Кръгът „Мисъл“ за пръв път в България дефинира какво е литература, какво е публика и как трябва да четем. Това е много важно, защото след Освобождението броят на грамотните хора у нас е бил сравнително нисък, а трябва да се създаде четяща публика и тя трябва да знае как да чете.

Това заяви в интервю за БГНЕС докторът по литература Яница Радева, редактор в Националната библиотека „Свети Свети Кирил и Методий“.

По повод на годишнините на Николай Лилиев и Гео Милев НБКМ подготви изложба, посветена на българския модернизъм. Тя може да бъде разгледана от днес до 5 декември във фоайето на най-голямата ни библиотека.

„Изложбата популяризира българската литература, като се започне с кръга „Мисъл“ и се свърши с авангардния период, който приключва след 9 септември 1944 г. Тогава българската литература влиза в критическия реализъм, който е характерен за тоталитарната епоха“, обясни д-р Радева.

През модернизма нашата литература успява да навакса това, което е било недостъпно за нея в предосвобожденския период.

„Доктор Кръстьо Кръстев е първият професионален литературен критик, създател на списание „Мисъл“ през 1892 г. Това е и долната граница на българския модернизъм“, разказа д-р Радева.

„Мисъл“ е първото модерно списание в нашия литературен живот. Първоначално в него публикуват всички автори, включително и Пейо Яворов, който е част от кръга „Мисъл“, оформящ се около списанието. Другите двама автори, които оформят този кръг са Пенчо Славейков и Петко Тодоров.

„След тях родният модернизъм преминава в едно ново направление – символизма. Представители на това течение са Теодор Траянов, Емануил Попдимитров, Димчо Дебелянов. Представянето на символизма завършва с най-чистия символист Николай Лилиев“, заяви д-р Радева.

През 20-те години на миналия век навлиза авангардизма, появява се едно много специфично за българския модернизъм течения, което е много кратковременно. Става дума за диаболистичната проза, възникнала през 1923 г.

„Това е един кратковременен период в българската литература, където вниманието е насочено към смъртта и крайните състояния. Внимание е отделено на списание „Кресчендо“, която излиза в Ямбол. То е свързано с футуризма. С тях контактуват основателя на първото авангардистко движение на ХХ век Филипо Томазо Маринети, както и Гео Милев“, разказа литературният експерт.

В изложбата има специална витрина посветена на Николай Райнов. Изложени са и предмети с кръга „Мисъл“, печата на „Мисъл“, цигарето на д-р Кръстев, фотографии от неговата вила, където са се събирали участниците в този кръг. І БГНЕС