Сънищата съществуват откакто съществуваме ние, или поне така предполагаме. Като вид, ние сме виновни, че сме смесили доста често срещани явления с нашия опит. Същото важи и за сънищата. Твърдим, че те са нещо типично човешко. И все пак, нищо не може да бъде по-далеч от истината. В действителност, ние сме само едно от многото животни, способни да сънуват.

От много по-големи бозайници, като кашалотите, до много по-малки безгръбначни, като плодовите мушици, много животни сънуват. Ако имате куче, вероятно сте забелязали, че то сънува. Очарователни (или леко зловещи) движения, като трептене на краката и въртене на очите по време на сън, са фини знаци, че кучето ви сънува. Понякога може дори да ги хванете да лаят силно по време на сън, което донякъде наподобява начина, по който някои хора говорят в съня си.

Това е доказан факт: животните могат да сънуват, но как можем да сме сигурни? В края на краищата, не е като да можем просто да ги попитаме. И така, кога и как разбрахме, че животните сънуват?

Древногръцкият философ Аристотел е първият, който забелязва, че животните сънуват, и записва своите мисли през 350 г. пр.н.е. По-конкретно, той наблюдава, че четириногите бозайници – четирикраките – проявяват поведение, което съответства на сънуване. Дълго време това е било първото и единствено проучване по въпроса. Аристотел е имал монопол върху тази тема до средата на XX век, когато проучванията най-накрая са подновени.

Сънищата и REM

През XX век изследванията на съня се фокусират върху фазата на бързото движение на очите (REM). Идентифицирана за първи път при хората през 1950 г., REM е фаза на съня, през която най-често сънуваме. Десет години по-късно, през 1960 г., подобна фаза на съня е идентифицирана и при котките, което отваря поле за възможности за състояния, подобни на сънищата, при други видове освен Homo sapiens.

По време на REM съня животните изпитват мимолетни движения на очите в различни посоки зад затворените клепачи. Тази визуална активност е съпроводена с временна парализа или атония. До голяма степен именно тази комбинация от физически ефекти улеснява появата на сънищата.

За какво сънуват животните?

Противно на общоприетото мнение, животните имат спомени и през повечето време сънуват за тях. Проучване, проведено в MIT, доказа, че подобно на нас, животните сънуват за живота си. Въз основа на това разбиране, че животните запазват спомени, изследователи от Центъра за учене и памет на MIT изследваха съзнанието на спящи плъхове. Чрез анализ на мозъчната активност екипът разгада сънищата им.

Матю Уилсън, един от изследователите в екипа, подчерта, че преди това проучване знанията за това, което се случва в съзнанието на животните по време на сън, са били ограничени.

„Никой не знаеше със сигурност дали животните сънуват по същия начин като нас, което може да включва преиграване на събития или поне части от събития, които са се случили, докато сме били будни“, заяви той.

Уилсън и неговият екип обучили плъхове да тичат в кръг. Докато тичали, екипът наблюдавал мозъците им, за да определи кои части са засегнати.

Изследователите се съсредоточили върху хипокампуса, част от мозъка в темпоралния лоб. Докато плъховете се движели по кръговите си пътеки, хипокампусът показвал значителна активност. Защо това е важно? Оказва се, че тези области на мозъка са от решаващо значение за формирането на паметта, пространствената ориентация и емоционалната регулация.

Уилсън обясни, че екипът се е концентрирал върху отделни клетки в хипокампуса. Чрез наблюдение на възбудимостта на тези клетки, те са могли да се впуснат в съзнанието на плъховете. По този начин екипът е успял ефективно да възстанови съдържанието на сънищата им.

Екипът не само записвал възбудимите клетки в хипокампуса, но и наблюдавал моделите на възбудимост.

„Разгледахме моделите на активност на група от индивидуални клетки, за да определим съдържанието на сънищата на плъховете. Знаем, че те всъщност сънуват и че сънищата им са свързани с реални преживявания“, каза Уилсън.

След като сравнили моделите на хипокампуса, наблюдавани по време на бягане, с тези по време на REM сън, изследователите открили нещо важно. От приблизително 40-те REM цикъла, които били изследвани, около половината отразявали моделите, наблюдавани на кръглата писта.

Общото заключение е, че плъховете в проучването са сънували, че тичат. Чрез сравняване на активността на хипокампуса, изследователите са успели да определят точно къде на пистата са се намирали плъховете в сънищата си! Но това не е всичко. Екипът е успял да определи дали плъховете са тичали или са стояли на място по време на тези съновидения.

Това е забавно заключение, но не и без основание. Плъховете в проучването са сънували деня си по същите причини, по които го правим и ние: за да консолидират паметта си.

Всичко се свежда до REM съня

Ние консолидираме спомените, докато ги създаваме, но не напълно. Останалите части? Ние ги организираме по време на сън. По-конкретно, по време на REM съня. Този процес се управлява от хипокампуса – частта от мозъка, която отговаря и за сънищата.

Благодарение на работата на Уилсън и екипът му знаем, че животните сънуват и, противно на популярните предположения, сънуват за ежедневието си и консолидират спомените си точно както ние.

Сънищата и спомените не са характерни само за бозайниците. Подобни открития от проучвания, проведени в Института за биологична интелигентност „Макс Планк“, показват, че гълъбите сънуват, че летят, когато спят.

„По време на REM съня наблюдавахме силна активност в мозъчните области, отговорни за визуалната обработка, включително в областите, които анализират движението на околната среда на гълъба по време на полет. Въз основа на тези наблюдения смятаме, че птиците, точно като хората, сънуват по време на REM съня и може би преживяват полет в сънищата си“, заяви съавторът Мехди Бехрузи от Рурския университет в Бохум.

Както Уилсън кратко обясни, „сънищата са най-висшето офлайн преживяване. Тази работа демонстрира, че животните са способни да преоценяват своите преживявания, когато не са в разгара им“. | БГНЕС