Изкуственият интелект навлиза в етап, в който Китай все по-видимо задава тона. Последните разработки на китайски лаборатории поставят под въпрос доминацията на американските компании като Google и OpenAI, пише „The Conversation“.

Миналата седмица ByteDance, компанията зад TikTok, представи инструмент за генериране на видео със средства на изкуствен интелект Seedance 2.0, който създава висококачествени, филмови клипове по текстови описания, пренебрегвайки опасенията за авторските права. Тази седмица американската компания Anthropic съобщи, че три китайски лаборатории са създали хиляди фалшиви профили, за да извличат отговори от чатбота Claude чрез практика, известна като „дестилация“, използвана за подобряване на модели.

Случилото се засили спекулациите, че Китай може да печели преднина в надпреварата за доминация в сферата на ИИ.

Макар най-напредналите модели все още да се разработват основно от американски компании, Китай активно налага евтини и широко достъпни инструменти, които могат да създадат глобална зависимост от китайски платформи. Според Ройтерс секторът се готви за вълна от нискобюджетни китайски модели, а местните системи последователно намаляват разходите за използване.

Официалните стратегически документи на Пекин определят ИИ като „нов двигател“ за превръщането на страната в индустриална и киберсила, както и в ключов фактор за икономическо развитие. Още от 2017 г. Китай разглежда технологията като център на международната конкуренция, а целта до 2030 г. е да достигне световно водещо равнище и да се превърне в основен глобален иновационен център.

Чрез ниски цени китайските компании се стремят да направят своите продукти масово използвани, което може да им осигури влияние дори при изоставане по елитни технологични показатели.

Пекин представя развитието на ИИ не само като национален проект, а като принос към човечеството. В документ от 2019 г. се подчертава, че изкуственият интелект трябва да насърчава „общото благополучие на човечеството“ и да служи на „прогреса на човешката цивилизация“. Това е част от стратегия за технологична „мека сила“.

Същевременно съществуват опасения относно контрола върху информацията. Freedom House определя Китай като страната с най-ограничена интернет свобода и предупреждава, че други държави възприемат „китайския модел“ на разширена цензура и автоматизирано наблюдение. През 2022 г. китайският регулатор въведе правила, изискващи алгоритмите да поддържат „основните ценностни ориентации“ и да разпространяват „положителна енергия“.

За либералните демокрации възходът на евтините китайски ИИ инструменти създава стратегическа дилема. Трудно ще бъде съчетаването на опасенията за сигурността с нуждата от достъпни технологии, ако китайските решения станат стандарт. Въпросът е дали демократичните държави могат да използват тези продукти, без да попаднат в зависимост от системи, оформени в различен политически модел. | БГНЕС