Страните от еврозоната не трябва да разхлабват допълнително фискалните мерки за справяне с настоящия енергиен шок, а по-скоро да подобрят бюджетните си салда, като от страните с висока задлъжнялост се изискват допълнителни усилия, предупреди Международният валутен фонд (МВФ).

„По-нататъшното облекчаване на фискалните правила рискува да подкопае доверието в рамката и да доведе до още по-високо равнище на задлъжнялостта“, написа МВФ в годишната си оценка на икономиката на еврозоната.

В целия блок вече е в сила процедура за прекомерен дефицит от 1,5%, която допуска разходи за отбрана, но страните от ЕС, най-силно засегнати от енергийната криза, искат по-нататъшно облекчаване на фискалните правила. Докато войната в Близкия изток продължава, европейските вносители, силно зависими от петрол и газ, са особено засегнати, съобщи „Евронюз“.

Последните икономически прогнози показват, че кризата започва да се усеща. Инфлацията нараства, а растежът се забавя, докато Европейската централна банка обяви повишение на лихвените проценти с 0,25% – вероятно не за последен път тази година.

„Поредица от шокове доведе до фискални мерки за защита на потребителите и бизнеса, а това, за съжаление, създаде очакване, че при всеки шок ще бъде предоставена подкрепа“, заяви изпълнителният директор на МВФ Кристалина Георгиева.

 „Предупреждаваме, че живеем в по-нестабилен свят. Трябва да очакваме още шокове и да бъдем много внимателни как използваме ограничените публични ресурси, като осъзнаваме, че това няма да е последният път, когато ще се наложи подобна реакция“, каза още тя.

Държавите с висок дълг искат повече гъвкавост

Италианският министър-председател Джорджа Мелони е сред водещите фигури, които настояват за облекчаване на правилата. В писмо до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в края на май тя поиска по-голяма гъвкавост за справяне с енергийната криза.

В отговор Европейската комисия обяви миналата седмица, че гъвкавост може да бъде предоставена само в рамките на настоящата рамка, като се позволява 0,3% от вече предвидените 1,5% за отбрана да бъдат пренасочени към енергийни мерки.

Георгиева обясни, че МВФ „би искал държавите да бъдат дисциплинирани при използването на тази гъвкавост, особено страните с висок дефицит“.

МВФ приветства последните стъпки на Комисията и изложи какво трябва да направят страните висок дълг, като Италия.

„Структурната фискална консолидация в средносрочен план остава наложителна“, се казва в изявлението, като се призовават правителствата в еврозоната да намалят дефицитите си и да увеличат излишъците, където това е възможно.

Без да се включва Германия, МВФ препоръчва „подобряване на структурния първичен баланс с около 3 процентни пункта от БВП между 2025 и 2031 г. – допълнителни 1,3 процентни пункта над базовия сценарий, основно за държавите с висок дълг“.

С други думи, МВФ призовава за структурна фискална консолидация в еврозоната, като се изискват допълнителни усилия от силно задлъжнелите държави, които трябва да направят повече от вече предвиденото.

„Фискалната консолидация ще изисква цялостна и надеждна стратегия, която комбинира пренасочване на разходите, подобряване на ефективността на разходите и структурни мерки като реформа на социалните системи, заедно с реформи за стимулиране на растежа и увеличаване на приходите“, се посочва в изявлението. | БГНЕС