Европейската централна банка и Английската централна банка се очаква да запазят основните си лихвени проценти без промяна в четвъртък, докато изчакват по-ясна картина за продължителността и мащаба на енергийния шок, предизвикан от конфликта в Близкия изток, се казва в анализ на „Уолстрийт джърнъл“.

На последните си заседания през март водещите централни банки в Европа дадоха сигнал, че са готови да повишат разходите по заемите в отговор на ръста на цените на енергията. Това доведе до очаквания сред инвеститорите за серия от повишения на лихвите в кратък срок.

В следващите седмици обаче представители на финансовите институции уточниха позицията си, подчертавайки, че подобни действия ще бъдат предприети, само ако има индикации за ускоряване на ръста на заплатите и за по-широко повишение на цените на стоки и услуги.

Централните банкери също така посочиха, че ще е необходимо време, за да се оцени икономическият ефект от войната, и че прибързани решения биха били грешка. Инвеститорите вече не очакват толкова бързи и мащабни действия, докато се предполага, че институциите ще потвърдят готовността си да затегнат паричната политика при необходимост.

„ЕЦБ не бива да бърза или да действа панически с повишения на лихвите, но със сигурност ще иска да демонстрира решимост да реагира при нужда“, заяви главният икономист на ING Bank Карстен Бржески.

Инфлацията вече се ускорява като последица от конфликта. В еврозоната потребителските цени през март са с 2,6% по-високи спрямо година по-рано, при 1,9% през февруари. Във Великобритания инфлацията достига 3,3% спрямо 3% месец по-рано.

Тъй като Ормузкият проток остава до голяма степен затворен за корабоплаване, а цените на енергията се задържат високи, се очаква инфлацията да остане над нивата, прогнозирани преди войната. Английската централна банка ще публикува нови прогнози в четвъртък, като се очаква да последва ЕЦБ, повишавайки очакванията си за инфлацията и понижавайки прогнозите за икономическия растеж.

Основното притеснение на централните банкери е, че продължителното блокиране на протока и високите енергийни цени могат да доведат до по-силен натиск от страна на работниците за по-високи заплати, както и до увеличение на цените от страна на бизнеса, за да компенсира разходите си. Подобни вторични ефекти биха задържали инфлацията на по-високи нива за по-дълъг период.

Засега във Великобритания липсват ясни признаци за ускорен ръст на възнагражденията. Регионалните представители на централната банка съобщават, че при около 80% от договорените заплати за 2026 г. средното увеличение е около 3,5%, което е близо до нивото, съвместимо с инфлационната цел от 2%.

„Все още има малко доказателства за ефект от Близкия изток върху заплатите“, посочват те.

Несигурните сигнали за бъдещето на Ормузкия проток допълнително затрудняват решенията на европейските централни банки. В някои моменти преговорите между САЩ и Иран създават очаквания за скорошно отваряне, докато в други изглежда вероятно продължително нарушение на доставките.

„Редуващият се характер на конфликта – война, примирие, мирни преговори, тяхното проваляне, морска блокада, нейното вдигане и повторно налагане – прави изключително трудно да се оцени продължителността и мащабът на последиците“, заяви президентът на ЕЦБ Кристин Лагард в реч миналата седмица.

Следващата възможност за реакция на политиците ще бъде през юни, когато ще има повече яснота за реакцията на пазара на труда.

„ЕЦБ ще изчака и ще събере допълнителна информация, преди да реши през юни дали да затегне паричната политика“, посочват икономисти от „Дойче Банк“.

Ако протокът остане затворен, съществува възможност ЕЦБ, Английската централна банка или и двете институции да повишат основните лихви. По-вероятно е първа да действа ЕЦБ, тъй като нейният лихвен процент е на ниво, което нито ограничава, нито стимулира икономическата активност, докато този на Английската централна банка все още действа възпиращо върху растежа.

„За разлика от ЕЦБ, изходната позиция на Английската централна банка – както по отношение на икономическата среда, така и на паричната политика – предполага по-слаб натиск за повишаване на лихвите“, отбелязват анализатори от RBC Capital Markets. | БГНЕС