Народните представители – и тези в София, и тези в Брюксел, трябва да знаят, че гласът, който сме им дали не е окончателен.

Вярвам, че България принадлежи към Европа – към свободното пътуване, търговия, към големите обмени на икономически потенциал и знания. Затова се надявам, че България ще продължи в тази посока.

Това заяви пред БГНЕС Георги Ненов – създател на съдържание и вдъхновение чрез подкаста си „Свръхчовекът“, доказал през годините, че добрият пример е сигурен начин за успех.

Настъпва време на равносметка до следващите избори. Битката е за надеждата срещу цинизма, смята Ненов.

На въпроса разбра ли европолитиките, които ще следват българските депутати в ЕП и какво ще гонят 240-те в НС, Ненов отговори: „На мен ми стана ясно, че врагът на моя враг е мой приятел. Виждаме разединение в хората, които трябва да работят за едно проевропейско бъдеще на България и от другата страна много популизъм, който и в контекста на Европа работи прекрасно“.

Според него най-важното от вота за Брюксел досега е, че в ЕП няма да отидат хора като предишните.

"До тези избори не се смятах за добре представен там, защото смятам себе си за човек, който е фокусиран върху това да се развива и да създава, който иска да се учи през целия живот и да не разделя хората", посочи той.

В последните години, според Георги Ненов, политиците използват всевъзможни инструменти да нападат страховете и емоциите на собствениците си избиратели.

"Разделението на обществото е все още страхотен инструмент за влияние. С таласъми под леглото и в гардероба се опитват да използват политическите дивиденти, идващи от провокирания страх", добави той, правейки аналогия с годините от COVID насам и продължи: "Ние се борим за това - нещо може ли да се промени, срещу - ще седим и ще гледаме какво се случва.

Визирайки протестите ДАНСwithme от преди 11 години и събитията, случили се с вдигнатия президентски юмрук в неотдавнашно минало, Ненов е наивен оптимист:

„Искам да видя хората, които избрахме – гласувайки или не гласувайки, ще могат ли да провокират или да обединят обществото поне около идеята „това така не може да продължава. Тоест, излизаме, казваме не сме съгласни с това и докато то не се промени, ние ще бъдем тук“.

Цитирайки мисъл на астрофизика Стивън Хокинг – „проблемът не е в незнанието, а в илюзията за знание“, водещият на подкаст препраща към силата на социалните мрежи и ролята им в съвременната политика.

„Изведнъж всеки човек се превърна в медия, благодарение на факта, че има телефон в джоба си. Има и десетки хиляди хора, представяйки себе си за поне няколко човека – това са огромни обеми от информация. Явно е, че образованието ни не ни е научило да мислим критично и да изследваме откъде идва информацията и сега ще си носим последствията но това значи да загубим повече време. Ето сега „Величие“ влизат в парламента и ще видим действието, защото много хора са влизали в парламента неочаквано или по-бързо, или без да имат някаква сериозна политическа рамка, която да следват. И сега просто можем да гледаме и да мислим – но не само по избраните моменти, които телевизията или радиото предлагат“, предупреди Ненов.

И посъветва:

„Гласът, който сме дали, той не е окончателен и можем да си го оттеглим, когато дойде време за следващите избори или следващите предсрочни избори“.

Като „малко на война“ определя Ненов българската политика в контекста на отговорността, която политическите лидери у нас поемат след избори.

„Тук няма правила“, каза той и добави: „За мен е нормално човек, който иска да поема отговорност за действията си, да си подаде оставката, без значение дали е лидер на партия или е в някаква друга сериозна институция, ангажираща общественото мнение. Докато има хора, които се опитват, има смисъл. Докато има хора, които казват не съм доволен от себе си, от резултатите и не съм завел организацията там, където аз искам, е тяхно право да кажат, че се оттеглят и дават път на други хора“.

Има ли някой от 240-те депутати, който може да отговори на определението „Свърхчовек“?

„Не“, е краткият и категоричен отговор на създателя на един от най-успешните подкасти в България.

„Моите слушатели са моите избиратели, ако ги няма положителните истории, които им разказвам всеки вторник, те не се връщат, а аз започвам да ставам търговец на влияние. Тогава те ще кажат „ми той Георги не мисли за нашото най-доброто, за нас“. Искам ми се да вярвам, че в парламента се случва същото. Но не се за жалост. Поне не от всички и много малко прозрачност идва от там“, коментира още той.

Георги сравнява българският депутат с благотворителността в България:

„Има малка прозрачност, съответно не даваме пари и не подкрепяме каузите, които имат нужда от нашата помощ, просто защото не знаем дали парите, които сме предназначили за нещо, ще отида там, където трябва. Същото е с доверието с политиците“.

В заключение Георги иска да вярва, че след 9 юни България е по-скоро пред катарзис, отколкото пред следващото дъно.

„Ако мога през тези 4 години да помагам на хората да поемат лична отговорност, не само за да гласуват, а и да не си хвърлят фасовете по улиците от колите, да пускат пешеходци на пешеходните пътеки, да не цапат, да уважават чуждата собственост, ние със сигурност ще се движим в положителна посока. Ако обаче продължаваме да следваме хората, които натискат бутоните на страха, на омразата, които се бият в гърдите, защото ние като българи сме повече от която и да е друга нация на света - визирам крайнодесните формации, то ние всъщност няма да се движим в положителна посока и ми се ще да вярвам, че имаме малко повече стратегическа мисъл от това да повтаряме едни грешки или да следваме пътя на държави, които са превърнали обществата си в авторитарни и тоталитарни режими на контрол.

Не може от днес за утре да се превърнем в различна, чиста политически и обществена държава. Процесът ще отнеме много време и изисква общности – микрообщности и хора, които от малкото създават голямо“, убеден е Георги Ненов. | БГНЕС