Това е така, защото комарите използват инфрачервени сензори в антените си, за да проследяват жертвите си, установи ново проучване.

В много части на света ухапванията от комари са нещо повече от дразнене и са способни да разпространяват патогени като денга, жълта треска и вируса Зика. Маларията, разпространявана от комара Anopheles gambiae, е причинила повече от 600 000 смъртни случая през 2022 г., според статистиката на Световната здравна организация.

За да избегнем сериозно заболяване или дори само безумен сърбеж, ние, хората, доста се стремим да намерим начини да предотвратим ухапванията от комари.

Изследване, ръководено от учени от Калифорнийския университет в Санта Барбара (UCSB), установи, че комарите използват инфрачервено откриване - заедно с други сигнали, за които вече знаем, като нос улавящ CO2 в дъха ни и определени телесни миризми, за да търсят гостоприемници.

„Комарът, който изследваме, Aedes aegypti, е изключително опитен в намирането на човешки гостоприемници“, казва молекулярният биолог от UCSB Николас Дебьобиен.

Зрението на комарите не е много добро обаче, а миризмите могат да се окажат ненадеждни, ако е ветровито или гостоприемникът се движи. Затова екипът подозира, че инфрачервеното откриване може да предложи на насекомите надеждно средство за намиране на храна.

Само женските комари пият кръв, така че изследователите представят клетки, всяка от които съдържа 80 женски комара, с различни фиктивни „домакини“, представляващи комбинации от термоелектрически плочи, CO2 с концентрация на човешки дъх и човешки миризми, и записват петминутни видеоклипове, за да наблюдават поведението им при търсене на домакини.

Те ги определят като „кацане на комар, ходене и протягане на хоботчето му през мрежата на клетката, което напомня кацане на женска върху човек и след това ходене, докато взема проби от повърхността на кожата с лабелума (връхната част на хобота) си“.

На някои от комарите е представена термоелектрическа плоча, настроена на средната температура на човешката кожа от 34 градуса по Целзий, която служи и като източник на инфрачервено излъчване. Други бяха настроени на температура на околната среда от 29,5 °C - температура, която е известна на комарите, но не излъчва инфрачервени лъчи.

Всеки сигнал сам по себе си - CO2 , миризма или инфрачервени лъчи - не успя да предизвика интереса на комарите. Но очевидната жажда на насекомите за кръв се увеличила 2 пъти, когато към настройката само с CO2 и миризма бил добавен инфрачервеният фактор.

„Всеки отделен сигнал сам по себе си не стимулира активността за търсене на гостоприемник. Само в контекста на други сигнали, като повишен CO2 и човешка миризма, инфрачервеният спектър има значение“, казва невробиологът от UCSB Крейг Монтел.

Екипът също така потвърди, че инфрачервените сензори на комарите се намират в антените им, където има чувствителен към температурата протеин - TRPA1. Когато екипът премахва гена за този протеин, комарите не могат да откриват инфрачервени лъчи.

Свободното облекло пропуска по-малко инфрачервено лъчение.

Откритията помагат да се обясни защо комарите изглеждат особено привличани от откритата кожа и защо свободното облекло - през което се разсейва инфрачервеното лъчение - е толкова ефективен невидим плащ срещу тях.

Това може да доведе и до някои малко по-технологични защити срещу комари, като например възможността за създаване на капани, които използват топлинното излъчване на температурата на кожата като примамка.

„Въпреки малкия си размер, комарите са отговорни за повече човешки смъртни случаи от всяко друго животно. Нашето изследване подобрява разбирането за това как комарите се насочват към хората и предлага нови възможности за контролиране на предаването на болести, пренасяни от комари“, казва Дебьобиен. | БГНЕС