Подготвяният План за правата на общностите в Северна Македония не защитава правата на македонските българи. Това е алиби на Скопие пред европейски институции. Целта му е за пореден път да замаже положението с правата на българската общност и да замете проблемите под килима.

Това заяви в интервю за БГНЕС Георги Църномаров от сдружението „Балкански мост“.

С него говорим за проекта на т.нар. „План за действие за защитата на правата на общностите“, на чието представяне е присъствал.

Договореният през 2022 г. Европейски компромис представлява план от ясно разписани и последователни стъпки. Този план гарантира европейското членство на Северна Македония, ако Скопие изпълни добросъвестно всичките си ангажименти и по този начин се реформира. Включването на българите в конституцията е само първата от тези стъпки. Сама по себе си, без последващите стъпки, тя не е достатъчна да гарантира правата на българите в съседната държава.

Втората важна стъпка на Скопие ще бъде приемането на План за действие, посветен на защитата на правата на общностите, включително на българската. Очакването към Скопие е да идентифицира къде са проблемите с правата на нашите сънародници, да набележи мерки за тяхното разрешаване, да предвиди финансиране за прилагането на мерките, да създаде механизъм за наблюдение дали тези мерки се изпълняват и да прецизира какви ще са показателите за постигнат успех. 

Скопие планира да не изпълни именно тази втора стъпка, която след признаването на българите в Северна Македония, трябва ясно да регламентира защитата на техните права. Днес в столицата на съседната държава беше предоставен проект на Плана за правата на общностите. По информация от присъствалите представители на българските сдружения, съдържанието на този план изобщо не отговаря на техните очаквания. Нещо повече, според тях Скопие бърза да завърши този план до края на годината, за да постави Европа и България пред свършен факт.

БГНЕС: Г-н Църномаров, кога властите в Северна Македония поканиха българските организации за среща?

Църномаров: Не сме били канени на специална среща за българските организации. Поканиха ни на общо основание, заедно с много други сдружения от цялата страна, повечето от които представляват наши съграждани без проблеми в Северна Македония. Получихме е-мейл в четвъртък привечер, заедно с копие на Плана и призив да се запознаем с него, за да предложим подобрения.

БГНЕС: Имали сте само четири дни да се запознаете с текста?

Църномаров: Да, някои от нас и по-малко, все пак имаме своите професии и семейства. Получихме 37 страници сложен текст на английски език, не всички го владеем на високо ниво, още по-малко от нас имат юридическа подготовка. Колкото успяхме – подготвихме се.

БГНЕС: А защо на английски език?

Църномаров: Явно планът не е предвиден за нас, за нашата държава, а само за европейски очи и уши. Едва късно вечерта пред заседанието го получихме на официалния език в Северна Македония – някой се е сетил, че има очевиден проблем.

БГНЕС: Какви са Вашите впечатления от съдържанието?

Църномаров: Това не е план за защита на нашите права. Това е алиби на Скопие пред европейски институции. Целта му е за пореден път да замаже положението с правата на българската общност и да замете проблемите под килима, но формално да изпълни едно изискване по Преговорната рамка и страната да напредне към ЕС без реално да се реформира.

БГНЕС: Защо смятате така?

Църномаров: Планът изобщо не разглежда какви проблеми всъщност адресира. Как така пишем план, без да знаем защо го пишем? Поради това в плана няма никакви конкретни мерки за защита от репресията на институциите, от скритата дискриминация, от престъпленията от омраза. Има общи пожелания как да надградим някакви съществуващи механизми, които добре сме изпитали на гърба си как работят. Изобщо не е ясно кой ще контролира изпълнението на плана. Не се посочва и какъв бюджет ще се отдели за уж големите усилия за защита на нашите права. Явно пак пишем планове, които не възнамеряваме да изпълним.

БГНЕС: А какво предложихте, за да се подобри този план. Имахте ли изобщо възможност да давате предложения?

Църномаров: От 2022 г. очакваме, че ще бъдем консултирани през цялото време на изготвяне на този план. Това е европейското изискване – да се разработи инклузивно, което обаче не се случи. Вместо това ни дадоха един куп хартия днес и ни казаха: „Дайте ни утре предложения, че трябва да привършваме.“ Целият подход не е сериозен.

Днес поне имахме възможност да заявим мнението си и най-общо описахме нашите възражения. Настояхме за още време. Искаме писмено да посочим какво трябва да има плана. Искаме той ясно да определя срещу какво ще се бори. Искаме да участваме в наблюдението на неговото прилагане. Направи ми впечатление, че част от останалите общности споделиха сходни опасения – няма да споменавам кои, за да не им направя проблеми в Северна Македония.

В отговор ни дадоха срок – да внесем съображенията си до 9-ти декември. Ама как така? Това са реално само три работни дни в Северна Македония. Те готвят нещо почти три години, а от нас искат реакция в три работни дни! Това е пореден опит за измама.

БГНЕС: А каква е реакцията на българските институции? Какво според Вас трябва да направи България?

Църномаров: Доколкото разбрах, Северна Македония смята тази работа за свой вътрешен въпрос и не иска да се консултира с България. Но София трябва ясно да заяви, че измамата няма място в Европейския съюз! Ние също можем да защитаваме правата си, но се надяваме да ни се помогне с експертиза, каквато българските институции имат. На тях имаме повече доверие, отколкото на своите тук, и за това искаме те да ни представляват или поне да ни помогнат сами да се представляваме. | БГНЕС