Договорът с турската компания „Боташ“ е бил сключен в условия на форсмажорна ситуация и е спасил България от енергийна криза, а постигнатите договорености в Анкара създават възможност страната да се превърне в енергиен портал за Източна Европа. Това заяви вицепремиерът Иво Христов в коментар за споровете около газовото споразумение и отношенията с Украйна.

По думите му договорът не е бил представян като печеливш от тогавашния президент и настоящ премиер Румен Радев към момента на сключването му, тъй като е бил резултат от необходимостта България да осигури доставки на газ в кризисна ситуация.

„Президентът по времето, когато беше сключен договорът, не е казвал, че е печеливш. Той беше сключен в условия на форсмажор и достави газ на България, което я спаси от енергийни сривове, спаси българските потребители и българската икономика“, заяви Христов.

Той отправи критики към предишни управляващи, като посочи, че договорът не е бил използван в пълния му потенциал.

„Десницата често създава батак, а след това злорадства, когато ние се опитваме да оправим този батак. Тогава си спомняте, че правителството на Кирил и Асен остави България без газ. В такива условия на форсмажор беше сключен договорът с „Боташ“. Той можеше да бъде много печеливш, но съвсем съзнателно сглобките не го натоварваха със съответните количества газ, капацитетът не работеше и ги натрупахме задължения“, каза вицепремиерът.

Според него в момента се открива възможност договорът да има по-голяма икономическа стойност за България.

„Сега се отваря възможност той да стане изключително печеливш, тъй като мислите ли, че Турция и в частност „Боташ“ нямат интерес да продават газ в Европа? Разбира се, че имат интерес“, посочи Христов.

По повод критиките, че договорът може да създаде зависимост от Турция, той заяви, че това е политическа интерпретация.

„Това е обикновено внушение. Сделки не се случват в условия на прозрачност нито политически, нито икономически. Това е нормален режим при договарянето. Но условията България да стане портал за енергия към цяла Източна Европа са налице и договореностите от Анкара откриват тази възможност“, каза той.

Христов определи постигнатите договорености като значим дипломатически успех.

„Това е един голям дипломатически успех, с който можем да се поздравим. В идните месеци той ще бъде развит“, заяви вицепремиерът.

На въпрос какво ще се случи със средствата, които България дължи по договора с „Боташ“, Христов уточни, че не участва в преговорите по темата.

„Вие трябва да питате участниците в преговорите. Аз не съм в този ресор, така че не мога да ви дам тази информация“, каза той.

Попитан какво означава твърдението, че финансовите последици няма да бъдат за сметка на бюджета, Христов отговори: „Това няма да ги платим от бюджета, но откъде... Аз много не знам, при положение че не съм експерт в темата“. 

БГНЕС припомня, че на 6 юли „Булгаргаз“ и турската държавна компания „Боташ“ подписаха протокол за временно замразяване на договора между двете дружества за срок от 15 месеца. През този период българската страна ще заплаща единствено за реално използвания капацитет при подобрени условия, а двете компании ще работят по предоговаряне на споразумението в съответствие с актуалната пазарна ситуация.

Споразумението беше подписано малко след срещата в Анкара между премиера на България Румен Радев и президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган. Двамата определиха енергийната свързаност като един от ключовите приоритети в двустранните отношения и подчертаха значението на партньорството между България и Турция за стабилността в региона и сигурността на енергийните доставки.

Държавният газов доставчик „Булгаргаз“ приключва 2025 г. със съкрушителна финансова загуба в размер на 267,2 млн. лева. Основният генератор на този колосален дефицит е договорът с турската държавна компания „Боташ“, по който българската страна е платила за неизползван капацитет огромните 250,5 млн. лева. Това показват данните от официалния годишен финансов отчет на дружеството за изминалата година, които станаха известни на 8 юли 2026 г.

Договорът между „Булгаргаз“ и „Боташ“ беше подписан на 3 януари 2023 г. в разгара на енергийната криза, последвала спирането на руските доставки за България. Споразумението, което е със срок от 13 години, осигури на страната достъп до турската газопреносна система и до пет терминала за втечнен природен газ (LNG), като даде възможност България да внася газ от световните пазари, да го разтоварва в Турция, да го регазифицира и да го транспортира до българската граница. При подписването му тогавашното служебно правителство го определи като историческо, тъй като за първи път Турция предостави подобен достъп до своята LNG инфраструктура на чуждестранна компания.

През последните три години обаче договорът се превърна в един от най-оспорваните енергийни проекти в България. Основните критики са свързани със значителните фиксирани такси за резервирания капацитет, голяма част от който не се използва, което според критиците води до натрупването на сериозни финансови задължения за българската страна. Именно тези обстоятелства доведоха до проверки на начина, по който е подписано споразумението, както и до настоявания за неговото предоговаряне.

От турска гледна точка договорът продължава да се разглежда като напълно законно и доброволно подписано търговско споразумение. Анкара го представя като част от стратегията за превръщането на Турция в регионален газов център за Югоизточна Европа, а България има ключова роля като първата сухопътна връзка към пазара на Европейския съюз. І БГНЕС