Учени разработват амбициозна концепция, която може да се превърне в своеобразен „щит“ срещу най-мощните слънчеви бури - явления, способни да извадят от строя електропреносни мрежи, спътници и критична инфраструктура по цялата планета.

Проектът, наречен StormWall, предвижда изграждането на система от спътници, които при опасност да създават временен защитен облак от йонизиран газ в космоса, пише „Уолстрийт джърнъл“. Според авторите на идеята технологията може да бъде реализирана с вече съществуващи или скоро достъпни технологии, а цената ѝ, макар и да достига десетки милиарди долари, е нищожна в сравнение с потенциалните щети от катастрофална слънчева буря.

Заплаха, която се появява веднъж на век

Учените предупреждават, че приблизително веднъж на сто години Слънцето може да изхвърли гигантски облак от плазма, известен като коронално изхвърляне на маса. Ако подобно явление удари директно Земята, последствията могат да бъдат катастрофални - мащабни прекъсвания на електрозахранването на цели континенти, повреди на комуникационни спътници, центрове за данни, системи за противоракетна отбрана и друга жизненоважна инфраструктура.

„Слънчева буря, която се случва веднъж на сто години, може да причини огромни прекъсвания на електрозахранването в цели континенти“, казва Брайън Уолш, доцент по инженерни науки в Бостънския университет и един от създателите на StormWall.

Според него, ако цената на подобна система е по-ниска от тази на изпращането на хора до Луната, инвестицията ще бъде напълно оправдана.

Как работи StormWall

Концепцията предвижда няколко спътника в геостационарна орбита да освободят стотици хиляди килограма барий, литий или натрий при засичане на особено опасна слънчева буря.

Под въздействието на слънчевата светлина тези елементи бързо се превръщат в йонизиран газ, който подсилва естествената магнитна защита на Земята и забавя приближаващия плазмен облак.

Ако системата проработи според очакванията, потенциалната глобална катастрофа би могла да се сведе до впечатляващо северно сияние, вместо до срив на електропреносните мрежи.

Земята вече е била на косъм

Земното магнитно поле постоянно отклонява заредените частици от т.нар. слънчев вятър. Част от тях достигат полюсите и създават полярните сияния.

„Този процес се случва всеки ден, по няколко пъти дневно. Проблемите възникват, когато стане в много голям мащаб“, обяснява физикът Алисън Джейнс от Университета на Айова.

Последната сериозна слънчева буря удари през 1989 г., когато остави канадската провинция Квебек без електричество за девет часа.

През 2012 г. още по-мощна буря, най-силната от поне век и половина, се размина със Земята.

През 2024 г. бурята „Ганън“ принуди операторите на електропреносната мрежа в Нова Зеландия да задействат защитните си процедури. Същото явление предизвика сривове в GPS системите по време на сеитбената кампания в американските щати Северна и Южна Дакота и Минесота, което доведе до загуби за фермерите, оценени на около 1 млрд. долара.

Огромно техническо предизвикателство

За да бъде изградена системата, ще са необходими около 380 000 килограма йонизируем материал, който трябва да бъде изведен на височина от приблизително 36 000 километра над Земята - много по-високо от орбитата на спътниците Starlink.

На тази височина материалът може да се движи по естествените магнитни линии в космоса и да осигури около шест часа допълнителна защита, преди да се разсее.

Подобна мисия засега е практически невъзможна със съществуващите ракети, тъй като би изисквала множество изстрелвания.

Сред потенциалните носители са разработваната от SpaceX ракета Starship и китайската Long March 9, която се очаква да дебютира в началото на следващото десетилетие.

Все още са нужни години работа

Според съавтора на проекта Даниел Уелинг от Мичиганския университет дори при най-оптимистичния сценарий ще бъдат необходими поне още пет години научни изследвания.

„Не искате въздушна възглавница, която експлодира, нито такава, която не се надува достатъчно“, казва той.

Експертът по космическа физика Иън Коен от Лабораторията по приложна физика към университета „Джонс Хопкинс“, който не участва в проекта, смята, че идеята е научно обоснована.

„На теория би трябвало да работи“, казва той, но предупреждава, че прогнозите за космическото време все още не са достатъчно точни. Причината е, че човечеството разполага с твърде малко датчици в космоса, а процесите, които пораждат най-опасните слънчеви бури, са изключително сложни.

Дори ако реализацията на StormWall струва около 100 млрд. долара, това е едва една десета от сумата, която технологичните компании се очаква да инвестират само през следващата година в изграждането на инфраструктура за изкуствен интелект. Без подобна защита една достатъчно мощна слънчева буря би могла да превърне значителна част от тази инфраструктура в неизползваеми купчини стомана и силиций. | БГНЕС