Политическата несигурност подхранва опасенията от рецесия във втората по големина икономика в Европа, където крехкият икономически растеж неотдавна е показал изненадваща устойчивост, въпреки негативното влияние на търговските мита.

Въпреки обещаващите знаци в икономиката, Франция спешно се нуждае от консолидиране на финансовите си ресурси, като дефицитът възлиза на 5,8% от БВП, а дългът достига 113% към края на 2024 г.

Необходимото ограничаване на разходите е политически спорно и доведе до падането на правителството на премиера Мишел Барние миналата година.

На 8 септември 2025 г. настоящият министър-председател Франсоа Байру може да срещне подобна съдба при гласуване на вот на доверие, което той свика в опит да осигури подкрепата на Националното събрание за план за бюджетни икономии в размер на 44 милиарда евро. Опозицията, която има мнозинство в парламента, обеща да го отстрани, оставяйки страната в политическа и икономическа несигурност.

Какви са рисковете за икономиката?

При липса на ясен път напред за домакинствата, бизнеса и инвеститорите, крехкият растеж на страната може да загуби импулс.

Френската икономика се бори да набере инерция; годишният растеж на БВП остава под 1% от четвъртото тримесечие на 2024 г.

Тримесечният растеж обаче се увеличи с 0,3% през второто тримесечие спрямо първите три месеца на годината. Това следва растеж от 0,1% през първото тримесечие, показвайки устойчивост в период, когато американският президент Доналд Тръмп започна да налага мита върху търговските си партньори.

Междувременно последните данни показват, че производственият сектор във Франция започва да расте през август за първи път след две и половина години.

Въпреки слабостите на френската икономика, анализаторите смятат, че политическата криза едва ли ще я тласне в рецесия.

Жереми Пелозо, главен европейски стратег в BCA Research, каза, че „френските институции са силни“, което означава, че потенциален политически „преход ще бъде плавен“.

„Влиянието върху икономическата активност ще е ограничено до политическата несигурност и понижаване на доверието на потребителите и бизнеса. Но дори там ефектът вероятно ще е малък“, добави той.

Различна гледна точка от бизнеса

Най-голямата френска бизнес федерация Medef има противоположно мнение.

Патрик Мартин, президент на организацията, предупреди, че политическата несигурност води до „замразяване на инвестиции, загуба на доверие, повишен риск от фалити и загуба на работни места“. 

„Ако бизнесът не може да инвестира, растежът и работните места се сриват и Франция рискува рецесия“, каза Мартин. 

Той посочи, че определени сектори като строителство, химическа индустрия, хотели и ресторанти вече са в криза. Той също така предупреди срещу нови данъчни увеличения, които могат да ограничат бизнес активността – ключът към растежа, необходим за намаляване на дефицита и дълга.

Защо Франция трябва да затегне колана?

Според премиера Франсоа Байру, съкращенията на разходите и данъчните увеличения са необходими, за да се намали бюджетният дефицит от очакваните 5,4% тази година до 4,6% от БВП.

На 31 август в интервю за френска телевизия Байру нарече сегашния вот на доверие „решаващ за съдбата на страната“.

Финансовото положение на Франция наистина е трудно. Според френската статистическа служба (INSEE), дългът на страната възлиза на 3,345 трилиона евро към края на първото тримесечие на 2025 г. Ако в началото на 2000-те дългът е бил 60% от БВП, то той е нараснал до 116% тази година.

В интервю през юни министърът на бюджета Амели де Моншалин дори заяви, че Франция рискува финансите ѝ да бъдат поставени под надзор на Международния валутен фонд (МВФ) или европейските институции – съдба, която сполетя периферни страни като Португалия и Гърция след финансовата криза през 2008 г.

Въпреки това президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард, която ръководи МВФ в продължение на години, отхвърли тази възможност пред френското радио Classique.

„Страните се обръщат към МВФ, когато имат сериозен дефицит по текущата сметка и не могат да изпълнят задълженията си. Това не е случаят с Франция днес“, обясни Лагард.

Тя добави, че е загрижена за ситуацията във Франция.

Жереми Пелозо също е убеден, че Франция няма да попадне под надзор на МВФ.

„Франция няма да отиде под контрола на МВФ. Страната все още не е като Аржентина или Гърция“, каза той.

Въпреки че доходността на държавните облигации на страната се е увеличила, сигнализирайки тревогите на инвеститорите, „способността на Франция да осигурява капитал остава непокътната, а това е най-важното в крайна сметка“, добави Пелозо.

В момента разходите по заеми показват, че нетните лихвени плащания на правителството достигат близо 2% от БВП – най-високото ниво за десетилетие, но все още „относително контролирано“. Въпреки това, според текущите тенденции, тези разходи могат да се увеличат значително през следващите няколко години.

Друг ефект от политическата криза е повишеният риск от понижаване на кредитния рейтинг на френския държавен дълг, което води до допълнително покачване на доходността на облигациите.

„Много вероятно е Франция да види понижаване на кредитния рейтинг и да бъде ‘изхвърлена’ от клуба на AA (категорията на най-високо оценените облигации)“, каза Пелозо, прогнозирайки допълнително повишение на доходността, ако това се случи.

Дългосрочни последици от политическата парализа във Франция

Ако текущото правителство загуби гласуването в понеделник (8 септември), мнозина смятат, че президентът Еманюел Макрон ще назначи нов премиер. Но политическата парализа ще остане.

До момента изглежда, че нито едно центристко правителство, назначено от президента, не може да избегне падане при представяне на бюджета. Анализаторите очакват, че ситуацията няма да се промени съществено до 2027 г., когато изтича мандатът на Макрон и балансът на политическите сили може да се промени.

До тогава целта на следващото правителство вероятно ще бъде значително по-скромна, посочва Oxford Economics в последен доклад. В настоящата сложна политическа среда приоритетът ще бъде приемането на бюджет, без да се допуска падане на правителството. Това намалява очакванията за значително фискално консолидация преди президентските избори през 2027 г., което означава, че дългът на Франция вероятно ще продължи да расте. | БГНЕС

Долорес Катанич, „Евронюз“.