На 150 милиона години варовикът Солнхофен в Южна Германия съдържа отлагания от праисторически лагуни, известни с изключително добре запазени вкаменелости, включително на птерозаври – летящи влечуги, живели през мезозоя (преди 252 до 66 милиона години).

Стотици вкаменелости на птерозаври са открити в Солнхофен. Любопитно е, че почти всички са на млади индивиди, докато възрастните птерозаври са редки и фрагментарни. Това представлява палеонтологическа загадка, тъй като по-големите и по-здрави животни обикновено се фосилизират по-лесно от по-малките и деликатни.

Изследване, публикувано този месец в списание Current Biology, може да е разкрило тайната чрез анализа на смъртта на две бебета птерозавъра. Изследователите предполагат, че малките са загинали, когато мощна буря ги повалила от небето и ги хвърлила в лагуната – съдба, която е пощадила възрастните, по-добри летци, но вероятно е сполетяла множеството други млади птерозаври, запазени във фосилния запис на Солнхофен.

„Бурите са причинили удавянето на тези птерозаври, които бързо са достигнали дъното на водния басейн, където са били погребани под седиментите, генерирани от бурята, запазвайки както скелетите, така и меките тъкани“, пишат авторите на изследването.

Птерозаврите били разнообразна група летящи влечуги, съжителствали с динозаврите, но не принадлежали към тях. Размерите им варирали от колкото врабче до колкото самолет.

Добре запазените и цели фосили на двете бебета птерозавъра от рода Pterodactylus, иронично наречени Lucky и Lucky II, предоставят важна подсказка за разбиране на феномена. Индивидите, всеки с размах на крилата под осем инча, са едни от най-малките известни птерозаври и имат една и съща травма. Лявото крило на Lucky и дясното на Lucky II имат фрактури на хумеруса – счупване, което показва мощна усукваща сила, вероятно причинена от силни пориви на вятъра, а не от удар в твърда повърхност.

„Най-доброто обяснение за тези два нещастни птерозавра със счупени криле е, че са били във въздуха, когато се случила катастрофата им“, казва Дейвид Унуин, старши автор на изследването и палеобиолог от Университета на Лестър, пред New Scientist.

Откриването на двата млади птерозавъра с „пряко доказателство за травма и такава степен на запазеност подчертава уникалността на фосилите от Солнхофен“, казва Виктор Бекари, изследовател в Баварската държавна колекция по палеонтология и геология, който не участва в изследването, пред Scientific American.

На възраст само няколко дни или седмици, всяко от влечугите паднало в лагуната, вероятно е погълнато от вълните. На дъното, калта, разклатена от същите бури, бързо ги покрила, запечатвайки ги за десетки милиони години.

Варовикът Солнхофен е запазил и други малки и млади птерозаври по подобен начин, макар без видимите скелетни травми на тези два фосила. Това предполага, че бебетата са по-чести жертви на бурите над лагуната, докато по-големите и по-силни птерозаври вероятно са били по-добре подготвени да оцеляват. Възрастните, които са загинали и са паднали в лагуната, вероятно са плавали по повърхността ѝ дълго време, бавно разлагащи се и губещи части от телата си.

„Векове наред учените вярваха, че екосистемите на лагуната Солнхофен са доминирани от малки птерозаври“, заяви Раб Смит, водещ автор на изследването и изследовател в Центъра по палеобиология и еволюция на биосферата при Университета на Лестър.

„Но сега знаем, че това възприятие е силно изкривено. Много от тези птерозаври всъщност не са били местни обитатели на лагуната. Повечето са неопитни млади индивиди, живеещи на близки острови, които за съжаление са попаднали в мощни бури“, каза Смит.

Освен това фактът, че травмите на младите вероятно са се случили по време на полет, подкрепя идеята, че птерозаврите могат да летят скоро след излюпването, допълва Унуин.

Изследването се присъединява към редица други проучвания, проучващи преждевременната смърт на древни същества, като хвърля светлина върху праисторическите светове. | БГНЕС