Повишаването на цените на енергията в Европа е сред многото рискове, свързани с настоящата геополитическа криза, която заплашва да блокира един от най-важните маршрути за доставка на горива в света. В съчетание с търговската война, предизвикана от американските мита, съществуват опасения, че конфликтът между Израел и Иран може да повлече надолу и световната икономика, съобщи „Евронюз“. 

Откакто на 13 юни Израел започна въздушни удари срещу военната и ядрената инфраструктура на Иран, цените на петрола в световен мащаб се повишиха с повече от 10%. Високите цени и прекъсванията на доставките, съчетани с последиците от търговската война, заплашват да намалят производството в световен мащаб.

Пазарите оценяват рисковете за световните доставки на петрол и втечнен природен газ. 

Иран контролира изключително стратегическия Ормузки проток, през който преминават една трета от световните морски доставки на петрол и една пета от световните доставки на втечнен природен газ. Ако той бъде блокиран, цените могат да надхвърлят 100 долара. В момента барел суров петрол се търгува за над 75 долара, а международният сорт Брент е около 77 долара.

„Не очаквам, че протокът ще бъде затворен“, заяви д-р Юсеф Алшамари, президент на Лондонския колеж по енергийна икономика. Той допълни: „Просто защото Иран се нуждае от отворен Ормузкия проток, за да преминават през него кораби за неговите клиенти - Индия и Китай“.

Въпреки това, дори когато не е затворен, проходът вече е повлиял на цените поради рисковете, свързани с кризата. Някои петролни танкери са отказали да преминат през него. Най-голямата публично регистрирана компания за петролни танкери в света Frontline заяви, че ще откаже нови договори за плаване през Ормузкия проток.

Междувременно „застрахователните компании вероятно ще искат повече такси в момента, докато Катар се опитва да забави доставките си на втечнен природен газ, преминаващи през пролива“, добави Алшамари.

Находищата на природен газ в региона също привличат внимание. Иран споделя с Катар най-голямото находище на природен газ в света - находището Южен Парс. Втечненият природен газ (LNG), идващ от този регион, е от жизненоважно значение за останалата част от света, включително Европа.

Как инфлацията се отразява на Европа?

Въпреки че в момента ЕС разполага с достатъчни доставки на втечнен природен газ, зависимостта на блока от световните находища го прави уязвим към геополитически сътресения.

Тъй като пазарът прецени неотдавнашния риск от прекъсване на доставките, европейските цени на газа се повишиха значително. Основният бенчмарк за европейските цени на газа - холандският TTF (Title Transfer Facility) - се повиши до 3-месечен връх, като на 20 юни достигна 41 евро/MWh.

Вносът на Европа от Катар осигурява близо 10 % от нуждите ѝ от втечнен природен газ. Други страни от региона, включително Египет, също изнасят втечнен природен газ за Европа. След нападението на Хамас на 7 октомври 2023 г. обаче Израел затвори част от собственото си производство, което принуди Египет да спре доставките на втечнен природен газ и предизвика скок на европейските цени. 

Понастоящем в Европа има редица доставчици на природен газ. Норвегия е най-големият доставчик на газ за ЕС през 2024 г., като осигурява над 33% от целия внос. Сред другите доставчици са САЩ, Алжир, Катар, Обединеното кралство, Азербайджан и Русия. 

Най-големите вносители на втечнен природен газ в блока са Франция, Испания, Италия, Нидерландия и Белгия.

Според Института за енергийна икономика и финансови анализи (IEEFA), ако доставките от Катар бъдат спрени, най-засегнати ще бъдат Белгия, Италия и Полша, тъй като страната доставя 38-45% от вноса на втечнен природен газ. 

Добрата новина е, че по това време на годината търсенето на газ в Европа обикновено е на най-ниското си ниво. Въпреки това, по-топлото от обичайното време в целия блок увеличава търсенето на охлаждане, което може да увеличи нуждата от енергия през следващите седмици. 

„Скоковете в цените на енергията тласкат нагоре инфлацията и могат да имат верижен ефект върху политиката на централната банка“, каза Алшамари

Централните банки, включително Федералният резерв на САЩ и Английската централна банка, спряха да намаляват лихвените проценти, тъй като несигурността се увеличава. Ако те видят, че инфлацията е по-устойчива в краткосрочен план и че - в случая на ЕЦБ и Световната банка - целта от 2% се отдалечава, по-нататъшното затягане на паричната политика може да притисне икономиката с по-високи разходи за заеми и инвестиции.

"В резултат на войната в Украйна се наблюдаваше стремеж от страна на ЕС по-специално да получава своя втечнен природен газ, своя LNG газ, не от Русия, а от производители, включително от Катар", заяви Марко Форджоне, генерален директор на Chartered Institute of Export and International Trade.

Той добави, че всяко ограничение на транзита на втечнен природен газ ще има бързо отражение върху ЕС, „особено в производствения сектор“.

Търсенето на петрол е най-голямо през лятото, което отчасти се дължи на промишлената дейност. Но настоящите ограничения в доставките и по-високите цени могат да доведат до допълнително свиване на производството.

За европейските предприятия, които вече са изправени пред засилено търговско напрежение, свързано с американските мита, изправянето пред настоящите усложнения е „като игра на четириизмерен шах“, каза Форджоне.

Той прогнозира, че внезапните скокове на цените на петрола и понижените транспортни цени могат да доведат до значително увеличение на потребителските цени, недостиг на предлагане и свиване на инфлацията. 

Последици за световния пазар

Енергийната инфраструктура на Иран е под прицела на конфликта.

Страната е деветият по големина производител на петрол в света. При пълен капацитет страната произвежда 3,8 млн. барела петрол дневно, според данни на Администрацията за енергийна информация на САЩ. Но поради западните санкции износът на ирански петрол се насочва основно към Китай и Индия.

Иран изнася 1,5 млн. барела дневно, което осигурява 10% от вноса на петрол в Китай. Ако втората по големина икономика в света бъде лишена от този внос, това може да се отрази на икономиката ѝ, тъй като тя ще бъде принудена да се снабдява с него от другаде, което означава, че цените могат да скочат. 

Потенциалните геополитически последици от ирано-израелския конфликт карат пазарите да се притесняват и изглежда, че нестабилността ще остане. 

Междувременно ролята на Европа в конфликта все още не е изяснена.

"Най-голямото ми притеснение е, че това ще се окаже по-широк конфликт, в който ще бъдат въвлечени европейски държави, Великобритания и Франция. Това е сценарий, който никой не иска да види да се случи", добави Алшамари. | БГНЕС