Активирането на реверсивен поток от България в посока Гърция в точката на междусистемна свързаност Комотини (IP ICGB-DESFA) понастоящем не е технически осъществимо поради липсата на съответен входящ капацитет. Веднага щом такъв е наличен, ICGB има готовност да предложи търговски продукти за реверсивен поток в тази точка на междусистемна свързаност.

Това съобщиха за БГНЕС от ICGB, оператор на газовата междусистемна връзка Гърция- България, във връзка с коментари и твърдения, отправени по време на обществена дискусия, организирана от гръцкия енергиен регулатор RAAEY относно търговете за капацитет за газовата година 2025/2026

Междувременно, ICGB продължава да предлага търговски обратен капацитет в точката на свързване Комотини (IP ICGB-TAP), което позволява поток на газ от България към Гърция и Италия при конкурентни тарифи и подкрепя гъвкавост на енергийните потоци в региона.

„Достъпът до газопровода IGB е напълно недискриминационен, с еднакви тарифни условия независимо от точката на вход. Твърденията за ограничен достъп или преференциално третиране са изцяло неоснователни“, подчертаха от ICGB.

От въвеждането си в експлоатация IGB има ключова роля за регионалната енергийна сигурност, като позволява непрекъснато, надеждно снабдяване с природен газ и интеграция в европейските газови пазари. ICGB управлява две основни газомерни станции – двойна в Комотини и една в Стара Загора – и действа като доверен партньор, отговорен за измерването на газовите потоци и за съседните оператори на преносни системи. 

„Компанията остава ангажирана с осигуряване на прозрачен и отворен достъп и ще продължи да информира заинтересованите страни за развитието на възможностите за реверсивен поток в посока Гърция. Въпроси, които са извън оперативния обхват на ICGB, включително решения за разпределение на капацитет в националните мрежи или стратегии за източника на внос, не могат да бъдат коментирани от дружеството“, заявяват още от компанията.

БГНЕС припомня, че гръцкият корабен и петролен магнат Янис Вардиноянис, собственик на компанията Motor Oil, заяви, че  газовият интерконектор с България се управлява в ущърб на Атина. 

Причината – той може да снабдява само България с газ, но не и Гърция. Напротив, в случай че гръцките потребители искат да внасят газ от България, те трябва да направят това чрез газопровода TAP, което изисквало да плащат допълнителни такси.

Позицията на Вардиноянис бе подкрепена и от Gastrade на Копелузос, която също подчерта необходимостта от активиране на обратния поток.

Газопроводът IGB (Междусистемна газова връзка Гърция-България) се реализира от смесеното инвестиционно дружество „АЙ СИ ДЖИ БИ” АД, регистрирано в България през 2011 г. с акционери БЕХ ЕАД (50%) и IGI Poseidon (50%). Съакционерът IGI Poseidon e дружество, регистрирано в Гърция, с акционери гръцката компания DEPA International Projects S.A. (50%) и италианската енергийна група Edison S.p.A (50%). 

В съответствие с устава си, „АЙ СИ ДЖИ БИ” АД е собственик на газопровода IGB, като извършва финансиране на реализацията му, разпределяне на преносния му капацитет и получаване приходите от преноса на природен газ.

Газопроводът IGB е свързван с гръцката национална газопреносна система (DESFA S.A.) и с Трансадриатическия газопровод (TAP AG) в района на гр. Комотини (Гърция), и с българската газопреносна система (Булгартрансгаз ЕАД) в района на гр. Стара Загора. Общата дължина на газопровода е 182 км, диаметърът на тръбата - 32’’ - и проектен капацитет до 3 млрд.м3/год. в посока Гърция-България. В зависимост от пазарния интерес към използване на по-голям капацитет и възможностите на съседните газопреносни системи, капацитетът е проектиран да се увеличи до 5 млрд.м3/год. 

От началото на търговската експлоатация през IGB са пренесени над 34,5 милиона MWh. Стратегическата роля на газопровода за енергийната сигурност на Европа остава ключова. І БГНЕС