Европа трябва да ускори завършването на общия пазар и да изгради реален Съюз на спестяванията и инвестициите, за да остане конкурентоспособна в глобалната икономика. Това заяви в интервю за БГНЕС Илия Лингорски, член на Управителния съвет на Българска народна банка.

Той коментира още ролята на изкуствения интелект, икономическите перспективи пред Централна и Източна Европа, както и темата за ценовата стабилност в България.

Европа трябва да стане „една голяма обща икономика“

По думите на Лингорски, ключовият въпрос пред Европа е не само какви реформи трябва да предприеме България, а какви реформи са необходими на целия Европейски съюз.

„Това е да постигнем един завършен общ пазар – пазар, в който всички ние сме една голяма обща икономика, вместо всяка една икономика малка и недостатъчно способна, взета поотделно на фона на предизвикателствата“, заяви той.

Според него стратегически важен е и проектът за Съюз на спестяванията и инвестициите.

„Това наистина ще ни даде един капиталов и финансов пазар, който ще ни позиционира глобално като един от двата основни центъра на финансовия свят и финансовата индустрия наред с партньорите ни от другата страна на океана“, каза Лингорски.

Политическата стабилност е условие за реформи

По отношение на България той подчерта, че приоритетите за икономиката са добре известни, а най-важното условие за изпълнението им е наличието на политическа стабилност.

„Хубаво е, че вече имаме политическа стабилност след един продължил твърде дълго период на постоянни смени на правителства и законодателни институции“, посочи той.

Според Лингорски реформите изискват дългосрочен хоризонт и ясна визия.

„Хоризонтът за реформи има нужда от политическа стабилност и ясна визия. Мисля, че в момента това го имаме и това е силен коз за бъдещето“, допълни той.

Изкуственият интелект и новите технологии ще движат растежа

Темата за изкуствения интелект също беше сред основните акценти в разговора. Лингорски заяви, че бурното развитие на дигиталните технологии и икономиката на знанието ще бъде определящо за бъдещия икономически растеж.

„Безспорно това, което наричаме изкуствен интелект, и изключително бурното развитие на дигиталните технологии отключват значение за това да имаме устойчив и продължителен растеж в бъдещето“, заяви той.

По думите му България и страните от региона трябва да намерят сферите, в които имат конкурентни предимства.

„Трябва да намерим нишите си – там, където сме силни, там, където имаме школа и таланти“, каза Лингорски.

Той изрази увереност, че през следващите 15 години Централна и Източна Европа ще бъдат сред основните двигатели на икономическия растеж в Европа.

„Твърдо съм уверен, че следващите 15 години като икономически двигател в огромна степен ще принадлежат на Централна и Източна Европа“, подчерта той.

Европа губи инвестиции заради фрагментираните капиталови пазари

Според Лингорски Европейският съюз остава една от водещите икономики в света, но изостава от Съединените щати по отношение на достъпа до капитал за иновации и нови технологии.

„Това, което ни липсва, е именно този общ пазар на спестяванията и инвестициите – общ капиталов пазар, който е действително уникален за Съединените американски щати“, каза той.

По думите му всяка година около 360 милиарда евро европейски спестявания се насочват към американските капиталови пазари.

„Защо? Защото все още имаме фрагментации на 27 капиталови пазара тук в Европа“, заяви Лингорски.

Ценовата стабилност остава ключова

Илия Лингорски коментира и темата за цените и ролята на държавата в икономиката след решението на правителството, свързано с т.нар. „справедлива цена“.

Той подчерта, че като представител на централна банка не коментира структурни реформи на правителството, но отбеляза, че за Европейска централна банка и националните централни банки ценовата стабилност е основен приоритет.

„Това, което е позитивно и чуваме от правителството, е ясното осъзнаване, че трябва да излезем от процикличността на фискалните дефицити и на фискалните програми от миналото“, заяви Лингорски.

Той допълни, че ефективната парична политика е възможна само при ограничаване на натиска върху инфлацията.

„Трябва да позволим на паричната политика да работи ефективно“, каза още той.

По отношение на евентуална държавна намеса в цените Лингорски заяви, че е рано за категорични оценки, тъй като конкретните механизми тепърва предстои да бъдат видени.

„Добър сигнал е стремежът за по-висока прозрачност по отношение на цените и по отношение на това как работят правилата на конкуренцията“, подчерта той.

Според него именно конкуренцията и устойчивата регулаторна рамка са факторите, които могат да гарантират ефективен пазар и балансирано ценово равнище. І БГНЕС