В момент, когато войната в Украйна, променената архитектура на международната сигурност и новите геополитически разделителни линии поставят Балканите и Черноморския регион в центъра на европейския дневен ред, президентът Илияна Йотова очерта два ключови приоритета – сигурността в Черно море и свързаността на Югоизточна Европа. По думите ѝ устойчивото развитие на региона вече не може да бъде разглеждано отделно от въпросите на отбраната, енергийната сигурност, транспортната инфраструктура и икономическата интеграция, предаде репортер на БГНЕС.

Черно море – от периферия към стратегически център на сигурността

Според президента Йотова Черно море дълги години е отсъствало от европейските стратегически документи и политики, но войната в Украйна е променила изцяло това възприятие.

„Черно море се утвърждава като една от най-важните точки на глобалната карта на сигурността. Войната в Украйна показа, че този регион не може повече да бъде разглеждан само като периферия на европейската сигурност“, заяви тя.

Йотова подчерта, че свободата на навигация, сигурността на морските маршрути и защитата на критичната инфраструктура са въпроси от ключово значение както за международната търговия, така и за енергийната независимост на Европа. Именно затова България и Румъния развиват съвместна концепция за създаване на Център за морска сигурност в Черно море, който да работи за повишаване на ситуационната осведоменост, противодействие на хибридните заплахи и защита на морската инфраструктура.

В същото време президентът предупреди срещу едностранчивото възприемане на Черноморския регион единствено през военната призма.

„Категоричен противник съм ареалът на Черно море да се гледа само като милитаризираща се зона. Черно море е изключителна придобивка, географска и природна, за България. Трябва много внимателно да гледаме как ще се развива оттук нататък, за да не сложим веднъж завинаги край на туризма и на индустрията, която се заражда по бреговете на Черно море“, заяви държавният глава.

Свързаността на Балканите – неизпълнената задача на региона

Вторият голям акцент в изказването на президента беше свързаността като пряко измерение на сигурността и развитието.

„В днешния свят все по-очевидна е връзката между сигурността и свързаността“, посочи Йотова и допълни, че развитието на търговията, енергийните връзки, военната мобилност и контактите между хората са невъзможни без модерна транспортна и енергийна инфраструктура.

Централно място в тази тема заема Коридор №8 – проект с дългогодишно стратегическо значение за Балканите.

„Нашето желание е да работим заедно с всички страни по маршрута на коридора, за да се интегрират пристанища, железопътни линии, пътища и енергийна инфраструктура в един мултимодален коридор с нарастващо геополитическо и икономическо значение“, заяви президентът.

Тя коментира и причините проектът все още да не е реализиран. „Голямата тема защо Коридор номер 8 все още не е факт, е тема не само на междудържавни отношения, впрочем, това е тема и за националната ни политика“, подчерта държавният глава.

Йотова ясно посочи, че отговорността за забавянето не е само извън България, а е свързана и с решенията, приоритетите и действията на национално ниво.

Президентът постави акцент и върху необходимостта от ускоряване на транспортната и енергийна свързаност по оста Север–Юг чрез сътрудничеството между България, Гърция и Румъния.

Третият мост над Дунав – проект с изоставаща реализация

Сред конкретните инфраструктурни проекти Йотова открои изграждането на трети мост над Дунав при Русе – Гюргево.

Тя изрази открито недоумение от продължаващото забавяне на проекта: „Не мога да обясня години наред, в най-различни качества, в които съм работила, защо нашите румънски колеги продължават да имат резерви към изграждането на този мост.“

По думите ѝ проектът не получава необходимото място нито в европейските приоритети, нито в новата финансова рамка на Европейския съюз, въпреки че вече има осигурено финансиране за предпроектно проучване и е признат като важен елемент от европейската транспортна и военна свързаност.

Йотова беше категорична, че темата трябва да бъде поставена на най-високо политическо ниво между София и Букурещ.

Вертикалният газов коридор – стратегически проект за енергийна сигурност

Президентът обърна внимание и на развитието на Вертикалния газов коридор, който определи като един от стратегическите приоритети на България.

Според нея след въвеждането му в експлоатация проектът ще допринесе за диверсификацията на енергийните доставки и за укрепването на енергийната сигурност в региона чрез осигуряване на алтернативни маршрути за пренос на природен газ.

В същото време тя настоя за прагматичен подход към реализацията му. „Трябва да сме изключително внимателни. Да, това е възможност за България, но всичко е въпрос и на сметка – колко ще струва, какви ще бъдат резултатите за страната ни, как ще можем да защитим интересите“, посочи Йотова.

По думите ѝ България е сред най-напредналите държави в изграждането на своята част от проекта.

Балканите все още не са свързани

Президентът Илияна Йотова направи една от най-категоричните оценки за състоянието на региона днес. Въпреки десетилетията на европейска интеграция и множеството регионални инициативи, Балканите продължават да страдат от сериозен дефицит на свързаност.

„Югоизточна Европа в момента не е свързана нито по морски, нито чрез коридори сухопътни, още по-малко чрез железопътен транспорт“, категорична е тя.

Според президента именно преодоляването на тази изостаналост е ключът към по-висока сигурност, устойчив икономически растеж и по-силно регионално сътрудничество в Черноморския и Балканския регион. І БГНЕС