Рязкото свиване на китайския внос на суров петрол по време на войната с Иран се оказа ключов фактор за задържането на цените на петрола и за запазването на стабилността на световната икономика, се казва в анализ на „Уолстрийт джърнъл“.

Постепенно се появяват обяснения за загадката с липсващите три милиона барела дневно, които Китай обичайно би внасял, но в момента не купува. Все повече китайци използват електромобили или предпочитат влаковете пред самолетите. Страната също така ограничава работата на заводите, които преработват суров петрол в суровини за производството на пластмаси и други материали. Освен това Пекин започва да използва част от натрупаните си запаси.

Основният въпрос е колко дълго могат да продължат тези ограничения на вноса и какво би се случило, ако Китай отново се наложи да увеличи покупките си.

Когато САЩ и Израел нанесоха удари по Иран, а Ормузкият проток беше практически блокиран, мнозина анализатори прогнозираха, че продължително затваряне може да изстреля цената на петрола до между 150 и 200 долара за барел. Това от своя страна се разглеждаше като вероятен катализатор за глобална рецесия. Вместо това, въпреки че ограниченията в протока продължават вече четвърти месец, а военните действия не стихват, сортът Брент остава под 100 долара за барел.

Тази неочаквана устойчивост се обяснява отчасти с действията на най-големия производител на петрол в света, САЩ, и на най-големия му вносител, Китай. През април и май американският износ на суров петрол надхвърли пет милиона барела дневно спрямо средно около четири милиона през последните години. В същото време Китай значително намали вноса си.

Официалните данни на китайските митници показват, че през май страната е внасяла по 7,8 милиона барела суров петрол дневно, включително доставките по тръбопроводи от Русия. Това е сериозен спад спрямо приблизително 11 милиона барела дневно през последните години. Липсващите три милиона барела се равняват приблизително на общото дневно потребление на петрол на Италия и Франция взети заедно.

Не по-малко впечатляващо от внезапния спад на вноса е отсъствието на видими сътресения в ежедневието на китайците. Туристите продължават да пътуват, фабриките работят, а магазините са добре заредени.

„Това е донякъде загадка. Имам усещането, че не знаем цялата история“, казва Ерика Даунс, изследовател от Колумбийския университет, която изучава китайската петролна индустрия.

Загадката не може да бъде обяснена единствено с използването на натрупаните петролни резерви.

Едва през май китайските потребители започват осезаемо да черпят от запасите на страната, като използват около 500 000 барела дневно, сочат данни на компанията за морски анализи и управление на риска „Вортекса“. За сравнение, през миналата седмица САЩ са освободили малко над един милион барела дневно от търговските си запаси.

Още преди войната с Иран Китай в продължение на месеци трупаше евтин руски и ирански петрол. Анализаторите оценяват общите резерви на страната между 1 и 1,4 милиарда барела, което е достатъчно за покриване на вноса за поне няколко месеца. Пекин не публикува официални данни.

„Те вече купуваха значително повече, отколкото им беше необходимо, за да запълват складовете си. Затова сега могат да регулират търсенето си“, заяви главният изпълнителен директор на „Шел“ Ваел Саван по време на срещата на главни изпълнителни директори, организирана от „Уолстрийт джърнъл“ в Лондон.

Търсене на алтернативи

Китай намира начини да използва по-малко петрол.

Електрифицираната високоскоростна железопътна мрежа и електромобилите все по-често заменят кратките самолетни полети и автомобилите с бензинови двигатели. Електроенергията в страната се произвежда основно от въглища и възобновяеми източници.

По време на празниците около Деня на труда въздушният пътнически трафик е намалял с около 5,7% спрямо същия период на миналата година, докато железопътните превози са нараснали с 4,6%, сочат данни на китайското Министерство на транспорта.

Обемът на зареждане на електромобили по магистралите е скочил с 53% по време на празничния период, показват данни на Националната енергийна администрация на Китай. Министерството на транспорта изчислява, че средно по 15,4 милиона електромобила дневно са били на пътя през майските празници. Това представлява около една четвърт от всички превозни средства и е с 33% повече спрямо година по-рано.

„Транспортният сектор на Китай вече е много по-диверсифициран в сравнение с предишни петролни шокове“, отбелязва Ема Ли, анализатор за Китай във „Вортекса“. По думите ѝ страната е наложила и ограничения върху износа на транспортни горива в началото на конфликта с Иран, което е намалило износа с около 500 000 барела дневно.

Рафинериите намаляват производството

Една от следите към загадката с липсващите три милиона барела води към китайската нефтохимическа индустрия. Значителна част от внасяния петрол не се използва за производство на бензин, а за суровини като етилен, които са необходими за пластмаси, опаковки и различни промишлени изделия.

„Революцията на електромобилите доведе до спад в търсенето на бензин и дизел през последните няколко години в Китай, но въпреки това търсенето на суров петрол продължи да расте“, посочва Том Рийд, вицепрезидент за китайския петролен пазар в „Аргус Медия“. Причината е, че страната значително е разширила капацитета си за нефтохимическо производство.

Анализаторите отбелязват, че както държавните, така и частните рафинерии съществено са намалили производството. До май натоварването на рафинериите е спаднало с 10 процентни пункта, а при паровите крекинг инсталации, които разграждат тежки въглеводородни суровини като нафтата до по-леки химически продукти, понижението е 7 процентни пункта.

Според Рийд проблемът е, че Китай започва да изпитва недостиг на етилен и други суровини. Това подсказва, че продължителният спад на петролния внос в крайна сметка може да повиши производствените разходи и да се отрази негативно на икономиката. Производствените цени, които намаляваха години наред, са се повишили с 3,9% през май. Ако инфлационният натиск се засили, това ще навреди на конкурентоспособността на китайските износители.

Какво следва

Някои анализатори смятат, че през лятото Китай ще бъде принуден да увеличи покупките на петрол, за да поддържа икономическата активност.

„Данните показват, че търсенето на бензин в Китай е спаднало значително“, казва Саад Рахим, главен икономист на „Трафигура“, една от най-големите компании за търговия със суровини в света. По думите му е трудно да се определи каква част от този спад е структурна и каква е временна. „Освен това Китай все по-често използва въглища за производството на нефтохимически суровини“, допълва той.

Търговците ще следят внимателно дали през следващите седмица-две Китай ще се върне на спот пазара за покупки на суров петрол.

„Това е въпрос на цикъл на покупки. Ако искате доставки през лятото, трябва да започнете да купувате още сега“, обяснява Рахим.

Ема Ли от „Вортекса“ прогнозира, че китайските потребители ще продължат да използват резервите си и че изненадващата устойчивост може да се запази още дълго време. По думите ѝ за рафинериите е по-изгодно да разчитат на запасите, отколкото да купуват скъп петрол на спот пазара, където цените често надхвърлят приходите от продажбата на рафинирани продукти.

„Според нашите изчисления, дори ако темпът на изчерпване на запасите надхвърли един милион барела дневно, само търговските резерви на Китай са достатъчни, за да поддържат сегашното положение още шест месеца“, казва тя. | БГНЕС