Германия ускорено увеличава инвестициите си в отбраната, включително в космическия сектор, а това превръща базираната в Бремен компания OHB в един от ключовите играчи на европейския пазар. Главният изпълнителен директор на компанията Марко Фукс коментира в интервю за „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ както амбициите на Германия, така и критиките, идващи от Франция.

В понеделник Фукс навършва 64 години, но не мисли за пенсиониране.

„Знаете ли, прекарах целия си професионален живот в космическата индустрия. А сега преживяваме най-големия бум в историята на сектора. Искам да бъда част от него“, казва той.

Вече 25 години Фукс ръководи OHB, основана от неговите родители в началото на 80-те години. От малка инженерна фирма компанията се е превърнала в публично търгувано високотехнологично предприятие и днес е сред водещите европейски производители на спътници. В Бремен са разработени както граждански сателити за навигационната система Galileo, така и военни спътници като SARah.

С годишни приходи от около 1,2 милиарда евро и близо 3800 служители OHB остава по-малка от френските гиганти Airbus и Thales Alenia Space, а американската SpaceX на Илон Мъск е в съвсем друга категория. Въпреки това германската компания разполага с пълния капацитет да проектира и произвежда космически системи, включително полезни товари, ракетни компоненти, наземна инфраструктура и свързаните с тях услуги.

Тъй като германското правителство възнамерява да инвестира 35 милиарда евро във военни космически технологии до 2030 г., Фукс очаква силен растеж.

„Изграждаме нови производствени бази. За програмите на Бундесвера ще открием още един обект. Искаме да бъдем космическата компания на Европа“, заявява той.

Германия променя баланса на силите

За да финансира разширяването си, OHB увеличава капитала си. Компанията очаква да привлече над половин милиард евро чрез емисия на нови акции. Американският инвестиционен фонд KKR, който преди две години придоби близо 29% от компанията, ще намали дела си до около 20%, а семейство Фукс ще запази контролния пакет от над 60%.

Дълги години германската космическа индустрия оставаше в сянката на Франция, която разполага с космодрума в Гвиана, водеща роля в програмата Ariane и традиционно инвестира най-много в сектора.

Според Фукс това вече се променя.

„Германия има икономическите възможности и желае да поеме отговорност. Преди разходите за военни космически програми бяха под един милиард евро годишно, а сега ще достигнат около седем милиарда. Това естествено променя баланса на силите, защото Франция харчи по-малко.“

„SATCOMBw 4 не е германски самостоятелен проект“

Фукс е наясно с опасенията във Франция, че Германия започва да действа самостоятелно в отбранителната политика. Критики има и към проекта SATCOMBw 4, който предвижда изграждането на германска военна спътникова система, въпреки че Европейският съюз вече разработва комуникационната система IRIS².

„SATCOMBw 4 и IRIS² ще бъдат съвместими. Това не е самостоятелен германски проект, а различни системи, които ще работят заедно“, подчертава той.

Фукс смята, че IRIS², организиран като проект с участието на частни оператори като Eutelsat, Hispasat и SES, не е достатъчен за военни цели.

„Не можем да изграждаме военна инфраструктура единствено с частни оператори. Хеликоптерите също са собственост на Бундесвера, никой не казва, че могат просто да бъдат наети от търговска компания.“

„Европейската космическа индустрия не би съществувала без Франция“

Фукс категорично отхвърля твърденията, че германските инвестиции подкопават европейското сътрудничество.

„Европейската космическа индустрия нямаше да съществува без Франция. Именно Франция я изгради, ръководеше и инвестираше най-много в нея. Но сега Германия инвестира повече. Това е огромна възможност. Какво неевропейско има в това? Това защитава Европа и подобрява общите ѝ способности.“

По думите му решението за ускорено превъоръжаване е продиктувано от засиленото усещане за заплаха, а не от желание Германия да измести Франция като лидер.

„Германия и Европа са под огромен натиск заради времето и трябва да разполагат с необходимите способности до 2029 г. Погледнете FCAS, погледнете IRIS². Това не са примери за бърза реализация.“

„Който плаща, той определя правилата“

Смята се, че значителна част от предвидените 35 милиарда евро за германските военни космически програми ще бъдат насочени към OHB. Компанията вече си партнира с Rheinmetall по проекта SATCOMBw 4, чиято стойност може да достигне 10 милиарда евро и който предвижда изграждането на стотици спътници в ниска околоземна орбита.

OHB участва и в разработването на германски ракети чрез дъщерната си компания Rocket Factory Augsburg.

„Преди десет години беше немислимо Германия да разработва собствени ракети чрез Isar Aerospace, RFA и HyImpulse“, казва Фукс.

Според него Германия преживява своеобразна еманципация.

„Страната не иска да прави всичко сама, но иска да участва активно във вземането на решения. Времената се промениха.“

Фукс е убеден, че и френските доставчици ще спечелят от германските инвестиции.

„Но не може Германия да плаща, а да не ръководи. Който плаща, той определя правилата. Така функционира светът.“

Против сливането на Airbus и Thales

Ръководителят на OHB е критичен към проекта Bromo, който предвижда обединяване на сателитния бизнес на Airbus и Thales Alenia Space.

„Смятам, че Bromo е проблематичен. Разбирам мотивите на компаниите, но за европейските данъкоплатци няма да е добре, ако останат само двама големи производители на космически системи.“

По думите му настоящият бум в космическата индустрия прави подобна консолидация ненавременна. Той отхвърля и аргумента, че Европа се нуждае от единен шампион, за да се конкурира със SpaceX.

„SpaceX изобщо не развива бизнес модел за продажба на спътници по света. Реално не съществува свободен глобален пазар за подобни системи.“

Фукс предупреждава, че сливането би довело до опасна концентрация на доставките.

„Като OHB се чувстваме застрашени от тази монополизация на веригата за доставки.“

Въпреки предстоящото решение на Европейската комисия по сделката, той е уверен, че OHB ще остане водещата германска компания в космическия сектор. Засега и самият той няма намерение да се оттегля.

„Комисията по пенсиите предлага възрастта да стане 68,5 години. Това е число, което и аз мога да си представя“, казва Фукс. | БГНЕС