Бързото развитие на технологиите за изкуствен интелект пряко засяга всички области. Огромната вълна, породена от изкуствения интелект, тласка културата към фундаментална трансформация във всяка област, далеч отвъд предишните технологични промени, като същевременно увеличава рисковете. Следователно, подобряването на грамотността в областта на изкуствения интелект не само ще повиши осведомеността за неговите ползи, но рисковете.

Образователните системи са сред основните области, изправени пред предизвикателствата, породени от технологиите за изкуствен интелект. Това предизвикателство за образователните системи е двойно. Първото измерение се отнася до трансформацията, която се случва в самата образователна система благодарение на технологиите за изкуствен интелект, докато второто измерение е свързано с това как човешкият капитал ще бъде обучен за съществуващи или нови професии в отговор на бързите промени, които технологиите за изкуствен интелект носят в уменията на пазарите на труда. И двете предизвикателства оказват значителен натиск върху образователните системи. Тази статия се фокусира единствено върху въздействието на технологиите за изкуствен интелект върху първото измерение в образователната система.

Особено с генеративните технологии за изкуствен интелект като ChatGPT и DeepSeek, моделите с големи езици (LLM) вече могат да генерират съдържание, да организират текстове в различни формати и да превеждат между различни езици. В резултат на това възможностите, достъпни за учителите за обогатяване на образователната среда с допълнителни материали, подпомогнати от изкуствен интелект, значително се разшириха и разнообразиха. Учителите могат бързо да генерират различни видове съдържание, свързано с техните уроци, и да го използват в класната стая. В този нов пейзаж натовареността на учителите претърпява фундаментална промяна. Докато конвенционалните задачи намаляват, те трябва да се съсредоточат повече върху индивидуалното развитие на всеки ученик. Освен това съществува потенциал за трансформиране на образователната среда от традиционна в много по-иновативно и интерактивно пространство за обучение.

Благодарение на тази технология учителите могат автоматично да оценяват заданията и да предоставят обратна връзка на учениците много по-бързо. Въпреки че все още има много недостатъци, системите с изкуствен интелект предлагат различни опции за оценяване на заданията и изпитите на учениците. По-специално, могат да се генерират отворени въпроси и да се получи бърза обратна връзка. Освен това могат да се разработят автоматизирани или полуавтоматизирани системи за оценяване, които да предоставят обратна връзка, насочена към подобряване на резултатите от обучението на учениците.

От друга страна, откритията от приложенията на изкуствен интелект извън областта на образованието показват, че подобни технологии подобряват производителността на нископроизводителните служители в бизнеса, като по този начин намаляват разликата в производителността между ниско- и високопроизводителните работници и затягат скалата на производителност. Очаква се подобен ефект да се приложи и към образователните системи. С други думи, инструментите, базирани на изкуствен интелект, имат потенциала да намалят едно от най-значимите предизвикателства в образованието: неравенството в академичните постижения на учениците. В този контекст персонализираното обучение се очертава като ключово решение. С подкрепата на изкуствения интелект учениците могат да имат достъп до допълнително съдържание, съобразено с техните слабости, под ръководството на своите учители, което позволява на преподавателите да следят отблизо индивидуалния напредък на всеки ученик.

Генеративните системи с изкуствен интелект също влияят върху обучението по чужди езици. Учениците не само получават достъп до по-широк набор от платформи за подкрепа на изучаването на нови езици, но и учителите имат повече възможности да обогатяват своите учебни материали. По-специално, инструментите, задвижвани от изкуствен интелект, за коригиране на текстове на чужди езици, стават широко използвани, като ChatGPT допълнително разширява тези опции. По подобен начин системите с изкуствен интелект отварят нови граници в артистични области като поезия, музика и визуални изкуства, като увеличават потенциала за обогатяване на образованието и в тези области.

Както и в други области, системите с изкуствен интелект носят не само ползи, но и рискове за образованието. Освен опасенията относно поверителността на данните, най-значимият риск е, че генерираното от тези системи съдържание не винаги е точно и често съдържа пристрастия. Феноменът, при който изкуственият интелект генерира неправилно или изфабрикувано съдържание, обикновено се нарича халюцинация от изкуствен интелект. Когато изкуственият интелект халюцинира, той произвежда отговори, които може да изглеждат убедителни и вътрешно последователни в рамките на текста, но са изцяло изфабрикувани и несвързани с потребителския вход или предходния контекст. В резултат на това, макар генерираните от изкуствен интелект отговори да изглеждат разумни, те понякога могат да бъдат подвеждащи или неправилни. Поради тази причина учениците трябва да подхождат с повишено внимание към автоматично генерираното съдържание. В противен случай съществува риск от засилване на погрешното схващане, че цялата информация, генерирана от такива системи, е по своята същност точна.

От друга страна, пристрастията, присъстващи в обучителните набори от данни, използвани от тези системи по време на фазата на обучение, се отразяват пряко в техните резултати. С други думи, системите с изкуствен интелект възпроизвеждат пристрастия, свързани с религия, пол, раса, култура и други фактори, вградени в данните, върху които се обучават. В резултат на това не цялата информация, генерирана от системи с изкуствен интелект, може да се счита за актуална, точна, безпристрастна или надеждна. Следователно е изключително важно учениците и учителите да бъдат добре запознати с тези ограничения и потенциални рискове.

По подобен начин образователните кадри също имат увеличени възможности да използват изкуствен интелект за внимателно наблюдение на образователните процеси, което позволява ранна интервенция и ефективно насоки. Най-значимият риск в този контекст обаче е потенциалът за предубедени резултати, които биха могли допълнително да задълбочат съществуващите неравенства. Следователно, когато правят прогнози, образователните кадри трябва да са наясно с тези рискове и винаги да подхождат към резултатите, генерирани от изкуствен интелект, с повишено внимание и критична оценка.

Едно от основните предизвикателства при използването на системи с изкуствен интелект в образованието е честото отклонение от етичните принципи. Особено тревожен проблем е, че учениците могат да разчитат изцяло на тези системи, за да завършат своите задачи и проекти, което води до различни форми на академично изкривяване. Първо, този вид етично нарушение създава подвеждаща оценка, карайки учениците с ниски резултати да изглеждат успешни, което води до неточно измерване и оценка. С други думи, учениците, които използват тези системи неетично, могат да рискуват да бъдат несправедливо възнаградени. Второ, когато ученик изглежда успешен, въпреки че му липсват необходимите компетенции, действителните му трудности остават скрити. В резултат на това те могат да преминат през образователните етапи, без да получат ранна интервенция или възможности за коригиране.

Нещо повече, подобни тенденции допринасят за нормализирането на неетичното поведение сред учениците и подкопават уважението към усилията и упоритата работа. В дългосрочен план това може да има сериозни последици за развитието на квалифицирана и компетентна работна сила. Следователно са необходими нови подходи за точно измерване и оценка на представянето на учениците, като същевременно се отчита ролята на системите с изкуствен интелект, като се гарантира, че истинските усилия се признават и оценяват справедливо.

В този контекст, едно скорошно проучване разглежда ефектите на изкуствения интелект върху личната сигурност и неприкосновеността на личния живот, загубата на способност за вземане на решения и склонността към мързел сред група студенти от висше образование от Китай и Пакистан. Резултатите от проучването показват, че в използваната студентска извадка приложенията с изкуствен интелект имат значително влияние върху загубата на способност за вземане на решения и повишената мързел. Според резултатите, 68,9% от мързела на студентите, 68,6% от проблемите с личната неприкосновеност и сигурност и 27,7% от загубата на способност за вземане на решения могат да се дължат на влиянието на приложенията с изкуствен интелект. Проблемите със сигурността и неприкосновеността на личния живот не се ограничават само до образованието; те са широко разпространени във всички области, където се прилага изкуствен интелект. Освен това, честото медийно отразяване на нарушенията на сигурността и неприкосновеността на личния живот продължава да повишава нивата на обществена загриженост. Най-важното решение, което хората могат да предприемат в отговор на тези опасения, е непрекъснато да подобряват своята грамотност по отношение на тези технологии. Липсата на знания в тази област значително увеличава вероятността от изтичане на данни.

Резултатите от проучването показват, че с увеличаването на функциите на приложенията с изкуствен интелект и по-широкото им използване в образованието, доверието на учениците в тези инструменти също нараства, което води до увеличаване на мързеливостта им. Тъй като учениците делегират повече от академичните си задачи на тези приложения, рефлексът им за проверка на генерираното съдържание отслабва и те все по-недостатъчно използват своите аналитични умения за мислене и когнитивни способности по време на процеса на създаване на съдържание. Прекомерното доверие в генерираното от изкуствен интелект съдържание също води до нарастваща зависимост от тези инструменти. В крайна сметка тази зависимост насърчава мързеливостта сред учениците. Всъщност подобен риск важи и за учителите.

От друга страна, резултатите от проучването показват, че нарастващото използване на приложения с изкуствен интелект в образованието по този начин отслабва способността на учениците за вземане на решения. Това е така, защото вместо сами да вземат решения, учениците все по-често приемат решенията, генерирани от приложенията с изкуствен интелект, като заместители на своите собствени. В резултат на това способността им да се справят с напрежението и сложността, присъщи на процесите на вземане на решения, също се влошава. В дългосрочен план тази уязвимост може косвено да подкопае устойчивостта на учениците пред лицето на предизвикателствата.

Освен тези ефекти, както е споменато накратко по-горе, съществуват два основни риска, свързани със съдържание, генерирано от изкуствен интелект. Първият се отнася до потенциала на приложенията с изкуствен интелект да генерират предубедени резултати, основани на религия, култура, пол, социално-икономически статус, раса и други фактори. Когато учениците се доверяват прекомерно на такова съдържание, е по-малко вероятно да го проверят, което води до разпространението на перспективи, които засилват съществуващите неравенства в образователната система. Вторият е свързан с риска от халюцинации или конфабулации в системите с изкуствен интелект. Когато тези поведения се появят, приложенията с изкуствен интелект генерират невярно съдържание, което изглежда достоверно. Ако такова съдържание не е правилно проверено и филтрирано, информация, която не съответства на реалността, може да се разпространи по-лесно чрез образователните канали.

В обобщение, вместо да се използват тези приложения като ценна подкрепа, която да помогне на учениците да изпълняват своите отговорности и да подобрят качеството на работата си, използването им като заместители на собствените усилия на учениците може в дългосрочен план да доведе до силно негативни поведенчески резултати – като мързел, избягване на отговорност и отслабена способност за вземане на решения. Именно тук става очевидно критичното значение на отговорното използване на изкуствен интелект. Етичното и отговорно използване на ИИ в образованието може да смекчи тези негативни ефекти. В този контекст както учениците, така и учителите трябва да бъдат информирани за потенциалното дългосрочно влошаване на човешките умения, което може да е резултат от заместването на човешките усилия с ИИ. Повишаването на осведомеността за това как тези инструменти могат да се използват за допълване на човешките способности, а не за заместване, и разбирането на границите на такова използване става все по-важно в образованието. Технологиите с ИИ в образованието не трябва да се разглеждат като системи, които заместват индивидите или пренебрегват личната отговорност, а по-скоро като поддържащи и допълващи инструменти. Осигуряването на балансиран подход изисква етична грамотност в областта на ИИ, която е от съществено значение за разпознаване както на възможностите, така и на рисковете, свързани с ИИ в образованието. Чрез повишаване на грамотността в областта на ИИ сред учениците, учителите и образователните администратори може да се насърчи ефективното и отговорно използване на тези технологии, като същевременно се повишава осведомеността за потенциалните рискове, особено за етичните нарушения. І БГНЕС