Прозрачният идеологически воал, под който лидери и активисти се опитват да изглеждат знаещи, уверени и можещи не успява да прикрие тяхната държавническа инфантилност, гарнирана с навяващо тъга самочувствие.

Неочакваният конфликт по върховете на партийната йерархия в ДПС, сякаш отвори вратата, зад която досега се редеше политическият пасианс в държавата ни. И блесна отдавна напиращата истина: българската политическа система е конструирана върху фалшиви идеологически основи, под които стоят здравите подпори на финансово-корпоративното начало. И така вече 35 г.

Конфликтът Доган –Пеевски не беше неочакван, но никой не подозираше, че сградата на досегашната им политическа „идилия“ ще се срути толкова лесно.

Политическият климат и политическите елити от началото на новия век у нас бяха такива, че създадоха условия, лица със съмнителни качества, като Делян Пеевски, без каквато и да е подготовка, да бъдат внедрени в стратегически икономически и държавни структури. Бързият и програмиран възход, на този млад човек беше забелязан от Доган, който също поради, благословията на бивши висши държавни кадри, се беше превърнал в успешен и „мъдър“ политик. Идейната симбиоза между тях се подклаждаше от нестихващите мощни финансови потоци, които ги сплотяваха още по-здраво. Митът за Доган като архитект и стожер на „етническия мир“ в държавата му даваше предимство, но се оказа, че и то е твърде ефимерно. Пеевски, покварен от щедростта на невидимите си покровители, смело прекрачваше морални норми, утвърдени принципи и правила. Неговото озоваване в списъка на американския закон „Магнитски“, разголи привидната принципност на обкръжението на Доган, което не жалеше сили и енергия да защитава компрометирания Пеевски. Един Илхан Кючюк, например, водещ евродепутат, не надигна глас, против Пеевски, за да улесни разкритията според закона на САЩ, но организира подписка между евродепутатите-либерали срещу Пеевски в защита на Доган сега, когато блесна цялата криминална истина за близостта на двамата „вождове“. Това съвсем не е жест на морална неподкупност .

И тук е разковничето на поведението на останалите партии. Кой застава зад Доган, кой зад –Пеевски? Не. Въпросът е друг. Кой ще се разграничи и от двамата с ясни и неопровержими аргументи.

Жалката постъпка на господата Кирил Петков и академик Николай Денков, да присъстват в Бурса на конференция на изселническата организация „Балгьоч“ и да дават щедри обещания на нашите изселници, наливащи вода в мелницата на Доган, разкрива политическата и особено националната им незрелост и неподготвеност.

Мълчаливата или словоохотливата обърканост на Бойко Борисов и на някои други партийни величия пред неочаквания казус с ДПС разголва още по-драстично скритите пружини, задвижващи цялата ни политическа система след 1989 г.

Преструктурирането на тази система предстои, но с какъв кадрови потенциал, това е въпросът. От 9.9.1944 г. до днес в България инстинктът за национално самосъхранение системно е подменян – тогава със социалистическия интернационализъм, сега с безбрежния космополитизъм и либерализъм. Къде е познанието ни за спецификата на националното ни битие, за ролята на географския фактор като основополагащ елемент при геополитическия хазарт на големите играчи и предпоставка за непредсказуеми обрати в националния ни живот? И колко тягостна е следата на занемарената ни компетентност при решаването на сложни дипломатически казуси с трайни последици върху съдбата на държавата ни? Да е чул някой, в потока от предизборни пропагандни обещания, наперен партиен лидер, да повдигна въпроса за самочувствието ни като нация, за стремежа ни като народ да извисим глас сред останалите наши съюзници и врагове, със специфичен български тембър!? Не. Нали.

Казусът „Ахмед Доган – Делян Пеевски“ ще приключи. И бързо ще бъде забравен, както ще приключи и цялата тази, белязана с моралната си недостатъчност, 35-годишна политическа система. Ще дойдат нови политици. Те няма да се задължително по-млади, но ще бъдат по-мъдри, по подготвени и с изострени сетива за националното ни своеобразие. Техните гласове ще се чуват по-отчетливо и в Брюксел, и във Вашингтон, и в Берлин, и в Париж, и в Москва, и в Токио, и в Пекин, не като пригласящи безлично на господстващите конюнктури, а като задължителна и необходима тяхна корекция …

Това е пътят на България към изстраданата, а не към камуфлажната демокрация… I БГНЕС

-------------------------

Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е директор на списание „България-Македония” и на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата. Анализът е написан специално за БГНЕС.