На Балканите, където балансите на сигурността остават крехки, а действията на държавите често се тълкуват извън реалното им значение, дори малките стъпки придобиват специално значение. В този контекст планираното производство на боеприпаси в Косово представлява ограничен, но потенциално значим ход, който може да повлияе на възприятието към страната в областта на отбраната.

Временно изпълняващият длъжността премиер на Косово Албин Курти потвърди, че първата фабрика за боеприпаси ще бъде изградена в Яховч край Гяковa и че производството се очаква да започне до края на 2026 г. Дейността обаче няма да се ограничи до това.

„Тази индустриална зона ще обслужва и други инвеститори, с които сме в контакт, и ще се произвеждат различни видове военни продукти – военни и цивилни дронове 'Made in Kosovo'“, каза Курти на 27 ноември.

Споразумението за фабриката беше подписано на 16 декември 2024 г. между правителството на Косово и турската държавна компания MKE. Радио „Свободна Европа“ не успя да се свърже директно с компанията, но според изявление от октомври, Косово ще бъде оборудвано с машини за производство на куршуми и гранати, производствена и монтажна линия, лаборатория и оборудване за тестове. Персоналът на MKE също ще предоставя услуги по производство, поддръжка, ремонт и техническа помощ на служителите в Косово.

На въпрос на „Свободна Европа“, служител на НАТО в Брюксел не коментира директно обявлението на Косово за производство на боеприпаси през 2026 г., нито конкретните стандарти, с които страната трябва да се съобрази, а само заяви, че „мисията на НАТО КФОР остава съсредоточена върху изпълнението на мандата на ООН, поддържането на безопасна среда за всички жители на Косово, по всяко време, безпристрастно и в тясно сътрудничество с полицията на Косово и мисията на ЕС, EULEX“.

НАТО не е подкрепило трансформацията на Косовските сили за сигурност (KSF), която се очаква да бъде завършена до 2028 г. Властите в Косово, включително Курти, твърдят, че процесът се извършва в съответствие със стандартите на НАТО, а оръжията, закупени през последните четири години – на стойност над 430 милиона евро, според него – идват от членове на алианса: САЩ, Турция, Германия и други.

„С увеличаването на армията ние защитаваме Републиката. С укрепването на Косовските сили за сигурност, ние засилваме партньорството с нашите съюзници“, каза Курти.

Пенсионираният американски полковник Рей Войчик вижда решението на Косово да произвежда боеприпаси като „фантастична инициатива“, съответстваща на очакванията на НАТО, че страните, стремящи се към членство, трябва да развиват отбранителни индустриални капацитети. По негово мнение, Косово стартира това производство в подходящия момент: за да укрепи все още ограничените си възможности, да отговори на нарастващите изисквания за сигурност след войната в Украйна и да подобри регионалното сътрудничество със съюзници.

„Едно от положителните неща за Косово, благодарение на дългогодишното присъствие на мисията на НАТО КФОР, е тясното и непрекъснато сътрудничество със съюзниците. Косово обсъди тази инициатива конкретно със САЩ и Великобритания – двама от най-близките си съюзници, които я подкрепят силно“, каза Войчик.

Войчик, който беше ръководител на Офиса за отбранително сътрудничество в американското посолство в Прищина, също спомена регионалното отбранително споразумение между Косово, Албания и Хърватия, което, според него, подкрепя инициативата за производство на боеприпаси в Косово.

Аргиро Картсонаки от Института за мир и политика за сигурност в Хамбург смята, че е логично малка държава да търси укрепване на сигурността си, но също така предупреждава, че подобни действия могат да бъдат възприети като заплаха от съседите, което би могло да увеличи напрежението, вместо да го намали.

„Това няма да промени динамиката на сигурността на Балканите. Това, което може да направи, обаче, е да захранва определени наративи. Да добави още един елемент към пропагандата и популисткия дискурс на сръбския президент Александър Вучич. Ако това бъде преувеличено, може да създаде чувство на страх и несигурност. А чувството на страх е толкова реално, колкото и реалната заплаха. Именно тук се крие деликатността на това решение“, казва Картсонаки.

Вучич е интерпретирал отбранителното споразумение между Косово, Албания и Хърватия като знак за надпревара във въоръжаването, подчертавайки, че Сърбия ще „успешно се защити срещу всеки потенциален агресор“.

В същия дух председателят на Комисията по отбраната в сръбския парламент, Милован Дрецун, твърди, че турската фабрика за боеприпаси в Косово застрашава сигурността и позицията на сърбите в страната, без да предоставя конкретни доказателства.

Сърбия остава доминиращата военна сила в региона, със значително по-голям отбранителен бюджет от Косово и другите държави от Западните Балкани.

Според данни на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), Косово е отделило около 162 милиона долара за отбрана през 2024 г., а Сърбия – около 2,2 милиарда долара.

Сърбия е и водещият износител на оръжия и боеприпаси в региона, отчитайки повече от 65% от общия износ, според данни на Института за контрол на малки оръжия и леки въоръжения в Югоизточна и Източна Европа (SEESAC). Следват Босна и Херцеговина и други държави от региона, като Северна Македония, Албания и Черна гора, които изнасят всичко – от стрелково оръжие до мини и ракети.

Полковник Войчик казва, че що се отнася до възприятието за Косово, Сърбия трябва ясно да комуникира, че нейните отбранителни инициативи, включително производството на боеприпаси, са предназначени да отговарят на стандартите на НАТО и служат като отбранителен инструмент, а не като заплаха.

„Това е усилие за регионална стабилност, тъй като може да действа като възпиращ фактор срещу агресивна Сърбия, която разполага с големи възможности за производство на оръжия и боеприпаси. Следователно, за много малкото оръжия или боеприпаси, които Косово ще произведе, няма причина сърбите да се тревожат“, казва Войчик.

Не е известно какъв вид и колко боеприпаси Косово възнамерява да произведе, тъй като голяма част от отбранителната информация е класифицирана. В по-ранно изявление министърът на отбраната Ейуп Македонци – сега в техническа роля – каза, че Косово не може да стане напълно самодостатъчно, но може да намали зависимостта си от други страни, като произвежда най-широко използваните и най-трудни за производство боеприпаси и оръжия.

Картсонаки от Института за мир и политика за сигурност казва, че Косово, като малка държава, не може да развие голяма отбранителна индустрия без значително ограничаване на бюджета за други важни сфери.

„Проблемът е, че имате малка държава с високи нива на бедност и безработица. Наистина ли това е най-добрата инвестиция, която можете да направите? Това не е Германия, която може да произвежда оръжия в по-голям мащаб и в същото време разполага с достатъчно ресурси за социалните аспекти на държавата“, казва Картсонаки.

Полковник Войчик подчертава, че ограниченото отбранително финансиране принуждава Косово да действа с максимална предпазливост, като инвестира ресурсите си разумно. Той набляга на необходимостта усилията в отбранителната индустрия да бъдат тясно координирани с ключови съюзници и да се избягват партньорства, които биха могли да застрашат регионалната стабилност или сближаването със Запада.

За да бъде ефективен, отбранителният сектор трябва да функционира според международните стандарти, включително прозрачност, върховенство на закона и борба с корупцията.

„Мисля, че Косово е показало последователни резултати. САЩ нямаше да предоставят помощ за сигурността на Косово през толкова години, ако имаше опасения за корупция в Министерството на отбраната. Това е добър знак и усилията за производство на боеприпаси трябва да следват същия модел – под наблюдението на НАТО и ключови партньори като САЩ и Великобритания. Така рискът от лошо управление е много нисък“, казва Войчик.

САЩ разполагат с базата Camp Bondsteel в Косово, която е най-голямата американска военна база на Балканите. НАТО все още разполага с над 4 000 мироопазващи войници – главно в северната част на страната, където през последните две години е регистрирано най-силното етническо напрежение от обявяването на независимостта през 2008 г.

Силите за сигурност на Косово са леко въоръжени, но откакто Курти дойде на власт през 2021 г., отбранителният бюджет на страната постепенно се увеличава.

Глобално приходите от оръжейната индустрия също нараснаха значително през 2024 г. – подхранвани от високите военни разходи заради войните в Украйна и в ивицата Газа, както и от регионалното и глобалното геополитическо напрежение. Според SIPRI продажбите на оръжия и военни услуги са се увеличили с 5,9% през миналата година, достигайки рекордните 679 милиарда долара.

Според полковник Войчик производството на боеприпаси в Косово може също да бъде полезно за съюзниците от НАТО, включително Украйна. | БГНЕС

------ 

Радио "Свободна Европа"