На 15 януари косоварят Малик Билали посети мемориала на цивилните косовски албанци, убити при клане в село Рачак по време на жестоката война преди 25 години.

44 жертви са положени да почиват на мемориалното място. Тялото на 45-ата жертва никога не е намерено. Сръбските власти и до днес отричат военното престъпление.

„Спомените са свежи, сякаш не са минали 25 години“, каза Билали пред Balkan Insight, докато се изкачваше по склона до паметника.

„Изпатваме болка, но и гордост. Свободни сме благодарение на тяхната саможертва“, каза Билали, спомняйки си за жертвите на сръбския режим.

Рачак е обкръжен и атакуван от сръбските сили за сигурност сутринта на 15 януари 1999 г.

Войниците влизат в селото и нахлуват в къщите една по една. Някои селяни се опитват да се скрият, но са намерени, бити, отведени и разстреляни.

Сръбските власти настояват, че всички жертви са бойци от Армията за освобождение на Косово, АОК.

Но Уилям Уокър, ръководител на мисията на ОССЕ за проверка на прекратяването на огъня в Косово, който посещава мястото на следващия ден, го нарича „престъпление срещу човечеството“ и настоява, че жертвите са цивилни.

Жестокото нападение е част от обвинителния акт на трибунала в Хага срещу президента на Югославия Слободан Милошевич. Но присъда така и не беше произнесена, защото Милошевич почина през 2006 г., докато беше в ареста.

Тази седмица Уокър почете паметта на жертвите на мемориала на селото. Той също така говори на възпоменателна церемония в Щимле, като се фокусира върху промените, които все още са в съзнанието му след клането преди 25 години.

„Рачак за мен означава преход от живота на косовските албанци под репресивното югославско управление до живота за косоварите днес, от всички етноси, от всички религии", отбеляза Уокър.

„Това е напълно демократична страна и аз съм много горд, че имам поне малко участие в това“, добави пенсионираният американски дипломат, чиято статуя беше поставена в Рачак през 2017 г.

Клането в Рачак провокира промяна в политиката на Запада към Косово и се превърна в повратна точка в конфликта между войските и полицейските сили на военнопрестъпника Милошевич и партизаните от АОК, които се бореха за независимост.

Жестокостта стана важен фактор в решението на НАТО да нанесе въздушни удари срещу Югославия два месеца по-късно, за да принуди Милошевич да изтегли войските си от Косово.

Президентът на Косово Вьоса Османи описа клането като „повратна точка в нашата история“.

„Клането в Речак е в нашата памет заради бруталността срещу деца, жени и мъже, които страдаха само заради етническия си произход, само защото бяха албанци“, каза Османи на възпоменателна церемония.

„Ние сме тук днес преди всичко, за да търсим справедливост... това клане има живи свидетели, които са преживели ужаса на този ден“, добави тя.

Сръбските политически лидери продължават да отричат, че е имало клане на цивилни. През 2019 г. сръбският президент Александър Вучич каза, че „всичко е изфабрикувано от онзи световен измамник, измамник и измамник Уилям Уокър“.

В понеделник сутринта в Белград сръбската обществена телевизия РТС интервюира бившия командир на полицейските специални части на страната, Горан „Гури“ Радосавлевич, който ръководи операцията в Рачак.

Радосавлевич твърди, че по това време в селото не е имало цивилни и че операцията е била насочена само към партизаните от АОК.

Той също така заяви, че „решението вече е било взето на Запад“, а именно НАТО да започне своята въздушна кампания срещу Югослави,я още преди Рачак, настоявайки, че „щяхме да бъдем бомбардирани рано или късно“.

Специалният прокурор на Косово каза през януари 2023 г., че Радосавлевич е един от заподозрените, издирвани за клането в косовското село.

Премиерът Албин Курти обеща, че Косово и неговият народ „няма да простят военните престъпления, извършени от Сърбия в Рачак или където и да е другаде“.

Той каза, че жестокостите, извършени по време на войната от 1998-99 г., „не могат да бъдат изтрити от историята на сръбската държава, която е извършила тези престъпления, или от историята на Косово и неговия народ, който е пострадал от тези престъпления“.

Местният жител Малик Билали сподели гнева на Курти.

„Нищо не е направено, за да има правосъдие за това клане. Много е болезнено. Ако не са успели да хвърлят светлина върху това досега, не знам кога ще успеят“, подчерта той.

Миналата година косовските власти обявиха, че иска ареста на 18 сърби, заподозрени за клането. Вече има повдигнат един обвинителен акт. /БГНЕС