Съединените щати нападнаха Иран. Само няколко дни след като намекна, че може да отложи със седмици всякакви американски военни действия, президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви на 21 юни, че американски самолети са нанесли удари по три ирански ядрени обекта, включително дълбоко заровения обект във Фордо. Ирански официални лица потвърдиха, че ударите са били извършени. Въпреки че Тръмп настоя, че обектите са били „унищожени“, остава неясно какви щети са нанесли ударите.

Ясно е обаче, че с тази американска намеса войната, която Израел започна срещу Иран преди повече от седмица, навлезе в нова фаза. Събитията могат да се развият в няколко посоки. Американската атака наистина може да доведе до иранска капитулация при благоприятни за Израел и САЩ условия. Но е също толкова или дори повече вероятно да въвлече Съединените щати по-дълбоко във войната с дълбоко негативни последици. Иран почти сигурно ще потърси някакъв начин на отмъщение, може би като атакува близките американски бази и евентуално убие американски войници. Това би могло да доведе до все по-широка ескалация с опустошителни последици за региона и американско забъркване във война, която малцина американци искат.

Иранският отговор

Повече от седмица след началото на войната Израел се въздържа от нанасяне на удар по едно от най-важните ирански ядрени съоръжения във Фордо - съоръжение, което преди началото на войната разполагаше с достатъчно обогатен уран и центрофуги за бързо производство на материал за няколко ядрени оръжия. Това не беше така, защото Израел не искаше да разруши Фордо, а защото не можеше да го направи. Съоръжението е заровено толкова дълбоко под земята, че само бункерни бомби Massive Ordnance Penetrator, с които разполагат Съединените щати, но не и Израел, биха могли да унищожат съоръжението. Всяка надежда да се направи невъзможно Иран бързо да се домогне до ядрено оръжие изискваше или унищожаването на Фордо, или споразумение от страна на Иран да разглоби голяма част от съоръжението. В крайна сметка Тръмп нямаше търпение за дипломатическия вариант и реши да изключи възможността за бърз ирански ядрен пробив, като се включи във войната и бомбардира съоръженията във Фордо, Натанз и Исфахан.

Тръмп вероятно се надява, че Съединените щати ще могат да поемат ограничено иранско отмъщение и ще се опитат да не се намесват по-дълбоко във войната. Подобна хитрост може да проработи, но е изключително рискована.

След този удар най-вероятният отговор на Иран ще бъде да атакува американски бази на Арабския полуостров или в Ирак, точно както Техеран направи в отговор на американския удар, при който през 2020 г. беше убит иранският военен лидер Касем Солеймани. Под обсадата на два мощни противника иранското ръководство може да реши да изстреля ограничен брой ракети по американските бази. Този отговор със сигурност ще бъде свързан с риск от убийство на американски сили. Силите на САЩ биха могли да излязат от такава атака предимно невредими, тъй като американската армия вероятно вече е преместила много от своите войски от базите си в близост до Иран, като същевременно е добавила допълнителни средства за противоракетна отбрана, за да отблъсне иранска атака. Ако американските жертви са ограничени, Тръмп може да повтори наръчника от 2020 г. и Съединените щати да решат да се оттеглят.

Друга възможност обаче е Иран да предприеме много по-всеобхватна атака срещу американските сили в Близкия изток, която да доведе до значителни жертви и да въвлече САЩ в продължителна война. Ръководството на Иран може би си е взело поука от действията на Тръмп по-рано тази година в Йемен, където той ескалира военната кампания срещу хутите само за да се оттегли месец по-късно, когато американските атаки не дадоха резултат. Настойчивостта и агресията, може би разсъждава Техеран, са най-добрите начини да накара Тръмп да отстъпи. Въпреки че Израел значително е намалил възможностите на Иран за ракети с по-дълъг обсег, не е ясно какви щети са нанесени на иранския запас от ракети с по-къс обсег, които могат да достигнат американските бази в Бахрейн, Ирак, Кувейт, Катар, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и другаде.

Инцидентите и грешките в изчисленията могат да влошат положението. Иран би могъл да се опита да предприеме по-ограничен ракетен отговор, но в крайна сметка да се препъне в „катастрофален успех“, когато една ракета пробие американската отбрана и причини много по-големи щети, отколкото иранците са очаквали, като по този начин въвлече Съединените щати по-дълбоко в конфликта.

Другата значителна способност на Иран за ответен удар е флотилията му от малки лодки, които, когато са разпръснати, са трудни за поразяване и могат да започнат да пускат мини в Ормузкия проток или да правят опити за самоубийствени атентати срещу американски кораби. Подобни действия биха могли да блокират около една трета от световната търговия с петрол, което би довело до скок на цените и до глобална рецесия. Ако Иран тръгне по този път, само военноморските сили на САЩ ще могат да отворят отново Ормузкия проток и ще се стигне до сериозна морска война, в която американски кораби и самолети ще се борят с ирански кораби и брегова отбрана.

Със сигурност Иран ще се замисли два пъти, преди да затвори Ормузкия проток. Страните, които биха понесли най-много болка от подобно действие, са Китай - най-големият купувач на петрол от Персийския залив - и самите държави от Персийския залив. Цялата стратегия на Иран през последните няколко години беше да изгради по-добри отношения както с Китай, така и с държавите от Залива, за да прекрати дипломатическата си изолация. Преследването на петролните превози би оставило Иран съвсем сам, поради което дори и сега световните петролни пазари разглеждат това като сравнително малка вероятност, оценявайки го само на 10% увеличение на световната цена на петрола от началото на боевете на 13 юни.

Напълно вероятно е след тези американски удари ситуацията да не се изостри. Иран би могъл да изстреля ограничен брой ракети по американски цели, които да причинят малко или никакви жертви. Тогава Тръмп решава да приеме иранските удари и прекратява цикъла на ескалация, а Израел, удовлетворен от резултатите от войната, също се въздържа. Предвид броя на променливите обаче, много ще зависи от мъдростта и сдържаността на Тръмп, израелския министър-председател Бенямин Нетаняху, иранския върховен лидер Али Хамейни и хората около тях. А това не предвещава нищо добро нито в краткосрочен, нито в дългосрочен план.

Предстоящите проблеми

В дългосрочен план резултатите от решението за нанасяне на удар по Иран са изключително несигурни. Крайно неправдоподобно е, както се надяват някои в Израел и САЩ, тези атаки да доведат до срив на иранския режим. Режимът все още разполага с оръжията и няма сухопътни сили, които да нахлуят в Иран и да свалят Ислямската република. Това не е Сирия на Башар Асад - страна, която беше опустошена от десетилетие на гражданска война, преди режимът да рухне през декември 2024 г. И дори ако конфликтът и смъртта на толкова много високопоставени ирански служители по някаква случайност доведат до разпадане на режима, нестабилността и насилието, които ще го съпътстват, едва ли ще доведат до демокрация и вместо това могат да доведат до по-радикално ръководство или опасен вакуум.

Най-добрият сценарий е по-умерените гласове, като иранския президент Масуд Пезешкиан, бившия президент Хасан Рухани и други подобни на тях реформатори, да спечелят вътрешната борба за власт и да стигнат до заключението, че Иран трябва да промени курса си. Те биха могли да настояват, че ядрената програма и подкрепата на страната за пълномощници в Близкия изток са скъпи и погрешни начинания, които са донесли само нещастие на Иран. Те биха приели сделка, подобна на тази, която Хизбула прие миналата есен - прекратяване на огъня при израелски и американски условия.

Но Иран не е Хизбула. Това е държава с 90 милиона души население. Нейното правителство вероятно ще бъде много по-устойчиво. По-вероятният сценарий е подобен на този, който се случи с Ирак на Саддам Хюсеин след първата война в Персийския залив. Това, което ще остане в Иран, е един отслабен режим, но по-радикализиран, враждебен към САЩ и готов да поема рискове.

При този сценарий Иран със сигурност ще се опита да се сдобие с ядрено оръжие. Като се имат предвид вече нанесените удари върху програмата на Иран и неговите ресурси, не е ясно колко време ще отнеме това. Саддам не успя да разработи бомба през 90-те години на ХХ в., въпреки че иракската програма не разполагаше с почти същото ниво на ноу-хау и капацитет като днешен Иран. И тъй като е малко вероятно Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) да възстанови достъпа си до Иран и да следи какво се случва с ядрената програма след войната, възможно е режимът на аятоласите да събере парчетата и да стигне до бомба за няколко години. Със сигурност американското и израелското разузнаване ще следят отблизо развитието на ситуацията във всяка една от версиите на следвоенен Иран.

Страната може да използва и други средства за отмъщение, включително терористични атаки срещу американски обекти по целия свят. Те биха могли да включват целенасочени убийства, като тези, които иранците вече са опитали след убийството на Солеймани или както Саддам се опита да извърши срещу президента Джордж Буш след първата война в Залива.

Друга опасност е, че при един по-отчаян и радикализиран ирански режим конфликтът му с Израел може да продължи безкрайно. Както се видя в Газа, в Украйна и по време на първата ирано-иракска война, много по-лесно е да се започне война, отколкото да се прекрати. В продължение на месеци или дори години Иран би могъл редовно да изпраща малки ракетни залпове към Израел, а Израел да продължи с въздушните удари по Иран. Съединените щати до голяма степен биха останали настрана от подобен конфликт, освен да предоставят на Израел отбранителна подкрепа. Но тази война би била ужасна за цивилните граждани, попаднали по средата.

За свръхсила като САЩ заплахите от слаб Иран ще бъдат управляеми, но ще имат реална цена. Те ще изискват много време и внимание от висшите американски ръководители, както и военни ресурси и инвестиции в Близкия изток, които иначе биха били насочени към други театри. Те биха могли да доведат и до забележими вторични ефекти. След Войната в Залива големият военен отпечатък на САЩ в Близкия изток се превърна в лозунг за „Ал Кайда“ и изигра роля в събитията, които в крайна сметка доведоха до атентатите от 11 септември.

И накрая, ако конфликтът ескалира и Съединените щати се окажат въвлечени във войната и отново затънат в Близкия изток, американските отношения с Израел могат да се променят значително. След американското нахлуване в Ирак обвиняването на Израел, че е насърчил американската намеса, беше в сферата на крайните теоретици на конспирацията. Но ако Съединените щати бъдат въвлечени във война, в която повечето американци не вярват, че страната трябва да участва, и тя се развие зле, американската общественост с основание ще обвини Израел. В американската левица поведението на Израел в Ивицата Газа вече драстично намали подкрепата за американско-израелския съюз, а в десницата в момента се води интензивен дебат за външната политика на САЩ, за което свидетелства най-вече оспорваната размяна на мнения между политическия коментатор Тъкър Карлсън и американския сенатор Тед Круз относно подкрепата за Израел и решението за започване на война в Иран.

Тези удари може да се окажат успешни. През следващите дни или седмици Иран може да бъде принуден да приеме благоприятни за Израел условия, а САЩ и войната да приключат бързо. Но историята на американските военни интервенции в Близкия изток и характерът на войната в човешката история показват, че американската намеса е свързана с огромен риск. Най-добрият и най-траен вариант за Съединените щати през цялото време беше да се стреми към дипломатическо споразумение, което по доказуем начин да ограничи ядрената програма на Иран. За съжаление, след събитията от днес този вариант е много по-малко вероятен. | БГНЕС

Илан Голденберг, Foreign Affairs