Избирателите ще отидат до урните в стратегически решаващ момент за тази западнобалканска страна, която остава една от най-твърдите проамерикански държави в региона и е решена да продължи да се бори за членство в Европейския съюз (ЕС).

Преди изборите експертите от Europe Center разглеждат ключовите въпроси, участниците и тенденциите, които трябва да се следят през уикенда.

Кой е премиерът Еди Рама и кои са основните му опоненти?

Социалистическата партия (СПА) и нейният популярен лидер Еди Рама се борят за четвърти мандат, въпреки износването от дългите години на власт и поредицата от скандали, свързани с корупция, които засягат администрацията им на различни политически и изпълнителни нива.

Основният съперник на Рама е Сали Бериша, който през последните три десетилетия е лидер на най-голямата опозиционна партия в Албания, Демократичната партия (ДП). Той беше министър-председател от 2005 до 2013 г. – пост, който заемаше за последен път преди дванадесет години.

През този период той се сблъска с тригодишен вътрешнопартиен конфликт заради обявяването му за „нежелана личност“ от САЩ и Обединеното кралство, както и с разследвания за корупция от Специалната структура за борба с корупцията и организираната престъпност (SPAK).

Освен единадесетте партии, участващи в изборите, SPAK е ключов фактор, който трябва да се следи, тъй като в момента разследва високопоставени политици от целия политически спектър.

Илир Мета, бивш председател на Партията на свободата (ПС) — третата по големина партия в страната според резултатите от парламентарните избори през 2021 г. — е арестуван; Арбен Ахметай, бивш заместник министър-председател, е в изгнание; Ерион Велиай, кмет на Тирана, е задържан; а Сали Бериша, основен лидер на опозицията, е обект на разследване.

Благодарение на работата си по високопрофилни дела, SPAK е най-доверяваната институция в Албания, а мнозинството от избирателите подкрепят продължаването на дейността ѝ като независим орган, свободен от политическа намеса.

Междувременно опозиционни лидери като Бериша открито призовават за разформироването на SPAK и често обвиняват агенцията в политическа пристрастност.

Следва да се отбележи, че през последната година в надпреварата се включиха три нови политически сили – коалицията „Shqipëria Bëhet“ (Албания става), партията „Mundësia“ (Възможност) и „Lëvizja Bashkë“ (Движение заедно). Въпреки че тези партии представляват различни идеологически позиции – от център, дясно и ляво – те споделят антиестаблишментски настроения и изглежда се очертават като значителна политическа сила преди изборите.

Рама, ексцентричният лидер на СПА, е централна фигура в албанската политика от почти четвърт век, като е бил три мандата кмет на столицата Тирана (2000-2011 г.), а след това още три като министър-председател.

Сега той се стреми към безпрецедентен четвърти мандат, като все още се представя като кандидат на промяната. Въпреки че тази нарратива изглежда нереалистична, тя може да спечели подкрепа, главно защото основният му съперник, Бериша, е в политиката от още по-дълго време, като е бил първият посткомунистически президент на Албания, а по-късно и министър-председател за два мандата.

Силно поляризираната политическа сцена в Албания е до голяма степен дуопол между СПА и ДП, където изборните победи често се определят от способността на силните лидери на двете партии да контролират „бунтовническите“ фракции в периферията.

Последният мандат на ДП на власт (2005-2013 г.) дойде след значително разделение в лявото.

Сега десницата се разцепи, създавайки няколко по-малки фракции и оставяйки опозицията по-малко конкурентоспособна. Няколко малки нови партии се състезават и може да спечелят няколко места – предимно в столицата Тирана.

Те се надяват да получат решаващо влияние, ако Рама, който е фаворит за победа, не успее да си осигури мнозинство, за да управлява сам.

Активен в албанската политика от 1998 г., започвайки като министър на културата, Рама е министър-председател от 2013 г. Въпреки че е признат в международен план за отличителния си политически стил, артистичния си произход и фокуса си върху градското развитие, трите мандата на Рама на поста са белязани от смесица от усилия за модернизация и корупционни скандали.

Основният му съперник е центристката ДП, основната опозиционна сила в страната, която през последните години сама е затънала в вътрешни размирици.

Междувременно бившето Социалистическо движение за интеграция (СДИ), отбелязва спад на влиянието си, особено след тежките загуби на изборите през 2021 г.

Лидерът на партията и бивш президент на Албания Илир Мета остава в ареста октомври 2024 г. по обвинения в корупция и пране на пари.

Въпреки това той все още се кандидатира за място в парламента в отворения списък на коалицията „Алианс за славна Албания“ на Демократичната партия.

Новото в тези избори е важната роля на SPAK, чието създаване и дейност са силно подкрепени от САЩ и ЕС. Мандатът на SPAK – да разследва корупция, изборни престъпления, купуване на гласове, злоупотреба с публична длъжност и връзки между организираната престъпност и политиката – е насочен пряко към дългогодишните проблеми, които са отслабили изборната интегритет на Албания.

Какви политически динамики оформят парламентарните избори в Албания през 2025 г.?

Премиерът Еди Рама влиза в тези избори с дванадесетгодишен опит, позиционирайки себе си и СПА като единствената модернизираща политическа сила, способна да доведе до края дългия преход на Албания от комунизма към ЕС.

Партията на Рама обаче носи тежестта на дългия му мандат, белязан от големи корупционни скандали на различни нива на управление, както и от икономически трудности, произтичащи от нарастващите разходи за живот и задълбочаващото се неравенство в доходите.

Албания продължава да се бори с емиграцията и бързо застаряващото население.

Според националните проучвания, СПА понастоящем води с над 40% от прогнозираните гласове, следвана от ДП с 30%, а по-малки дялове се падат на новите партии. Поради силно раздробения вот на опозицията и регионалната пропорционална избирателна система, която включва един преференциален глас, който може да изкриви резултатите, ако опозиционните партии не спечелят места в няколко избирателни района, прогнозите сочат, че СПА може отново да си осигури мнозинство от най-малко 71 места в парламента.

Рама се надява да надмине предишния резултат на партията от 74 места и да се доближи до квалифицирано мнозинство от 84 места. За първи път албанците, живеещи в чужбина, получиха възможност да гласуват.

Досега са регистрирани над 245 000 заявки за гласуване по пощата от 85 държави.

Остава да се види колко от тях ще се превърнат в действителни гласове. Гласовете на диаспората ще бъдат преброени на районно ниво.

Няма значителни идеологически различия между СПА и ДП нито по вътрешни, нито по външни въпроси. Конкуренцията между тях до голяма степен зависи от личността на лидерите им и от историческите им мрежи от покровители.

И двете партии се стремят да мотивират своята база и да убедят малката група независими избиратели, че могат да управляват по-ефективно.

Дългогодишното управление и политическият контрол над ресурсите са в полза на Рама, но след три мандата на власт, обратната страна е дълбока умора и разочарование.

Тези избори са по същество референдум за това колко са уморени албанците от дългото управление на Рама и колко мотивирани са избирателите на СПА да гласуват.

Междувременно Бериша се счита за твърде поляризираща фигура извън базата на ДП, а десницата е разединена.

Управлението на Рама доведе до някои трансформационни промени, като публичните и частните инвестиции преобразуваха инфраструктурата, особено в градските и крайбрежните райони.

Това доведе до безпрецедентен туристически бум и солиден икономически растеж.

Все пак, широко разпространената корупция и олигархичният контрол насочиха по-голямата част от печалбите към хората с връзки, докато заплатите се мъчеха да се изравнят с инфлацията и рязкото покачване на цените на живот.

По въпроса за корупцията новите органи на правовия ред в Албания, подкрепени от ЕС и САЩ и създадени по време на управлението на Рама, разтърсват политическия пейзаж.

Имаше поредица от обвинения в целия политически спектър, които засягат влиятелни лидери както от ляво, така и от дясно (включително членове на близкото обкръжение на Рама и неговите съперници Бериша и Мета).

Това създаде парадоксална ситуация, в която Рама се опитва да замаже корупционните скандали, като същевременно си приписва заслугите за създаването на SPAK, институцията, отговорна за разкриването им. И двата лагера изглеждат неудобно да обсъждат директно корупцията, така че кампанията се фокусира предимно върху разходите за живот и кой може да увеличи заплатите най-много.

Как резултатът от изборите ще повлияе на амбициите на Албания за членство в ЕС?

Като част от предполагаемите си усилия за положителни реформи в страната, Рама полага всички усилия да ускори присъединяването на Албания към ЕС, като амбициозната му цел е да приключи преговорите за присъединяване с Брюксел до 2027 г.

Ако бъде преизбран, Рама ще се опита да запази репутацията на Албания като водеща страна в процеса на присъединяване към ЕС в Западните Балкани, заедно с Черна гора.

Всъщност членството в ЕС е основното обещание на СПА в тези избори. Според Рама победата на американския президент Доналд Тръмп е създала уникална геополитическа възможност за Албания, тъй като е засилила европейските опасения от оттеглянето на САЩ, което подтиква ЕС да ускори усилията за интеграция в Западните Балкани.

Рама твърди, че този момент съгласува политическата воля на ЕС за разширяване с готовността на Албания да отговори на техническите и политическите критерии чрез преференциален път на преговори. Въпреки това, интеграцията в ЕС никога не е била политически разделящ въпрос в Албания. Единственият реален дебат се отнася до темпото на процеса и кой политически актьор е най-подходящ да го осъществи.

В перспектива Албания може да се опита да извлече максимална полза от настоящия геополитически момент, но решенията на ЕС относно разширяването вероятно ще останат силно непредсказуеми през следващите години.

Тези избори ще бъдат показател за демократичната зрялост на Албания и могат да ускорят или забавят присъединяването ѝ към ЕС.

В миналото изборите в Албания бяха белязани от проблеми като купуване на гласове, непрозрачно финансиране на политическите партии и твърдения за влияние на организираната престъпност върху мобилизацията на избирателите в определени региони.

Ако честността на изборния процес отново бъде поставена под въпрос, това може да предизвика нова вълна на политическа нестабилност, която да застраши пътя на страната към ЕС.

Най-значимото развитие в Албания през последните години е осезаемият напредък в реформирането на съдебния сектор – едно от ключовите изисквания на ЕС.

След почти десетилетие на преструктуриране и реформиране на съдебните институции и въвеждане на проверка на прокурори и съдии, SPAK постигна значителен напредък в разграждането на културата на безнаказаност, която от дълго време преобладаваше в политическите среди на страната след падането на комунизма.

Нарастващата популярност на SPAK спомага за възстановяването на доверието на обществото в правовата държава. Обвиненията срещу бивши и настоящи политически лидери – от премиери до кметове – както и текущите разследвания срещу влиятелни фигури от организираната престъпност, бяха от ключово значение за напредъка на процеса на присъединяване на Албания към ЕС.

Тези усилия поставиха Албания редом с Черна гора като регионален лидер в надпреварата за присъединяване. Остава да се види дали този импулс може да бъде поддържан и дали SPAK и други институции ще продължат да увеличават усилията си.

Тези избори ще бъдат от решаващо значение не само за интеграцията на Албания в ЕС, но и за по-широката стабилност в Западните Балкани.

След години в чакалнята на ЕС, Албания получи нов импулс, подтикнат от новата геополитическа спешност около разширяването.

Еди Рама фокусира кампанията на СПА върху осигуряването на членство в ЕС преди 2030 г., позиционирайки своята администрация като единствената сила, способна да осъществи необходимите реформи.

Макар че интеграцията в ЕС не е въпрос, който разделя Албания, вътрешнополитическите различия и липсата на двупартиен консенсус по ключови реформи представляват значителни пречки. В крайна сметка тези избори имат дълбоки последици не само за това кой ще управлява, но и за това дали парламентът на Албания ще може да насърчи междупартийното сътрудничество, необходимо за напредъка към членството в ЕС и укрепването на либералната демокрация.

Предстоящите избори в Албания се провеждат дни преди срещата на върха на Европейската политическа общност (ЕПО), която ще се състои в Тирана на 16 и 17 май.

На срещата европейските лидери ще обсъдят разширяването, сигурността и стабилността в Западните Балкани, като Албания ще бъде в центъра на регионалното и европейското внимание.

Каква е ролята на Съединените щати в изборите и предизборната кампания?

Влиянието на „света на Тръмп“ се превърна в забележителна черта на предизборната кампания в Албания за 2025 г. И премиерът Еди Рама, и лидерът на опозицията Сали Бериша се позовават на американския президент в предизборните си кампании, макар и с различни цели. Рама, който традиционно се е придържал към европейските социалдемократи, сега публично хвали Тръмп като „добър за всички“ и представя надеждите на Албания за присъединяване към ЕС като съвместими с втори мандат на Тръмп, подчертавайки новата геополитическа реалност, която той е създал.

Междувременно Бериша, на когото е забранено да влиза в САЩ поради обвинения в корупция, е възприел стратегията на Тръмп.

ДП нае бившия кампания мениджър на Тръмп Крис ЛаСивита и възприе слогана „Да направим Албания велика“, сигнализирайки за стратегически завой към национализъм, антиелитарна реторика и теми, свързани с културна война, предназначени да мобилизират разочарованите избиратели.

Резултатът е избори, в които наследството на Тръмп – неговите методи, съветници и послания – резонира далеч отвъд границите на САЩ, влияейки не само върху предизборните стратегии, но и върху позицията на кандидатите по отношение на Албания в бързо променящия се световен ред.

Съединените щати заемат важно място в настоящата предизборна кампания, тъй като и двата лагера се стремят да изградят образ на добри отношения с новата американска администрация, като същевременно се опитват да повлияят на вземането на решения във Вашингтон в своя полза.

Бериша, който беше санкциониран от администрацията на Байдън по обвинения в корупция – сериозна пречка за политическата кариера в проамериканска страна и членка на НАТО – се похвали, че е наел мениджър от кампанията на Тръмп за свой помощник в кампанията.

Според информации, ДП е ангажирала и лобисти, за да отмени санкциите срещу Бериша, които според нея са резултат от лобиране на леви сили.

Междувременно правителството на Рама предостави преференциален статут на стратегически инвеститор на частна компания, собственост на зетя на Тръмп Джаред Кушнер, за изграждане на луксозен курорт на албански остров.

С много други приоритети по света, САЩ изглеждат до голяма степен незаинтересовани от Албания – поне засега.

Най-важното е, че избирателите в Албания също не изглеждат склонни да се повлияят от някое от тези действия на политическата елита.

САЩ са най-важният стратегически съюзник на Албания. Макар че американското правителство поддържа неутрална позиция спрямо политическите партии в Албания, то последователно подкрепя демократичните процеси, институционалните реформи и усилията за борба с корупцията.

Въпреки това албанските лидери често се опитват да използват връзките си със САЩ за лична или политическа изгода, като например назначаването на Крис ЛаСивита за съветник на ДП и приемането на антиелитарното, националистично послание „Да направим Албания велика“ – макар че досега партията не успя да спечели силна подкрепа сред избирателите. | БГНЕС

---

От Илва Таре, Агон Малики и Валбона Зенели, за The Atlantic Council