Храмът „Свето Възнесение Господне“ е изпълнен днес с посетители, които са дошли, за да запалят свещ за здраве в празничния за Ботевград ден, предаде репортер на БГНЕС. 
На днешната дата преди 148 години градът е освободен по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.).
Красивата църква се намира в центъра на Ботевград. Нейният строеж продължава четири години от 1860 до 1864 г. Както на много места по българските земи под османска власт новите храмове са били издигани на мястото на стари църкви.
Историците предполагат, че на мястото на „Свето Възнесение Господне“ е действала църквата „Свети Георги“. Там е било разположено и килийното училище.
След построяването на новия храм необходими са били и още две години, за да бъде изографисан. Макар иконите да не са подписани, за техен автор се сочи дебърският зограф Блаже Дамянов.
На една от стените на „Свето Възнесение Господне“ има и плоча в памет на поп Кръстьо. На нея миряните могат да прочетат следния текст: „В памет на Поп Кръстьо Тотев Никифоров (1838-1881 г.). Борец за църковни, национални и социални свободи. Архиерейски наместник на Ловчанския митрополит Йосиф в Орханийска (Ботевградска) духовна околия 1876-1878 г. Светлата му памет бе помрачавана 120 години“. 
Поп Кръстьо в продължение на много години е сочен за предателя, който е помогнал за залавянето на Апостола на свободата Васил Левски през 1872 г. в Къкринското ханче.
Тезата за това предателство датира още от времето на възрожденския печат. Първи споменава за това още Любен Каравелов, който с голямо закъснение реагира в своя вестник, но неговите обвинения не са насочени към поп Кръстьо. Последният е бил много близък с Левски дълго време, но в един момент позициите им се разминават. Поп Кръстьо е против революционния терор.
Големият наш историк проф. Пламен Павлов, автор на книгата „Левски: другото име на свободата“, посочва, че няма нито едно доказателство, че поп Кръстьо е предал Левски.
Според него най-вероятно Апостолът е заловен в резултат на повсеместните шпионски проследявания, които са извършват в Османската империя, има и елемент на случайност.
Проф. Павлов е категоричен, че въпросът за предателството ще остане отворен, защото няма твърди доказателства нито в едната, нито в другата посока. „Проклятието върху поп Кръстьо в крайна сметка трябва да падне, тъй като е несправедливо към един достоен български свещеник, какъвто той е без съмнение“, коментира историкът. І БГНЕС