Вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев определи проекта за бюджет за 2026 г. като „бюджет на реалността“, който според него е резултат от натрупани решения и разходи от предходни управления. По думите му очакванията на хората за по-различен бюджет са разбираеми, но настоящата рамка е ограничена от финансовото състояние, в което държавата се намира.

„Хората очакваха и все още очакват съвсем друго – нормалността в държавните финанси. Но нека да си дадем сметка, че днес сме 27 юни. Вече половин година е изтекла. Този бюджет не започва от 27 юни или от 1 юли. Той е започнал да се изпълнява още от 1 януари 2026 година“, каза Донев в ефира на БНТ.

Той посочи, че още преди настоящото управление да поеме властта, са били натрупани допълнителни разходи чрез удължителния закон за бюджета и решения на предходни кабинети. Според него тези решения трябва да бъдат включени в сметката за 2026 г. и ограничават възможностите за по-мащабни политики.

„Правителството на Росен Желязков вдигна разходите, правителството на Гюров – с още 460 милиона евро. Това също се трупа в сметката на бюджет 2026. Всички тези разходи от удължителния закон и приетото от предходните правителства трябва да бъдат пренесени в настоящия бюджет“, добави той.

Финансовият министър заяви, че политиките, които настоящото управление възнамерява да реализира, ще бъдат видими в бюджета за 2027 г., докато сегашният проект има за задача да покаже реалното финансово състояние на държавата.

„Това действително не е бюджетът, който хората очакват. Това, което ние като политики ще заложим, ще видят в бюджет 2027. Това е бюджетът на реалността – с цифрите такива, каквито са“, каза вицепремиерът, като постави въпроса за причините, довели до високия дефицит. Според него отговорността трябва да бъде търсена в решенията, взети през последните години.

„Защо дефицитът след мерките, които са заложени в бюджета, е 5,7% от брутния вътрешен продукт? Защо не е 3% или под 3%? Или защо нямаме балансиран бюджет? Това са все въпроси, които трябва да бъдат зададени“, каза Донев.

Той подчерта, че целта на кабинета е да създаде предвидима среда за гражданите и бизнеса, без резки ограничения, които могат да повлияят негативно върху икономическата активност. Сред основните предстоящи реформи Донев посочи административната реформа, която трябва да бъде извършена след подробен функционален анализ на държавната администрация.

По думите му чрез дигитализация и оптимизация трябва да бъде намалена административната тежест както за гражданите, така и за бизнеса.

Донев коментира и промените в осигурителния модел, включително увеличението на максималния осигурителен доход и въвеждането на плащане на осигурителни вноски от държавните служители.

„Максималният осигурителен доход е едно закръгляне на 2300 евро. Срещу това хората ще получат по-високи обезщетения - за безработица, болест, майчинство и трудови злополуки. Пенсиите също ще са в по-висок размер“, каза вицепремиерът. Той обясни, че държавните служители няма да загубят нетния си доход, тъй като промяната ще бъде съпроводена с увеличение на възнагражденията, което да компенсира личните осигурителни вноски.

Донев определи мярката като справедлива и заяви, че тя цели да възстанови равнопоставеността между различните групи работещи. Министърът коментира и ограниченията върху заплатите в държавните предприятия. Според него има случаи, в които възнагражденията на ръководители са несъразмерни спрямо резултатите и качеството на предоставяните услуги.

„Всички публични предприятия, в които държавата има 50% и над 50% участие, ще бъдат ограничени с таван на заплатите“, заяви вицепремиерът.

Той даде пример с ВиК дружествата и други държавни структури, където според него не е нормално да има високи възнаграждения при наличие на сериозни проблеми. Донев коментира и грешките в бюджетните таблици, като заяви, че част от обсъжданите разминавания са били технически и вече са отстранени.

По отношение на автоматичните механизми за увеличение на възнагражденията финансовият министър заяви, че именно такива подходи могат да създадат дисбаланси и трябва да бъдат преосмислени. Той обърна внимание и на приходите от хазартния сектор, като посочи, че държавата ще предприеме по-строги мерки срещу нелегалните оператори.

„Първото нещо, което ще направим, е всички нелегални сайтове, които предлагат хазартни игри, да бъдат закривани. Ще има облагане на комисионните при афилиейт операторите и механизъм за облагане на печалбите в хазарта“, заяви министърът.

Донев защити и увеличението на винетните такси, като заяви, че целта е пътното финансиране да бъде по-устойчиво и системите да могат да се самоиздържат.

„Миналата година заради целта България да влезе в еврозоната винетната такса беше намалена. Сега е нормално тези размери да бъдат върнати обратно“. | БГНЕС