Депутатът от ГЕРБ и бивш министър на финансите Владислав Горанов разкритикува проекта за държавен бюджет с аргумента, че управляващите не са използвали възможността да предприемат по-амбициозни реформи. По думите му оправданието, че кабинетът само продължава политиките на предшествениците си, не може да бъде валидно безкрайно.

„Когато вече си в кабинета на премиера, ти можеш да направиш всичко, което по Конституция ти се следва. Оправданието „наследихме това“ е легитимно донякъде, но не и до безкрай. Очаквахме по-амбициозни промени, които да нормализират фискалната рамка“, каза Горанов в ефира на БНТ.

Той отбеляза, че през последните години бюджетът е бил управляван „доста волунтаристично“, като според него политическата криза само частично оправдава този подход. Той посочи още, че именно бившият финансов министър Асен Василев е бил идеологът на разхлабената бюджетна политика, а сега е сред най-острите ѝ критици.

Горанов даде и единствената си положителна оценка за проекта – запазването на данъчната система.

„Поне едно от нещата, които управляващото мнозинство декларира, че няма да пипа – структурата на данъците и данъчната система – се състоя. За съжаление, тук свършват добрите новини. Очакваше се доста по-амбициозна промяна в параметрите на бюджета, така че да се върви към по-бърза консолидация“, каза бившият финансов министър.

Според него отлагането на непопулярните мерки само ще направи бъдещите реформи по-трудни. Той определи като политически изгодно обещанието на премиера Румен Радев, че никой няма да загуби доходи, но подчерта, че подобен подход няма да реши натрупаните фискални проблеми.

„Ако правиш правилните неща, хората проявяват разбиране. Мога да ви върна във времената 2009–2013 г., когато имаше периоди, в които не увеличавахме дори пенсиите, само и само да можем да върнем сметката на място“, каза Горанов.

По думите му сегашната бюджетна рамка предвижда дефицит над 3% през целия управленски мандат, което според него означава, че страната няма да успее да се върне към нормална фискална политика.

Горанов беше критичен към предложението държавните служители сами да започнат да плащат осигуровките си, като едновременно с това възнагражденията им бъдат увеличени. Според него подобна мярка няма да бъде фискално неутрална.

„Нетната заплата се запазва, но когато увеличиш възнагражденията, увеличаваш и средния осигурителен доход в страната, който е база за определяне на пенсиите. Крайният ефект ще бъде фискално отрицателен, а не положителен“, добави той.

Народният представител изрази песимизъм, че България ще може скоро да има балансиран бюджет или бюджет на излишъка. Според него промяната в бюджетната философия е толкова голяма, че могат да минат десетилетия, преди държавните финанси отново да излязат на излишък.

„Само декларацията „никой нищо няма да загуби“ означава едно – ще трупаме сметка за следващите поколения. Имаме нисък дълг, но някога ще се наложи някой да плати“.

По думите му именно силната парламентарна подкрепа за правителството е трябвало да позволи по-смели решения. Вместо това кабинетът проявява прекалена предпазливост, въпреки че разполага с възможност да проведе реформи. Горанов даде за пример първите сто дни от управлението на американския президент Франклин Рузвелт, когато са били извършени непопулярни, но необходими промени след Голямата депресия.

Той отхвърли тезата, че икономическият растеж трябва да се поддържа чрез високи бюджетни разходи и дефицити, като сравни подобна политика с употребата на стероиди.

„Икономиката не може да се развива на стероиди. Ако разчиташ само на фискална експанзия, това е като бодибилдър, който разчита само на химия. И двата процеса са дългосрочно неустойчиви“, заяви Горанов.

Според него подобен модел вече е довел държави като Гърция и Италия до прекомерна задлъжнялост, което впоследствие ограничава възможностите им да провеждат икономическа политика.

Горанов коментира още, че макар настоящото управление да не носи цялата отговорност за натрупаните проблеми, не може да се представя като изцяло непричастно към тях.

„Не трябва да се прокламират като новородени. През последните 60 месеца от политическата криза само 11 могат да се пишат изцяло на сметката на ГЕРБ“.

По отношение на автоматичните механизми за увеличение на възнагражденията в публичния сектор той призна, че те са довели до изкривявания и трябва да бъдат премахнати.

Запитан дали ГЕРБ би организирала протести срещу бюджета, Горанов беше категоричен, че партията няма подобни намерения.

Относно напускането на парламента на Делян Добрев, Горанов коментира, че то не е свързано с предстоящата президентска кампания. Горанов каза, че евентуална кандидатура на Андрей Гюров не може да бъде окачествена като дясна и ГЕРБ не може да накара избирателите си да я подкрепят. | БГНЕС