Европейският съюз предложи днес преразглеждане на фискалните си правила - дългоочаквана реформа, която раздели държавите-членки по въпроса как да се насърчат инвестициите, като същевременно се засили контролът върху държавните разходи.

Европейската комисия представи предложението за опростяване на сложните правила, известни като Пакт за стабилност и растеж, ограничаващи размера на заемите, които 27-те държави-членки на блока могат да вземат, съобщи АФП.

Критиците твърдят, че правилата не са успели да предотвратят нарастването на дълговете на 27-те държави членки и трябва да бъдат реформирани, за да отговарят на реалността на разнообразните икономики на блока.

Комисията посочи също така, че разходите за отбрана ще бъдат увеличени, докато Брюксел се примирява с това какво означава за страните от ЕС реалността на войната в Украйна, която бушува на прага на блока.

В момента пактът е временно преустановен след пандемията Covid и конфликта в Украйна.

Реформата обаче раздели блока на по-пестеливите северни страни, включително Германия, и южните държави като Италия.

Сега предстоят месеци на разгорещени преговори между държавите-членки и Европейския парламент, тъй като различните държави искат промени по различни причини.

Комисията си е поставила амбициозната цел да приключи преговорите до края на тази година, но на този етап това изглежда малко вероятно.

Германия, която е твърд защитник на фискалната дисциплина, се опасява, че реформата ще разхлаби прекомерно бюджетната примка на Европейския съюз и ще подкопае справедливостта в рамките на блока. Италия и други държави твърдят, че правилата ограничават възможностите им за инвестиции.

Германският министър на финансите Кристиан Линднер се противопостави на промените.

"Германия не може да приеме предложения, които водят до отслабване на Пакта за стабилност и растеж", заяви той и добави, че са необходими "значителни корекции".

Понастоящем пактът предвижда публичният дефицит на държавите да не надвишава 3% от брутния вътрешен продукт, а дългът да остане под 60% от БВП.

Нарастващи дългове

Предложенията не се отклоняват много от това, което Комисията за първи път обяви като планове за реформа през ноември 2022 г.

Целите за трипроцентов дефицит и 60-процентов дълг ще останат, но ще има повече гъвкавост чрез индивидуалните планове за намаляване на дълга, съобразени с всяка държава.

"Едновременно гарантираме както равнопоставеност, така и отчитане на специфичните за всяка страна ситуации", заяви на пресконференция Паоло Джентилони, комисар на ЕС по въпросите на икономиката.

ЕС иска да даде свобода на действие на страните да инвестират в цифрови и екологични технологии, тъй като Брюксел се бори с предизвикателството на САЩ и Китай, където енергийните разходи са по-евтини, а щедрите субсидии рискуват да отблъснат бизнеса от Европа.

Комисията заяви също така, че блокът ще трябва да "увеличи отбранителните си способности" чрез "високи нива" на инвестиции и реформи.

През последните 15 години дълговете на държавите-членки на ЕС нараснаха главоломно, а единственото нещо, за което всички страни са съгласни, е необходимостта от реформиране на пакта.

Днес дългът на Италия е почти 150% от БВП, а на Франция - около 110% - доста над допустимите граници на блока.

Комисията предложи страните да представят своя собствена траектория за постепенно коригиране чрез реформи и инвестиции, за да намалят дефицита си за период от поне четири години.

Франция и Германия не са съгласни

Комисията изглежда се опита да удовлетвори и Германия с предложение, според което държавите-членки трябва да намаляват дефицита си с 0,5% годишно, ако той е над 3% от БВП.

Комисията изглежда се опита да удовлетвори и Германия с предложение, според което държавите членки трябва да намаляват дефицита си с 0,5% годишно, ако той е над 3% от БВП.

Франция обаче не беше доволна от промяната.

"Някои моменти са в разрез с духа на реформата... Ние сме против единни автоматични правила за намаляване на дефицита и дълга", заяви френският министър на финансите Бруно Льо Мер.

Все още ще има "обща клауза за дерогация" в случай на тежка икономическа криза.

ЕС спря действието на пакта през 2020 г., за да позволи на държавите членки да налеят пари в икономиките си по време на пандемията от коронавирус.

Миналата година това беше удължено, за да се позволи на държавите да увеличат разходите си, за да защитят домакинствата и предприятията от високите цени на енергията.

Правилата трябваше да влязат отново в сила през следващата година, но миналия месец Брюксел заяви, че ще има постепенно връщане, като каза на членовете да ограничат разходите през 2024 г. /БГНЕС