Проблемът в Ирак е, че държавният елит е намерил формула, благодарение на която управлява от 2003 г. насам. Тя се нарича Мухасаса (система на преразпределение по етно-конфесионални квоти), което на български може да бъде представено като различни парчета от тортата на властта. Това са неписани правила за начина, по който се преразпределят благата в държавата и те са причината, поради която за много от тези елити изискванията на протестиращите да се преосмисли тази система, да не се решава всичко върху базата на пропорционалност e огромна, екзистенциална заплаха.

Това заяви в интервю за БГНЕС д-р Инна Рудолф, арабист и специалист по Ирак в Кингс Колидж, Катедра по военни науки.

Инна Рудолф коментира основните причини за ескалацията и конфликтите в Ирак. Според нея в основата седи самото държавно устройство и възприятието за държавност. Те се сблъскват с желанието на обикновените иракчани за промяна.

“Най-силните искания за преосмисляне на това държавно устройство или на тази формула, които бяха посрещнати с брутално насилие на улиците и с много силна репресивна кампания, бяха издигнати през 2019 г. от т. нар. протестно движение “тишриин” (октомври). Тогава хората не само искаха по-добро функциониращо държавно устройство, но тогава те започнаха да скандират за абсолютно преосмисляне на логиката на политическата система, в която в момента всеки един, който е част от държавния елит има право на парче от тортата. Липсата на адекватна реакция и воля да се адресират исканията на гражданите по мирен и конструктивен начин е и причината да падне правителството на Адил Абдул-Махди. От тогава страната е в много нестабилна позиция”, обясни експертът.

Инна Рудолф уточни, че едно от главните искания на протестиращите от страна “тишриин” е било реформирането на закона за изборите, благодарение на което всъщност през 2021 г. нови лица и партии получават възможност да влязат в парламента. Преначертаването на избирателните райони допринесе за неочаквани последствия.

„Муктада ал-Садр и неговото движение успяха да интерпретират и приложат промените след новия закон по начин позволяващ им да преведат получените гласове в парламентарни места, което засили техните амбиции да преследват проект за правителство на мнозинството. Нещо което искаха да осъществят в партньорство с Демократичната партия на Кюрдистан (ДПК) със сунитската коалиция водена от Мохамед ал-Халбуси“, уточни Рудолф.

Тя обърна внимание на факта, че това политическо развитие представлява екзистенциална заплаха за партиите, които от 2003 г. насам притежават големи парчета от тортата на властта. Пред такава голяма опасност, тези партии обединени под т. нар. координационна рамка, се опитват да блокират пътя на Муктада ал-Садр да сформира правителство и да прокара реформи. Това ограничава възможността за маневриране на Садр, но не напълно.

„Мукдата ал-Садр е човек, който е свикнал да се учи от миналото. Той в България може би е известен като някогашния лидер на отрядите на Джейш ал-Махди (армията на Махди), които имаха своя дял от боеве със силите на международната коалиция след падането на режима на Садам Хюсеин. След като неговото движение беше победено при операцията Саулат ал-Фурсан (Операция Атака на рицарите) водена от тогавашния министър-председател Нури ал-Малики, Садр се концентрира върху развитието на протестна политика като начин на маневриране в системата. По този начин той винаги успяваше да остане в опозиция, но и да има голямо влияние върху политическия процес и вземането на решения“, коментира Инна Рудолф.

Шиитското движение на Садр през 2018 г. изненадва всички след като създаде коалиция с фокус върху реформиране на системата, концентрираща се върху административната, а не религиозната сфера. Експертът допълни, че движението тогава успява да привлече подкрепата на секуларни, граждански и либерални партии, включително и иракската комунистическа партия. Този блок успява да стане първа политическа сила през 2018 г., но поради парламентарни разногласия, се създава „правителство на компромисите“.

„Когато едно правителство е създадено на база компромиси, много е трудно за един държавен глава да взема решения и да не бъде тласкан от различните сили, на които той дължи своята власт и позиция. 2021 г. Садр взе друго решение и се яви самостоятелно на изборите. Успяха да извоюват една солидна победа, която се дължи на много професионална електорална кампания, начина по който те интерпретираха и маневрираха новия закон за изборите, даже и създавайки интернет апликация да улеснят пътя към урните за поддръжниците си“, заяви Рудолф.

Чрез професионалната предизборна кампания, избор на теми и проблеми близки до народа, заявки за жестока борба с корупцията и обещания за преосмисляне на цялостното държавно устройство и по-конкретно т. нар. Мухасаса, Садр успя да мобилизира своята база.

„Това естествено доведе до тази екзистенциална заплаха за опонентите му, които групирани в т. нар. координационна рамка, се опитваха да използват влиянието си върху съдебната система, за да блокират пътя на Садр. Това доведе до първата мярка взета от Муктада ал-Садр. Той нареди на всички свои членове на Парламента да подадат оставка с надеждата, че в този момент отново ще бъде молен да се върне. Това не се случи“, разказа Инна Рудолф.

Опонентите на Садр всъщност решиха да действат и дори номинираха бивш министър от правителството на Малики за поста премиер-министър, което Садр прие като провокация. Това решение създаде спирала от ескалации на напрежението, при което Муктада ал-Садр постоянно вдигаше летвата на исканията си, докато не стигна до точката на кипене.

„Последното му искане беше всички партии, които са участвали в политическия процес от 2003 г. насам в рамките на 72 ч. да подпишат споразумение, където те всички колективно се отказват от правото си да участват в политическия процес. Тези, които са главно водени от желанието си да пазят своята власт и позиции в държавата, напълно отхвърлиха искането. След тези 72 ч. видяхме какво се случи, Садр обяви отново оттеглянето си от политиката, а неговите верни поддръжници нахлуха в републиканския дворец и от там нататък започнаха сблъсъци с представители на държавните сили и въоръжени отряди свързани повече или по-малко с малко или много с политическите опоненти на Мукдата ал-Садр от координационната рамка“, коментира Рудолф.

Инна Рудолф смята, че сегашната криза и тази с ИДИЛ през 2014 г. не са напълно съпоставими, но може да се направи паралел по основния проблем – същността и възприятието за държавност сред народа на Ирак:

„Фактът, че ИДИЛ изобщо рекламира терористичния си контрол върху превзетите иракски територии като версия на „ислямска държава“ показва начина по който водачите и са интерпретирали значението на държавата в колективния манталитет на населението, особено в северната част на Ирак. Там се наблюдава от години едно отчуждение от държавата. Не бих непременно оприличила кризата с ИДИЛ със сегашната, но бих казала, че това отчуждение от ролята на държавата е много опасно развитие, което може лесно да бъде инструментализирано от тези стремящи се да дестабилизират отново Ирак.“

Тя посочи ниската избирателна активност като важен показател за липсата на вяра на населението в политическия процес. Според Инна Рудолф, ако бъдат обявени нови избори, въпросът е каква част от народа ще повярва, че изборите изобщо могат да са път към по-достоен живот. Те остават скептични относно възможностите за промяна на статуквото чрез избори.

Липсата на алтернативи от своя страна също е изключително важно. Експертът подчерта, че партиите, които преди „демонстрираха своята абсолютна неспособност да постигнат каквото и да е съгласие, за да се гласува бюджет за годината и за да може иракските граждани да извлекат някаква полза от икономическото положение на държавата“, ще останат силите доминиращи изборния процес. Гражданите ще трябва да изберат в крайна сметка по-малкото зло.

Инна Рудолф заяви, че в Ирак борбата не е между шиите, сунити, християни или кюрди. Според нея от 2016 г. насам разделението по тези линии не представлява проблем за властващите. Конфликтът в Ирак е всъщност между хората, които не се чувстват наистина представлявани от своите глави в парламента и тези, които управляват държавата.

„Това е най-големият конфликт и този разрив е много трудно преодолим. Той води до отчуждението между тези които управляват и тези които участват в изборите, за да дадат легитимност на държавното устройство. Както виждаме сега главният конфликт е между шиитски и шиитски сили. Става въпрос за тяхното нежелание да се разделят с властта“, обобщи Рудолф. /БГНЕС