Националната амнезия – ценност в Скопие, която се пропуква… 

Възможна ли е сериозна дискусия за  националната идентичност, езика, историята и себевъзприемането на предците ни в днешната РС Македония?

Това е много стара тема, особено за българската историческа наука, политика и публицистика и всичко, което би могло да се каже по въпроса, е казано. Казано е, но дали е подкрепено с необходимата делова ангажираност, последователност и отговорност пред бъдещите поколения е въпрос, на който засега няма смислен отговор. 

В Скопие, както е известно, от 1944 г., когато   ЮКП  инсталира свои дресирани до фанатизъм глашатаи,  всичко наследено като писмени свидетелства от векове назад, трябваше да премине през идеологическата и пропагандна центрофуга, за да  се получи желаният продукт – пълна амнезия за собственото  минало, за националната принадлежност, за смисъла на борбите и жертвите…Според речника на чуждите думи в българския език   след думата АМНЕЗИЯ е дадено следното обяснение: „Заболяване на мозъка, при което се губи паметта за собствената ти личност и живот…“ Цялата пропагандна машина в Скопие е насочена към този резултат – пълна амнезия  не само на отделния човек, а на целия народ. Ако разгърнем, който и да е вестник, в страната покрай р. Вардар, ще  открием цинични внушения към народа, че той е  бил винаги  това, което е днес, а ние доуточняваме –  с изкуствено  национално самосъзнание и напомпано самочувствие…Само че това самочувствие е подмолно разяждано от комплексираност, която трябва да се лекува с измислени „доказателства“ и „благородни лъжи“…

Повод за подобни разсъждение ми даде една обширна публикация във в. “Нова Македония“, от 5 август 2025 г. с автор Блаже Миневски, известен писател и публицист в Скопие. Той е озаглавил текста си „Британски документи за Илинденското востание:Македонците… не го сакат Господ, бидеjки дозволил Македониjа долго да страда од турското угнетуванье“

Този текст, както и всички подобни писания, с амбицията за автентична достоверност, разкрива  технологията за получаване на крайния резултат – национална амнезия… Блаже Миневски, отлично владее тази технология. В случая той се позовава на докладите на английските дипломатически представители в София, Битоля, Солун и Константинопол. С това внушава на читателя усещането и увереността, че се докосва до извора на самата историческа истина…

Проблемът на Миневски е там, че в  Скопие, още  през първото десетилетия на  новия век Държавният архив на Република Македония, тогава с директор  Зоран Тодоровски, започна да издава оригиналите на дипломатическата кореспонденция на английските представители по тези географски ширини. За чест на издателите, автентичните текстове на всички доклади на  посланиците и консулите са предадени, на възприетата в Скопие езикова норма, коректно, без никакви опити за намеса, променяща духа и смисъла на документа.

Това се оказва опасност с големи последици, за македонистичната пропаганда и глашатаите на идентитетот и затова всички те, здраво  вплели съдбата  и “творческите си успехи“ с официализираната лъжа, запретнаха ръкави. Един от тях е и Блаже Миневски, който с текста си от 5 август 2025 г. доказва, колко нестабилни са глинените крака, на  възприетата матрица за  национална манипулация. В случая той използва доклади на английските дипломати, включени в VI том на „Британски документи за историjaтa на Македониjа“ (1901-1904), Скопиjе 2012 г.

Всеки, който е имал любопитството да надникне в тези томове, веднага открива патологичното вдъхновение на Миневски да търси с Диогенов фенер онези документи, в които думата БЪЛГАРИН отсъства. Това му дава възможност да внушава, че това население по време на Илинденското въстание и Крушевската република се е  самоопределяло като македонско, според твърденията на днешната македонистична пропаганда. Затова и текстът му остава уязвим, пропит с недвусмисления му стремеж  да бъде един от  строителите на фамозната сграда на националната безпаметност…

А ето как звучат повечето от тези дипломатически донесения от изданието им  в Скопие:“...Организаторите на востанието се македонски Б у г а р и, кои работат  на ослободуваньето на Македониjа од Турците…“ – стр.323… „Можам да додам дека речиси целото население на Крушево е  б у г а р с к о…“ стр.371…“3а жаленье е дека другите пет баталjони доцнеа со своето пристигнуванье, бидеjки  Б у г а р и т е  се горди со своите успеси постигнати во Крушево...“стр.372…“ Ова прокламациjа  е преведена на  б у г а р с к и jазик и ке биде доставена на  селското население од страна на локалните власти… „стр.427…“Б у г а р с к и о т  свештеник рече дека 18 лица од неговата заедница им се придружили на востаниците. Триесет и шест Б у г а р и  биле убиени кога турските воjски влезли во градот…“ стр.452 и т.н.

Закономерно възниква въпросът и за морала, за съвестта и  за душевната архитектура не само на Блаже Миневски, а на цялата кохорта от виртуози на прекрояването на миналото. Все по- очебийно става, че моралът и съвестта за всички тези пропагандисти не са основополагащи ценности. За тях важна е безпаметността на хората, които  са скъсали и последната нишка в съзнанието си, свързваща ги с  бабите и дядовците им и  с тяхното духовно наследство.

 При тази ценностна бъркотия днес, за прегледност, бихме могли да разделим християнската част на македонското общество, условно, на три групи.. 

Първата група е съставена от ренегатите-кариеристи, които въпреки политическите им различия  са носители на един и същ , лишен от всякакви духовни съставки  политически багаж. В тяхното съзнание истината и лъжата са с разменени места. Ярки  представители на тази господстваща група в обществото днес са президентът Гордана Силяновска – Давкова,  премиерът Кристиян Мицкоски, вицепремиерът и министър на транспорта Александър Николоски, външният министър Тимчо Муцунски

Втората група е най-многобройна. Тя представлява онази маса от населението, която възприема като единствено вярна наложената с криминална безпощадност, във всички степени на образователната система, етноидеологическата матрица Тук лъжата е превърната в истина, истината – в лъжа… 

Повечето представители на тази група възприемат като основополагащо  внушаваното от учебниците им твърдение, че Самуил е организирал въстание срещу българите и създал първата средновековна македонска държава. За тях свидетелствата на византийските хронисти Скилица, Зонара и други не съществуват. Лесно обяснимо е защо тези целенасочено поддържани в невежество обществени слоеве се превръщат в най-стабилната опора на ренегатите-кариеристи, овладели властовите лостове в държавата.

Третата група е най-онеправданата. Това са всички достойни люде, които нито за миг не са скъсали със заветите на предците ни и пазят като съкровена тайна документите за истинската си национална принадлежност. Това е най-нещастната част на  днешното  общество в РС Македония, съдбата на която е поставена под заплахата на възпитавания с десетилетия заслепяващ фанатизъм  на първата и втората група потомствени нагаждачи.

                                                           ***

 Първата група, както вече споменахме, е съставена предимно от елита на нацията – управленски, политически, интелектуален и духовен. Въпреки първоначалната желязна монолитност във възгледите, постепенно започнаха да се чуват и гласове  с друго звучене. Докато   писачи като  въпросния Блаже Миневски,  университетския преподавател, проф. Венко Андоновски, дипломата Ристо Никовски, журналиста Сашо Таневски твърдо отстояват югославските ценности за Македония, други, също верни на матрицата, започнаха да изричат дръзко и екзалтирано своите несъгласия с възприетите, утвърдените и издигнати в култ „истини.“

Най-неочаквано-категорично прозвуча преди десет години гласът на любимия на властите, кинорежисьор Дарко Митревски, когото сме обсъждали неведнъж заради пропития с необуздана омраза към българите негов филм „Трето полувреме“. Съвсем неочаквано той публикува последователно  във в. „Нова Македония“ от 1 ноември до 26 декември 2015 г.  десет текста под общото заглавие „Нашиот  голем фалшификат“. Във всеки текст той  убедително доказва подхода на произволно прекрояване на документалното наследства за Светите Седмочисленици, за просветителите и възрожденците, за създателите на ВМОРО.  Това му дава право в последния  си текст от 26 декември 2015 г. саркастично да възкликне : “Доколко ние, ке останеме  тоа што сме: исфрустриран народ, раскаран со сите соседи и самиот со себе, коj своите комплекси ги лекува градеjки си измислена слава от стиропор. На таквиот народ нема да му треба историjа, туку психиjатриjа…“

Като рушител на сътворената по белградска кройка стратегия за заличаване на връзките между България и Македония се прояви и Денко Малески – първият министър на външните работи на самостоятелната Р Македония. В интервю за аналитичния портал  indox7 през май 2020 г. той  недвусмислено заявява: “Някога сме били с българите един народ .Сега сме два…“ Заради тази му „дързост“   той беше уволнен като съветник на тогавашния президент Стево Пендаровски.

Още по необуздано критично прозвуча словесния изблик на Бранко Тричковски, бивш кореспондент на официоза „Нова Македония“ в София. Само дни след тазгодишните тържества на Мечкин камен, посветени на поредната годишнина на Илинденското въстание той написа пост в своя профил във Фейсбук, в който сарказмът му към официализираната лъжа за вековния идентитет и език заслужава специално внимание…:

“…Във всеки македонец има по един българин, който чака да излезе.

Сърбинът му е облеклото…

…

Македонецът е българин, който се прави на сърбин.

Всъщност – играе роля.

С надеждата, че онзи ще го спаси от албанците.

Както и българите.

Македонецът по националност е нищо…“

Това е РС Македония днес: млада държава с целенасочено манипулирана представа за себе си. С нахакани елити, поради осъзнатата им комплексираност, чертаещи бъдеще, в което  собственото им оцеляване е първостепенна цел…

Реалност, заредена с много неизвестни, но и с основателни надежди. | БГНЕС

Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е директор на списание „България-Македония” и на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата. Неговият анализ е написан специално за БГНЕС.