Защо някои хора харесват силния вкус и мирис на лука, докато други го избягват напълно? Учените смятат, че част от отговора се крие в нашите гени.

Ново изследване на Университета на Куинсланд сочи, че гените, които влияят върху чувството ни за вкус и мирис, могат също да помогнат да се обясни защо някои хора са по-склонни да развият определени заболявания от други.

Проучването, публикувано в списание BMC Medicine, установява, че хората, които генетично са по-склонни да харесват лук, обикновено имат по-ниско кръвно налягане и по-нисък риск от развитие на диабет тип 2.

Макар изследването да не предполага, че простото ядене на лук автоматично предотвратява заболявания, то предоставя интересна насока за сложната връзка между хранителните предпочитания и дългосрочното здраве.

Нездравословното хранене е сред най-големите здравни предизвикателства в света. Учените изчисляват, че лошите хранителни навици допринасят за около 11 милиона преждевременни смъртни случая годишно, главно вследствие на сърдечно-съдови заболявания и рак.

Равнищата на затлъстяване, диабет тип 2 и сърдечно-съдови заболявания също нарастват сред по-младите възрастни, което оказва огромен натиск върху здравните системи по света.

От десетилетия изследователите се опитват да разберат кои храни оказват пряко влияние върху здравето и кои са просто свързани с по-добро здравословно състояние.

Това се оказа изключително трудно. Хората, които консумират големи количества зеленчуци, например, може да спортуват повече, да пушат по-малко и да имат по-високи доходи. Тези фактори могат да затруднят определянето дали дадена храна действително носи здравни ползи.

За да се справят с този проблем, изследователи, ръководени от д-р Даниел Хуанг от Института по молекулярни бионауки към Университета на Куинсланд, разработват нов подход. Вместо просто да питат хората какво ядат, екипът изследва гени, свързани с вкуса и мириса.

Вкусът и мирисът са сред основните причини, поради които хората избират определени храни. Някои хора по природа предпочитат горчиви храни, докато други обичат сладки храни или силни аромати. Тъй като гените отчасти влияят върху тези предпочитания, учените смятат, че изучаването на гените, отговарящи за вкуса и мириса, може да предостави по-надежден начин за разбиране на това как хранителният режим влияе върху заболяванията.

Изследователите използват данни от UK Biobank – една от най-големите бази данни за здравето в света. Те анализират 325 гена, свързани с вкус и мирис, и изследват как те са свързани с предпочитанията към 140 различни храни.

Проучването обхваща над 160 000 възрастни на възраст между 37 и 73 години. След това учените проверяват резултатите в друга група участници от Avon Longitudinal Study of Parents and Children, включваща хора на около 25 години. Този втори анализ потвърждава, че откритите модели са реални, а не случайни.

Изследователите използват и метод, наречен „менделова рандомизация“. Този статистически подход се възползва от естествените генетични различия между хората, за да помогне на учените да определят дали един фактор действително може да предизвика друг. Методът вече е използван успешно при изследване на ефектите от кафе, алкохол и мляко върху здравето.

Резултатите показват, че хората, чиито гени ги правят по-склонни да харесват лук, обикновено имат по-ниско кръвно налягане и по-малък риск от развитие на диабет тип 2. Резултатите сочат, че гените, отговарящи за вкуса и мириса, могат да се превърнат в ценни инструменти за разбиране на това как храненето допринася за развитието на заболявания.

Изследователите смятат, че тяхната методология предлага по-бърз и по-евтин начин за укрепване на доказателствата за връзките между храната и здравето. Тя може да помогне на учените по-добре да разграничават храните, които наистина влияят на здравето, от тези, които просто са свързани със здравословен начин на живот.

Резултатите все пак трябва да се тълкуват с внимание. Изследването не доказва, че лукът е „суперхрана“ или че консумацията на големи количества лук ще предпази човек от заболявания. Храненето е изключително сложен процес и много фактори, включително физическата активност, сънят, доходите, образованието и достъпът до здравни грижи, също оказват влияние върху здравните резултати.

Въпреки това проучването представлява важен напредък в изследванията в областта на храненето. Чрез фокус върху гените, които оформят нашите вкусови и обонятелни възприятия, учените са разработили новаторски начин да изследват един от най-трудните въпроси в медицината: как храните, които предпочитаме, могат да повлияят на дългосрочното ни здраве.

Този подход в бъдеще може да помогне за идентифициране на хранителни модели, които реално намаляват риска от сериозни заболявания и да подпомогне по-персонализирани хранителни препоръки. | БГНЕС