Доналд Тръмп заяви, че иска да защити американското население от „непосредствени заплахи“, които според него представлява Иран - включително ядрена програма, която той вече беше обявил за „напълно унищожена“, както и ракети, които в бъдеще биха могли да достигнат американската територия.

„Ще унищожим техните ракети и ще сринем ракетната им индустрия до основи“, заяви той, с което обяви началото на войната срещу Иран. Оттогава Съединените щати и Израел твърдят, че са атакували стотици обекти. Въпреки това дори американското разузнаване поставя под съмнение дали Иран действително е бил на прага на разработване на междуконтинентална балистична ракета.

Смята се за сигурно, че преди началото на войната Иран е разполагал с широк арсенал от балистични и крилати ракети, които представляват заплаха не само за американските бази в региона, но и за Европа - няколко държави от Европейския съюз са били в обсега им. Техеран разполага с разнообразен и развит ракетен арсенал, като повечето ракети до момента са били прихващани. Наблюдатели предупреждават, че американските и израелските сили могат да останат без боеприпаси при продължителна война, докато Съединените щати заявяват, че са подготвени за по-дълга кампания. От своя страна Иран вероятно се стреми да увеличи цената на военната интервенция чрез регионални ракетни и дронови атаки, като според американски източници вече е изстрелял над 500 ракети.

Американското разузнаване посочва, че Иран е притежавал „най-големите ракетни запаси в региона“. Преди началото на войната се смята, че страната е разполагала с между 2500 и 3000 балистични ракети. След масираните атаки по време на 12-дневната война американски и израелски оценки сочат, че са останали между 1000 и 1500 ракети, като според анализи на Международния институт за стратегически изследвания, производството на нови ракети продължава и дори е по-бързо от очакваното от западните експерти.

Доклад на Конгреса на САЩ описва множество ирански ракети с обсег под 1000 км, включително моделите Shahab-1, Shahab-2 и Qiam-1, базирани на съветски технологии, както и разработените в страната ракети от серията Fateh с обсег между 300 и 500 км. По-нови варианти като Zolfaghar могат да достигат около 700 км и имат по-висока точност. Ракетите от семейството Shahab-3, включително Ghadr-1 и Emad-1, имат обсег около 2000 км. Крилатата ракета Soumar може теоретично да поразява цели на разстояние до 2000–3000 км, което би позволило удари дори срещу Германия. Въпреки това иранските оръжия засега не могат да достигнат Съединените щати.

Американското разузнаване не потвърждава твърдението за „непосредствена заплаха“ за САЩ. Според доклад на Агенцията за военно разузнаване, Иран би могъл да разработи оперативна междуконтинентална балистична ракета едва около 2035 г., ако следва тази цел.

Според данни, цитирани от "Уолстрийт джърнъл", няма доказателства, че Иран е близо до създаването на ракета, способна скоро да достигне американския континент.

Въпреки това Доналд Тръмп нареди масирани атаки срещу Иран. Според министъра на отбраната Пийт Хегсет, иранският ракетен арсенал вече е значително намален, като началникът на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дейн Кейн заяви, че скоростта на ракетните изстрелвания е намаляла с 86% от началото на войната.

Позовавайки се на сателитни снимки, "Ню Йорк Таймс" и "Би Би Си" показват удари по ракетни бази в райони около Техеран, Исфахан, Минaб, Керманшах и Табриз. Повредени са също съоръжения на базата Хорго в провинция Хормозган и комплекс край Шираз. Много ирански ракети са били разположени в подземни укрепени съоръжения. За унищожаването им американската армия е използвала стратегически бомбардировачи Northrop B‑2 Spirit, които са хвърляли около 900-килограмови експлозивни бомби BLU-109, способни да проникват близо два метра армиран бетон.

Няма единно мнение относно ситуацията. Според анализи на Института за изучаване на войната, скоростта на ракетните изстрелвания на Иран е спаднала значително.

Въпреки нанесените удари, експерти и представители на Международна агенция за атомна енергия заявяват, че няма доказателства Иран да разработва ядрено оръжие, макар че директорът на агенцията Рафаел Гроси изразява сериозна загриженост относно ядрените запаси на страната. |БГНЕС

Анализ на Грегор Гросе.