблюдават вашите емоции, но и могат да ги „улавят“. Изследователите наричат това емоционално заразяване, основна форма на емпатия, при която едно лице отразява емоционалното състояние на друго. Проучване от 2019 г. установи, че някои двойки куче-човек имат синхронизирани сърдечни ритми по време на стресови моменти, като сърдечните им удари се отразяват един в друг.

Това емоционално заразяване не изисква сложни разсъждения – то е по-скоро автоматична емпатия, произтичаща от близката връзка. Емпатичните прозявания или скимтене на кучето ви вероятно се дължат на научена асоциация и емоционална хармония, а не на буквално огледално отражение на мислите.

Ефектът на окситоцина

Най-забележителното откритие във връзката между кучетата и хората може би е химическата връзка, която споделяме. Когато кучетата и хората установят нежен зрителен контакт, и двете страни изпитват прилив на окситоцин, често наричан „хормонът на любовта“.

В едно изследване собствениците, които са поддържали дълъг взаимен поглед с кучетата си, са имали значително по-високи нива на окситоцин след това, както и кучетата им.

Тази обратна връзка на окситоцина засилва връзката, подобно на погледа между родител и бебе. Удивително е, че този ефект е уникален за домашните кучета: вълците, отгледани от човека, не реагират по същия начин на контакта с човешките очи. С опитомяването си кучетата развили тази междувидова обратна връзка на окситоцина като начин да се привържат емоционално към хората. Тези душевни очи, с които ви гледа вашето кученце, ви свързват химически.

Освен зрителния контакт, кучетата са изненадващо умели в разчитането на езика на тялото и израженията на лицето на хората. Експерименти показват, че домашните кучета могат да разграничават усмихнато лице от ядосано лице, дори на снимки.

Кучетата показват лека склонност към дясното полукълбо при обработката на емоционални сигнали, като имат тенденция да гледат към лявата страна на човешкото лице, когато оценяват израженията – модел, наблюдаван и при хората и приматите.

Кучетата разчитат на няколко сетива, за да разберат как се чувствате. Весело, високо „Браво, момче!“ с отпусната поза изпраща съвсем различно послание от строг вик с твърда език на тялото. Забележително е, че те могат дори да подушват емоциите. В проучване от 2018 г. кучета, изложени на пот от уплашени хора, проявяват повече стрес от кучета, които са помирисали „щастлива“ пот. По същество, тревожността ви мирише неприятно на кучето ви, докато спокойното ви щастие може да го успокои.

Отгледани за приятелство

Как кучетата са станали толкова забележително съпричастни към човешките емоции? Отговорът се крие в еволюционното им пътуване заедно с нас. Кучетата имат по-малки мозъци от дивите си вълчи предци, но в процеса на опитомяване мозъците им може би са се препрограмирали, за да подобрят социалната и емоционалната интелигентност.

Доказателствата идват от руски експеримент за опитомяване на лисици. Лисиците, отгледани за кротост, показали увеличено сиво вещество в области, свързани с емоциите и наградите. Тези резултати оспорват предположението, че опитомяването прави животните по-малко интелигентни. Вместо това, отглеждането на животни, които да бъдат приятелски настроени и социални, може да подобри мозъчните пътища, които им помагат да създават връзки.

При кучетата хилядолетният живот като наши спътници е усъвършенствал мозъчните пътища за разчитане на човешките социални сигнали. Макар мозъкът на вашето куче да е по-малък от този на вълка, той може да е уникално оптимизиран да обича и разбира хората.

Кучетата вероятно не се замислят защо сте разстроени или не осъзнават, че имате определени мисли и намерения. Вместо това, те са отлични в улавянето на това, което излъчвате, и реагират по подходящ начин.

Така че кучетата може би не са способни да четат мислите ни, но като четат поведението и чувствата ни, те ни разбират емоционално по начин, по който малко други животни могат. В нашия забързан съвременен свят тази междувидова емпатия не е само очарователна, а е еволюционно и социално значима. Тя ни напомня, че езикът на приятелството понякога надхвърля напълно думите. | БГНЕС