Европейската комисия е спряла всички плащания към Сърбия по Плана за растеж заради отстъпление в съдебната реформа, съобщи еврокомисарят по разширяването Марта Кос, цитирана от "Данас".

„Засега спряхме всички плащания по Плана за растеж, тъй като страната отново бележи регрес в областта на правосъдието. Докато това не бъде коригирано, тя няма да може да получава финансова подкрепа от Европейския съюз“, каза Кос, като отправи критики към състоянието на върховенството на закона, демокрацията и опитите на сръбските власти да „седят на два стола“.

Така се потвърждават появилите се преди десет дни информации, че ЕС обмисля да замрази около 1,5 милиарда евро помощ за Сърбия заради забавяне на проевропейските реформи.

По-рано председателят на сръбския парламент Ана Бърнабич изрази съмнение, че подобна мярка ще бъде предприета.

Кос посочи, че Сърбия остава силно поляризирана страна, която е кандидат за членство в ЕС повече от десет години, но „за съжаление бележи отстъпление“.

„Наблюдаваме регрес, особено по отношение на ценностите - върховенство на закона, демокрация, свобода на словото и най-вече медийна свобода. Сърбия има бъдеще в Европейския съюз, но курсът трябва да бъде коригиран или ясно потвърден чрез действията на политиците“, подчерта тя.

Еврокомисарят отправи критика и към геополитическата ориентация на Белград.

„Имаме правило, че държава, която иска да стане член на ЕС, трябва на 100% да се съобразява с външната и отбранителната политика на Съюза. Това означава, че не може да се седи на два стола. Сърбия в един момент ще трябва да реши кое е най-важно за нейното бъдещо развитие“, заключи Кос. 

БГНЕС припомня, че Сърбия продължава да отказва да се присъедини към санкциите на Европейския съюз срещу Русия и поддържа близки политически и военни връзки с Москва, като едновременно с това задълбочава сътрудничеството си с Китай в областта на отбраната. Особено сериозни притеснения в Брюксел предизвикват т.нар. „закони на Мърдич“, които според европейски източници блокират достъпа на страната до европейско финансиране и подкопават реформите, свързани с върховенството на закона.

Вътрешнополитическата ситуация остава крайно напрегната. Страната е обхваната от масова протестна вълна, избухнала след срутването на навес на жп гарата в Нови Сад, при което загинаха 16 души. Демонстрациите, определяни като най-мащабните в съвременната история на Сърбия, са насочени срещу управлението на президента Александър Вучич и обвиненията в корупция и институционален разпад.

Политическата несигурност се задълбочава от липсата на яснота около провеждането на следващите избори. Вучич сам призна, че не може да посочи конкретен срок, като допуска различни сценарии - от избори през лятото до отлагането им за есента или края на годината, в зависимост от „държавния интерес“ и глобалната обстановка.

На този фон Белград демонстрира и нови военни способности. Сръбски изтребител МиГ-29 беше заснет, въоръжен с китайската свръхзвукова ракета „въздух–земя“ CM-400 - оръжие за удари от голяма дистанция, което досега беше известно основно от арсенала на Пакистан и няма аналог в Европа извън Русия.

Ракетата, разработена от китайската корпорация CASIC, достига скорости до 4,5 пъти тази на звука и има обсег от няколкостотин километра. Интеграцията ѝ в модернизирани съветски МиГ-29 подчертава нарастващата зависимост на Сърбия от китайски военни технологии и разширяването на стратегическото ѝ партньорство с Пекин.

Сърбия разполага с право на финансиране в размер на 1,588 милиарда евро по европейския План за растеж за периода 2024–2027 г., но изплащането на средствата е пряко обвързано с напредъка в реформите. До момента страната е получила значително по-малко от предвиденото заради непълно изпълнение на ангажиментите.

Липсата на реален напредък се отразява и върху процеса на европейска интеграция - в последните години Белград не е отворил нито една нова глава в преговорите за членство, което засилва съмненията относно реалната му ангажираност към ЕС. | БГНЕС