Домакинствата може да забележат повишение на цените в резултат на наложените от него мита много преди официалните статистики да отразят тази тенденция, се казва в анализ на „Уолстрийт джърнъл“.

Няма да сгрешите, ако предположите, че президентът Доналд Тръмп се опитва да отвлече вниманието. Такъв е случаят с шума около данните за заетостта от Бюрото по статистика на труда след поредица от неудобни цифри. Безработицата не е заплаха за неговия грандиозен тарифен проект. Инфлацията е убиецът, и то може би тихият убиец.

От миналия петък американците научиха повече, отколкото някога са искали да знаят за Бюрото по статистика на труда. Тръмп уволни икономиста, който ръководеше този отдел на Министерството на труда, Ерика МакЕнтарфер, след като Бюрото по статистика на труда публикува доклад за заетостта, в който се твърди, че през миналия месец е налице неприличен спад в заетостта в производството.

Тръмп твърди, че Бюрото по статистика на труда рутинно политизира публикуваните данни, за да помогне на демократите. Истинският проблем е, че Бюрото по статистиката на труда и други правителствени агенции сега рутинно се борят да съберат каквито и да е данни – както отбеляза моята колега Алисия Финли по-рано тази седмица. Всичко, което знаем за една икономика, толкова динамична и сложна като американската, научаваме чрез проучвания и екстраполации. Те са зависими първо от мъдростта на бюрократите да задават правилните въпроси и второ от желанието на домакинствата и бизнеса да отговорят – и двете неща все повече се разпадат.

Което ни води до инфлацията.

Това е голямата уязвимост в търговските амбиции на Тръмп. Единственото нещо, за което той има недвусмислен мандат от избирателите, е да обърне спада в стандарта на живот, причинен от инфлацията по времето на Байдън. Но неговата тарифна политика работи, ако изобщо работи, като повишава цените и потиска потреблението.

Оттук и облекчението сред поддръжниците на Тръмп, че данните за инфлацията досега са умерени. Последните месечни данни за индекса на потребителските цени отчитат по-висока от желаната инфлация на годишна база, особено 2,7% увеличение на цените през юни в сравнение с миналата година. Но месечното увеличение от 0,3% не е толкова голямо, че да предизвика тревога. Това се счита за победа.

Част от обяснението е, че много от най-големите заплахи на Тръмп за налагане на мита (все още) не са били реализирани. Но има и друга възможност, която трябва да тревожи президента: официалните данни за инфлацията може да не отразяват последиците от митата.

Първият проблем на Тръмп е използваната дефиниция. Когато икономистите говорят за инфлация, те имат предвид темпа на промяна на цените за даден период. Избирателите се интересуват повече от нивото на цените, които трябва да плащат. Инфлацията може да се забави, но домакинствата продължават да изпитват затруднения, докато заплатите им не се повишат, за да съответстват на новото ниво на цените.

Ето защо е икономически правилно, но политически без значение да се казва, че тарифите на Тръмп няма да се окажат инфлационни, защото в най-лошия случай те ще предизвикат еднократно покачване на ценовото равнище. Еднократното увеличение на разходите все пак засяга портфейлите на избирателите. Ако Тръмп не е повишил стандарта на живот (представляван от реалните заплати) преди следващите избори, републиканците ще платят за това.

По-лошото е, че данните за инфлацията са толкова податливи на грешки, колкото и всяка друга икономическа статистика. По-популярният показател за инфлацията, индексът на потребителските цени (ИПЦ), се базира на кошница от стоки, която трябва да представлява типичното домакинство. Но в реалния свят няма такова нещо като „типично“. Две семейства, които живеят едно до друго, могат да имат коренно различни преживявания с инфлацията в зависимост от това, което обикновено купуват. Съседът, който обича кафе или се нуждае от нова кола през следващата година, ще почувства по-силно удара на протекционизма.

За да се усложнят нещата, ИПЦ не е единственият показател за инфлацията. Има и други показатели. Федералният резерв предпочита индекса на личните потребителски разходи. Този индекс ще има тенденция да подценява инфлационните последствия от тарифите на Тръмп, казва ми икономистът Мики Леви, защото този показател се адаптира към заместванията на домакинствата, когато предпочитаните от тях продукти поскъпват. Тази статистика може все още да показва слаба инфлация, но да прикрива усещането на домакинствата, че са в по-лошо положение, тъй като не могат да си позволят марките, които обикновено купуват.

Много по-малко обсъжданият индекс на инфлацията може да се окаже най-важен за търговската политика на Тръмп: индексът на производствените цени. Той отразява цените на компонентите и материалите, които използват предприятията, много от които са вносни стоки, силно засегнати от неговите мита. Ключът към твърдението на президента, че някой друг, а не потребителите, ще плати за митата, е предположението, че предприятията ще поемат допълнителните разходи. Но ако ескалиращите производствени цени възпрепятстват новите инвестиции, избирателите скоро ще забележат това, тъй като растежът на заплатите ще се забави. Между другото, Тръмп може да получи малко предупреждение в данните, преди да бъде засегнат от политическа катастрофа, защото индексът на производствените цени е податлив на същите проблеми с проучванията, както повечето други правителствени статистики.

Това е достатъчно, за да ви накара да подозирате, че най-важната информация за търговията е била пред очите ни през цялото време – че в продължение на десетилетия последователни администрации с различни идеологии са се опитвали да намалят търговските бариери. Поддръжниците на Тръмп представят това като елитна конспирация, но може би, само може би, това е сигнал, че свободната търговия всъщност е донесла икономически ползи за много домакинства. Президентът е избрал да наруши този консенсус. За негово съжаление, вероятно няма да получи ясни икономически данни до резултатите от междинните избори. І БГНЕС