Европейската централна банка (ЕЦБ) реши да запази лихвените проценти без промяна, докато политиците изчакват дали еврозоната ще бъде засегната от по-високи американски мита, заплашвани от президента Доналд Тръмп, предаде АФП. Това прекрати серия от поредни намаления, започнала през септември 2024 г., в рамките на която основният лихвен процент бе свален до 2%.

Рязкото поевтиняване на заемите за предприятията и домакинствата в 20-те страни от еврозоната съвпада с понижаването на инфлацията от двуцифрените нива, наблюдавани в края на 2022 г. През юни потребителските цени в еврозоната нараснаха с 2%, точно в целевия диапазон на ЕЦБ.

Намаляващият ценови натиск дава възможност за нови понижения на лихвите, но перспективите за икономиката на еврозоната остават „изключително несигурни, особено заради търговските спорове“, посочват от централната банка.

Доналд Тръмп постави срок до 1 август за въвеждане на базова мита от 30% върху европейски стоки, но преговорите за компромисна сделка продължават. Представител на Европейската комисия коментира, че споразумение с Вашингтон е „в обсега“, а дипломати разкриха, че САЩ са предложили обща мита от 15%.

Анализатори от UniCredit посочват, че ЕЦБ ще търси „по-голяма яснота“ преди следващото си решение, докато продължават преговорите или техният неуспешен край.

Главният икономист на германската KfW, Дирк Шумахер, отбелязва, че нито икономическите данни, нито последните тенденции в цените изискват незабавна реакция от ЕЦБ. Инфлацията в еврозоната се задържа на 2% през юни, а растящото промишлено производство повишава оптимизма за състоянието на икономиката.

Анализаторът на Berenberg Феликс Шмидт добавя, че централната банка би искала да „запазипонякога“ за извънредни случаи, особено ако Тръмп въведе сурови мита. Той предупреждава, че ескалация на търговския спор би имала сериозен негативен ефект върху икономиката на еврозоната и би наложила нови понижения на лихвите.

Укрепването на еврото спрямо долара, предизвикано от несигурността, също може да подтикне ЕЦБ към още по-отпусната парична политика. От началото на годината еврото поскъпна с почти 14% спрямо долара, благодарение на инвеститорските продажби на американски активи в отговор на непредвидимите действия на Тръмп и критиките му към Федералния резерв на САЩ.

По-силното евро прави вноса по-евтин и допълнително намалява инфлационния натиск. ЕЦБ прогнозира, че инфлацията ще спадне до 1.6% през 2026 г., преди да се върне към целта си през 2027 г.

Инвеститорите ще следят внимателно изказването на председателката на ЕЦБ Кристин Лагард във Франкфурт днес следобед за сигнали относно бъдещите стъпки. При предишното си заседание през юни Лагард намекна, че цикълът на понижения на лихвите „наближава своя край“, като подчерта зависимостта от икономическите данни и подхода „стъпка по стъпка“ в условия на несигурност.

След паузата вниманието се насочва към развитието на позицията на ЕЦБ преди следващата среща през септември. Анализаторът на ING Карстен Брзеки очаква, че „спокойното юлийско заседание може да бъде съпроводено с по-засилено внимание към това доколко политиците биха приели ново поскъпване на еврото“. Той допълва, че тревогите от валутните колебания може да не намерят официално отражение в комуникацията, но биха могли да наклонят баланса към по-мек тон в общата политика на банката. |БГНЕС