Президентът Доналд Тръмп има нова политика за Украйна. Тя е същата като старата му политика – да принуди Киев да направи повече отстъпки и да се надява, че руският президент Владимир Путин ще е доволен, ще приеме сделката и така Тръмп ще си осигури Нобелова награда. Това не е сработвало преди и няма да сработи сега. Още по-лошо, предложението идва в момент на критична уязвимост за Украйна. Съобщения от фронта показват, че боевете се засилват, показателите се влошават и без намеса Украйна скоро може да понесе военен разгром, който ще даде на Русия символична и стратегическа победа.

Покровск, индустриален и железопътен център в Източна Украйна, е в критично положение. Месеци наред украинските сили удържаха на непрекъснатия натиск на Русия, но сега руските войски са близо до обкръжаването на града, като остава само 10-километров коридор за снабдяване на отбраната. Президентът Володимир Зеленски заяви, че руските сили в сектора превъзхождат украинските с 8 към 1. Министерството на отбраната на Украйна уточнява, че над 300 руски войници вече са проникнали в града, а Москва се опитва да внедри саботажни групи, за да създаде хаос отвътре.

Покровск би бил най-големият град, паднал за повече от две години. Градът е ключов за украинската логистика и връзката между укрепените градски центрове. Въпреки, че Украйна е пренасочила някои доставки, падането на Покровск би застрашило цялата защитна линия в Донецк.

Прогресът на Москва не е резултат от тактическо майсторство, а от политическа воля и издръжливост. Бюджетни данни показват, че между януари и септември около 29 000 души са подписали военни договори на месец, докато украинските оценки сочат, че Русия губи около 35 000 войници месечно. Въпреки това, Русия успява да замени загубите си с по-високи заплати и да поддържа кампанията.

Украйна не може да повтори тази стратегия. В първите седем месеца на годината са регистрирани над 110 000 дезертьорски случая. В някои батальони командирите казват, че имат по-малко от 10 боеспособни пехотинци. Украйна мобилизира около 30 000 души на месец, но само една трета са годни за бой. Зеленски твърди, че армията има 1 милион души, но според военни анализатори това е недостатъчно за смяна на изтощените единици. Много войници са на фронта по 100–200 дни с почти никаква ротация, тъй като дроновете затрудняват придвижването и смяната на подразделения.

Причините за кризата се задълбочават от спирането на голямата военна помощ от САЩ. Някои доставки са подновени, но често чрез финансиране от Европа или други партньори, а ключови системи като ракетите с голям обсег, батареи Patriot и прецизни ракети се бавят поради проблеми с поръчки или ограничения на запасите.

Европа обеща да запълни пропуските, но не успя. Европейският съюз обеща 1 милион артилерийски снаряди през 2023 г., но срокът изтече. Украйна е лишена в критичен момент от дългобойни системи, нужни за удари дълбоко в Русия, особено срещу енергийна инфраструктура.

Международният валутен фонд предупреждава, че Украйна ще се нуждае от поне 65 млрд. долара външно финансиране до 2027 г., ако конфликтът приключи късно през 2026 г. Тази година разходите за войната възлизат на около 100 млрд. долара, или половината от БВП на страната. Европейският съюз е разделен относно финансирането, а някои държави блокират използването на замразени руски активи поради страх от правни рискове и ответни действия.

Съобщава се, че екипът на Тръмп обмисля да поиска от Украйна нови териториални отстъпки, които Путин изисква. Мнозинството украинци отказват, а конституцията забранява промяна на територията без референдум. Ако Русия получи тези отстъпки, тя може да поиска още и да превърне Украйна в държава-сателит като Беларус.

Русия винаги е разчитала на издръжливост, вярвайки, че Западът ще се умори. Тази вяра се засилва не от руските победи, а от разделенията и вътрешните проблеми на Запада. Без промяна в курса САЩ рискуват да станат свидетели на първото договорено поражение на съвременна демокрация от агресивна автокрация в сърцето на Европа – регион, който американските президенти считат за жизненоважен за националния интерес от 80 години насам. | БГНЕС

-----------

Анализ на Фарийд Закария, „Форин Полиси“