През последните десет години не един европейски политик се прехласва по унгарския премиер Виктор Орбан. Системно се насажда митологията за неговите „успехи“ в икономиката и демографията, за способността му да води балансирана политика между Русия, Китай, САЩ и Европейския съюз, за твърдата му ръка и уж безкомпромисната защита на националния интерес.

Политиката му системно подкопава архитектурата на Европейския съюз. От това страда и самата Унгария. Безразсъдна ли е позицията, че този модел може да бъде пример за подражание за България, а и за която и да било държава членка на ЕС?

Политиката на Будапеща се вписва в по-сложна геополитическа конструкция. Съюзът Орбан-Вучич се превърна в трайна ос Будапеща-Белград, която все по-открито отстоява позиции в противовес на общоевропейския интерес. Този модел отслабва евроинтеграцията и пренарежда баланса на Балканите. Двамата координират политиките си по ключови теми, сред които се открояват инфраструктурни и енергийни проекти и целенасоченото запазване на зависимостта от руските енергийни доставки.

Наред с ускоряването на Коридор 10 „Гърция-Северна Македония-Сърбия-Унгария“, стратегическият Коридор 8 беше неглижиран дълго време от държавата кандидат за ЕС Северна Македония с активната подкрепа на Белград и Будапеща.

Разследвания на унгарски журналисти доказаха, че режимът на Орбан е изградил и управлява мащабна мрежа от медии в Северна Македония с последователна редакционна линия в полза на антибългарските и едновременно антиевропейски сили. Чрез придобиване на телевизии и новинарски портали капитали, свързани с Орбан, проникнаха трайно в публичния дебат. Част от тези структури получават индиректна финансова подкрепа чрез реклами от унгарски компании. Бившият премиер Никола Груевски, осъден за корупция и избягал в Унгария, остава до ден днешен под закрилата на Орбан в покрайнините на Будапеща.

Скопие се ползва и със значителни финансови ресурси, включително заеми от стотици милиони евро с китайски произход, структурирани през унгарски банки. Така се оформя финансова архитектура, при която китайски капитали, канализирани през държава членка на ЕС, оказват влияние върху политическата динамика в държава кандидат.

Събитията от края на юни 2025 г. бяха показателни за последиците от тази политика. След приемането на доклада на Томас Вайц за напредъка на Северна Македония в Комисията по външни работи на Европейския парламент на 24 юни предложените от българските евродепутати поправки, свързани с уточнението „съвременен“ пред формулировката „македонски език и идентичност“, бяха блокирани с гласовете на ФИДЕС след обаждане от страна на Орбан. На практика държава членка употреби влиянието си в европейските институции, за да защити позиция на кандидат за сметка на интересите на друга държава членка. Наложи се намесата на големите политически групи в Европейския парламент, така че „приятелската“ му политика към България да бъде неутрализирана...

Икономическата картина в Унгария също не потвърждава легендата за „успешния модел“

През 2024 г. Унгария е сред държавите с най-ниско фактическо индивидуално потребление на човек от населението в ЕС - 27% под средното ниво. Това е пряк показател за материалното благосъстояние на домакинствата. Напрежението с европейските институции доведе до замразяване на значителни средства и ограничения за достъп до програми като „Еразъм“ и „Хоризонт Европа“.

Митологията за демографския успех също не издържа на проверка. През 2024 г. коефициентът на плодовитост в Унгария спадна до 1,39 деца на жена, а през 2025 г. до 1,31. Новородените през 2025 г. са 72 000, рекордно ниско ниво от 1949 г. Населението намалява с над 50 000 души годишно. Паралелно с това нараства емиграцията на млади и образовани унгарци към други държави от ЕС.

Антиевропейската политика носеше на Орбан вътрешнополитически дивиденти, докато обикновеният унгарец не усети икономическия удар върху джоба си, а статистиките показаха изравняване с българина и румънеца по важните показатели.

Паралелно с това зависимостите от руски енергийни ресурси и китайски капитали се задълбочават. Днес Унгария е врата за китайски стратегически инвестиции в рамките на ЕС - инфраструктура, автомобилна индустрия и производство на батерии. Брюксел говори за стратегическа автономия и ограничаване на рисковете в отношенията с Пекин, докато Будапеща на практика ускорява икономическата си интеграция с китайския модел. Това поставя под въпрос способността на Съюза да провежда единна политика спрямо Китай.

В същото време Будапеща залага на стратегическо сближаване със САЩ в условията на остър конфликт между част от американския политически елит и европейските институции. Орбан открито подкрепя Доналд Тръмп и визията за отношения, изградени върху двустранни договорки, а не върху координирана европейска позиция. Тръмп го нарича „един от най-уважаваните мъже“ и „силен човек“. Казва също, че „няма по-добър, по-умен или по-добър лидер от Виктор Орбан“.

Неестественият баланс между Китай и САЩ превръща Унгария в специфичен играч в рамките на ЕС. Моделът „Орбан“ силно затруднява постигането на консенсус по стратегически въпроси.

Парадоксът е, че самият Орбан е изправен пред тежка загуба на предстоящите парламентарни избори от партията на Петер Мадяр. Последните социологически данни сочат двуцифрена преднина на опозицията, надхвърляща 10%. Очевидно унгарците не желаят родината им да играе ролята на периферен сателит на Москва или Пекин.

Илюзията за „успешния Орбан“ прикрива демографски спад, емиграция, икономическо изоставане и стратегическо обвързване с антиевропейски съюзи. За Европейския съюз игнорирането на този модел в Унгария и в други държави означава ерозия на способността му да действа като единен геополитически субект и значително отслабване на позициите му на Балканите. | БГНЕС

---

Димитър Русков, ръководител на отдел „Международни новини“ в Агенция БГНЕС.