Справедливостта няма нищо общо с икономиката. Пазарни цени се правят с предлагане.

Това заяви пред БГНЕС Десислав Дионисиев, изпълнителен директор на "Биопрограма", водещ производител на чай и пакетирани билки в България.

Справедливостта е философска категория - още във времето на Платон и Аристотел, която трудно може да се приложи към ценообразуването, където водещи са пазарните механизми на търсене и предлагане, категоричен е Дионисиев.

Като човек от реалния бизнес за него основният проблем в България е липсата на собствено производство. Това води до зависимост от внос и диктуване на цените отвън, което прави идеята за справедливи цени нереалистична.

„Справедливостта може да бъде вкарана в Конституцията, може да бъде вкарана в правни закони. Но в икономиката – няма да можем да я задвижим, просто защото в зависимост от дискурса една цена е справедлива за един, а друга е справедлива за друг, за трети. Няма справедливост в областта на ценообразуването. Има, разбира се, пазар, който определя дали една цена е нормална или не е нормална, или е приемлива, или не е приемлива. Ако говорим за справедливост и прилагаме справедливостта в демокрацията, ние ще видим, че също няма справедливост. Справедливо ли е, да речем 41 – 42% от хората, които са гласували за управляващите, да бъдат управляващи, да управляват 60%? Не е справедливо. Въобще ние се движим в посока на търсене на справедливост, но нейното постигане е, да речем, работа на Господ, останалото са илюзии“, коментира Дионисиев.

Той е категоричен: „Цените могат да бъдат пазарни и точка“.

По думите му, България е силно зависима от внос на храни и суровини, което води до диктуване на цените отвън. Липсата на собствено производство ограничава възможността за влияние върху цените и прави идеята за справедливи цени нереалистична. Надценките и печалбите на чуждите вериги са естествен резултат от пазарната структура.

„Свободният пазар е този показател, който дава насока за цените. Нищо друго. Но когато в България храните се внасят, когато горивата се внасят, тогава цените се диктуват отвънка. Освен това нали искаме да вдигаме стандарта“, добави той. 

България внася основни хранителни продукти като мляко и месо. Балансите на местно производство – на свинско, на телешко, отдавна не са покрити, селата са с намаляващи функции.

„Ако ние бяхме голям производител на храни, на месо, на сирене, на колбаси, на печива, на всичко каквото искаме. Тогава цените нямаше да танцуват така. Защото всеки щеше да иска да си продаде стоката – търсене-предлагане. Явно управляващите тези закони не са ги чели“, добави Дионисиев.

Освен това той определя санкциите срещу търговци и доставчици като не напълно ефективни и субективни.

Административната намеса води до изкривяване на пазара и негативни последици, добави производителят на чай.

„Да, можем да искаме, да речем в супермаркети да има 20%, 50% или 70% български стоки, но на пазара няма производители на толкова много български стоки. Това е истината. Ние произвеждаме много по-малко, отколкото потребяваме“, заяви изпълнителният директор на „Биопрограма“. | БГНЕС