Дали страхът на Вучич от Путин е по-силен от държавния интерес на Сърбия – на този въпрос, поставен на сръбския президент от опозицията в Белград, засега няма отговор, но след седем дни, когато трябва да се вземе решение за съдбата на НИС, той ще стане ясен. Дотогава ще е известно и какво ще бъде така нареченото „най-тежко решение в сръбската история“ и как ще бъде разплетен петролният възел, от който след ясните американски санкции на САЩ зависи икономическото бъдеще на Сърбия.

Вече 11 месеца Вучич се надява на някакво политическо и икономическо чудо, което ще се случи и той ще остане сръбският оазис, на който братски се потупва по рамото и с Тръмп, и с Путин, независимо че носи Москва в сърцето си.

Путин обаче съвсем не се интересува от Вучич, не е готов на никакви компромиси, не чува напомнянето от Белград, че Сърбия единствено не е въвела санкции срещу Русия, и сякаш е забравил за вечната дружба и приятелство. Вучич разчиташе на Москва в намирането на някакъв компромис, дори когато бяха убити илюзиите, че Русия може да продаде на Сърбия своя дял в НИС. Дори и при наличието на факта, че Вучич не пита за цената и е готов да плати много повече от всеки друг купувач, ако не се споразумее с него.

Поне засега Вучич не иска национализация и конфискуването на НИС, но икономическите експерти в Белград изразяват реални опасения, че е много трудно за една седмица да се намери купувач.

Други напомнят, че Русия не е продължила договора със Сърбия за доставките на газ, което изнерви сръбския президент. Подчертава се също, че за Москва е много важно да запази своето влияние в Сърбия, но прави това със силен политически натиск на велика сила, която очевидно счита, че има в лицето на Вучич покорен васал.

Проф. Горан Радосавлевич коментира, че Сърбия трябва да вземе решение по отношение на НИС, което не е трудно за държавата, а единствено за правителството. То сега драматизира обстановката, за да покаже, че се жертва за гражданите, а за 11 месеца не е направено нищо, след като от януари месец е ясно, че САЩ искат в НИС да няма руски собственици.

И докато в Белград официално се изразява надеждата, че руските приятели на Сърбия ще разберат колко е сериозно положението и ще ѝ помогнат, Вучич би трябвало да бъде притеснен и от факта, че не всички министри мислят като него, а и трудно вече може да убеди обикновения сърбин, че руската любов е безгранична, а че Москва не гледа само своите интереси. Независимо че Вучич се мъчи да ги убеди, че криза с горивата няма да има и че бутилките с бензин са сръбско минало от 90-те години на миналия век, тук се чувства притаена паника, несигурност и неизвестност.

Сръбските демократи са категорични – решението на кризата е ясно: Сърбия трябва да синхронизира своята политика със стандартите на Европейския съюз, а не Вучич, който прокарваше години наред руска пропаганда, а сега се мъчи да се представи за спасител от кризата с НИС, която е създал сам. | БГНЕС

---

Ели Юрукова, кореспондент на БГНЕС в Белград